ПРОТОКОЛ

 

гр. ЛЕВСКИ,   14.02.  2011 г.

Левченски районен съд в публично съдебно заседание на _четиринадесети февруари  2011 г.  в състав:

 

                   Председател:МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                                   Съдебни заседатели:

 

при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора _ сложи за разглеждане _ч.н.д.  48  по описа  за _2011_ год., докладвано от съдия _Димитрова.

На именното повикване в _13.30_ часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.И. – редовно призован в Затвора гр.Белене – явява се лично.

ЗА ЗАТВОРА гр.Белене – редовно призован – представител не се явява.

ЯВЯВАТ СЕ СВИДЕТЕЛИТЕ П.П. и Т.И. – редовно призовани.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Да се даде ход на делото. То вече е излежано, аз какво да обжалвам. Пък и този човек карате сега, за какво го разкарвате.

         Съдът счита, че няма пречка да бъде даден ход на делото в дн.с.з., поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

П.П. – ***.

         Представям и моля да приемете изисканата книга „Покана за екзекуция”.

Т.И. – ***.

На свидетелите се напомня отговорността по чл.291 от НК.

Обещават да говорят истината и се отвеждат от залата.

 

На страните се разясняват правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Да се приеме като веществено доказателство донесената от свидетеля книга, собственост на библиотеката на затвора гр. Белене.

         Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ПРИЕМА като веществено доказателство книга „Покана за екзекуция” от В.Б., собственост на библиотеката на затвора Белене с №БЩ 2798.

         Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Става въпрос за откъснати листи от нея, те къде са. Трябва да се направи сравнение дали те отговарят на тази книга.

 

Съдът преминава към изслушване на свидетелите.

 

СВ.П.П. *** на длъжност Инспектор Социална дейност. Изготвил съм докладната записка. Преди това няколко книги имаше, нарушена е целостта им и намерихме скъсани листи от И.. Последните книги, които му предавахме от библиотеката разпоредих на библиотекаря да ги проверява преди да ги предаде на мен, за да ги получи И.Х.. След връщането на книгите, Т.-библиотекаря ми докладва, че специално тази книга „Покана за екзекуция” има скъсан лист. Питах го възможно ли е да е скъсана преди това, тъй като на предишните книги имаше такава вероятност, защото не бяха проверени преди да се дадат на И.. Т. каза, че след като е предупреден, проверява всяка книга, която се дава на И., т.е. за тази книга сме сигурни че е нарушена целостта й по време на ползването от затворника И.Х..

         Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

         ПРЕДЯВЯВА на свидетеля П.П. приетата като веществено доказателство книга „Покана да екзекуция”.

 

СВ.П.П. – Липсват стр.353 и 354. Бяхме намерили от други книги доста листи. Проверявахме за предните 6 месеца, явно са от книги ползвани преди това. По закон наказание се носи за нарушение, което е от преди 6 м. Приложените копия от книги по делото са от други книги, някои са при И., някои при други затворници и са повече от преди 6 месеца. Този лист не е намерен, вероятно защото го бях предупредил, че сме намерили книги, които са увредени от него. Преди да върне тази книга, аз разговарях с него във връзка с унищожаването им, но той отричаше за други унищожени книги. Не сме търсили нарушение от други, тъй като срокът е минал повече от 6 м. Имаше инвентаризация септември месец, книгите бяха наредени по друг ред, трябва да се търси по заглавие книгата, а е трудно. Преди септември беше друг библиотекар, сега вече е друг.

Тези други листи са приложени за това, че липсват страници от книги.

Едната заповед е за наказание, а другата заповед е за удръжка на сума.

 

СВ. Т.И. – Изтърпявам наказание лишаване от свобода в затвора. Библиотекар съм в библиотеката. Книгата беше взета от И. по картон и върната от него. Малко преди да вземе тази книга, бях получил сигнал, че липсва страници от книги, че ги къса страниците. Търсих страниците от последните книги, не намерих и за моя сигурност започнах да проверявам преди да я дам и след като я върне да я проверя пак. Така се стигна до тази книга, от която се установи, че няма 2-3 страници, описал съм ги подробно кои ка.

         Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

         ПРЕДЯВЯВА на свидетеля Т.И. приетата като веществено доказателство книга „Покана да екзекуция”.

 

СВ.Т.И. – от стр. 352-355 липсват от тази книга. Специално тази книга е проверявана преди да я дам на И.. Около две седмици стоят книгите в затворниците като ги даваме. Аз нямам връзка с И.. Преди да е дадена на друг лишен от свобода, след като бъде върната се проверява и тогава се дава.

         Книгите се предават чрез г-н П., предаване и връщане чрез него става.

         Случвало се е и при други затворници като връщат книги да липсват страници. Цигари си правят, рисуват по тях и други работи.

На надзирателя не му трябват листи за да си прави цигари. Това се случва с лишени от свобода.

ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Искам да разбера ще я плащам ли тази книга или не, искам да разбера преди да е приключило делото. Той ме набедява, че липсват листи. Да приключи делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ПРОЧИТА и приема като писмени доказателства към делото Заповед №31/04.02.2001 г. на Началника на затвора гр.Белене, ведно с преписката към нея.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ

 

ПРАВО НА ЗАЩИТА НА жалбоподателя И. – Искам да се представят тия листи, те са в тях. Те ги показаха когато ме викаха горе при началника. Тези три листа бяха горе при началника, той ги държа така  горе във въздуха с ръка, че да ги видя. Той ме обвинява. Ще отказвам вече да вземам книги, те са от турската война още от хиляда осемстотин и някоя година, стари жълти са. По - рано искаха да плащам друга книга. От това наказание имам още 3 дни. Да го прекъснете дотук, пак ще съм доволен. Той ме товари без доказателства, да го обвиня все едно, че той е късал.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА жалбоподателя И. – Последно искам, това поне тия 3 дни, които ми остават да ми ги оправдаете, да не ги лежа.

 

         Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с определение след съвещание.

         Съдът се оттегли на тайно съвещание.

         След съвещание, съдът намира за установено следното:

В Районен съд Левски е постъпила жалба от И.И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Белене, против заповед №31/04.02.2011 г. на началника на Затвора гр. Белене, с която му е наложено наказание „7 денонощия изолиран в наказателна килия”.

         Съдът, като прецени представената заповед №31/04.02.2011 г., както и приложените като писмени доказателства по делото: заповед №32/04.02.2011 г., докладна записка от П.П. и събраните в съдебната фаза на процеса доказателства, а именно показанията на разпитаните свидетели,  дадените обяснения по случая от жалбоподателя и от приложената по делото като веществено доказателство книга „Покана за екзекуция”, собственост на затвора гр. Белене, с липсваща страница с №353 и 354, счита, че с действията си последният е извършил нарушение на чл.96, т.2 от ЗИНЗС, а именно, неспазване задълженията да се грижи и опазва предмети, дадени за лично ползване за определен период.

Описаната в заповедта фактическа обстановка съответства на изложеното в докладната записка от П.П., от показанията на разпитаните свидетели в дн.с.з. – инспектор СДВР – П.П. и л.св. Т.И. – библиотекар в Затвора, а така също и на обясненията на жалбоподателя. По повод направеното от последния възражение, че не е приложено като доказателства липсващата страница от книгата „Покана за екзекуция”, съдът счита, че същото е израз на защитна версия, която не кореспондира на последователните и логични показания на свидетелите имащи пряко отношение по случая. 

При това положение съдът счита, че събраните по делото писмени доказателства водят до извода, че действително е извършено горепосоченото нарушение от И.И., като началникът на Затвора гр.Белене, при определяне вида и размера на наказанието е съобразил всички изисквания на закона, поради което и издадената заповед се явява законосъобразна.

         При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, началникът на Затвора гр.Белене е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение от жалбоподателя и поведението на последния.

         Приложеното по делото веществено доказателство следва да бъде върнато за затвора гр. Белене.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ПОТВЪРЖДАВА заповед №31/04.02.2011 г. на Началника на Затвора гр.Белене, с която на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС на И.И. е наложено дисциплинарно наказание „7 денонощия изолиран в наказателна килия”.

         ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕ на приложената по делото като веществено доказателство книга „Покана за екзекуция” на собственика -  затвора гр. Белене.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

         ПРЕПИС от определението да се изпрати на Затвора гр.Белене.

         Протоколът написан в с.з., което приключи в 14.20 часа.

 

 

         СЕКРЕТАР:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: