ПРОТОКОЛ

 

гр. ЛЕВСКИ,   01.03.  2011 г.

Левченски районен съд в публично съдебно заседание на _първи март  2011 г.  в състав:

 

                   Председател:МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                                   Съдебни заседатели:

 

при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора _ сложи за разглеждане _ч.н.д.  64  по описа  за _2011_ год., докладвано от съдия _Димитрова.

На именното повикване в _13.30_ часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.Г. – редовно призован в Затвора гр.Белене – явява се лично.

ЗА ЗАТВОРА гр.Белене – редовно призован – представител не се явява.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Да се даде ход на делото.

        

Съдът счита, че няма пречка да бъде даден ход на делото в дн.с.з., поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

На страните се разясняват правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Не правя отводи.

         Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Обжалвам си и двете заповеди. Наказани сме трима човека за един телефон. Доста хора са дали обяснения, трябва да са прикрепени към жалбата ми. Килиен отговорник съм, аз не съм искал, те са ме назначили. Аз не мога да претърся кой какво е вкарал. Докато съм спал са вкарали телефона а мен наказват. Предавам телефона на старшината, защо съм го бил бутнал и второ наказание имам. Този ме мрази единият старшина. Не съм заявявал, че съм го купил този телефон. На кого е телефонът, човекът си казва. Не съм ги изтърпял наказанията по никоя от заповедите. Запознат съм с декларацията на килийните отговорници. Аз имам право на почивка, легнал съм. Те влизат и излизат постоянно,н е мога да ги проверявам с металотърсач. Те влизат постоянно. Аз не съм искал да стана килиен отговорник, те ръководството са ме направили. Те могат да вкарат автомат докато спя, аз нямам ли право да спя.

 

ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Да се приключи делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ПРОЧИТА и приема като писмени доказателства към делото Заповед №59/18.02.2001 г. и Заповед №60/18.02.2011 г. на Началника на затвора гр.Белене, ведно с преписката към нея.

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ

 

ПРАВО НА ЗАЩИТА НА жалбоподателя И. – Ако може да ми се отмени наказанията. Поне едното наказание ако може да ми се махне. Не съм ползвал телефона. аз го взех и го дадох на старшината. Телефонът има код, а той не го казва. Уж си правят снимка, а няма как да го разкодират. Нямам такава вина за две наказания. Два пъти съм наказан за едно и също нещо.

 

ПОСЛЕДНА ДУМА НА жалбоподателя И. – Ако може да ми се махне поне едното наказание.

 

         Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с определение след съвещание.

         Съдът се оттегли на тайно съвещание.

         След съвещание, съдът намира за установено следното:

 

В Районен съд Левски е постъпила жалба от И.Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Белене, против заповеди №59/18.02.2001 г. на началника на Затвора гр. Белене, с която му е наложено наказание „4 денонощия изолиран в наказателна килия” и заповед №60/18.02.2011 г. на началника на затвора гр.Белене, с която му е наложено наказание „4 денонощия изолиран в наказателна килия”.

         Съдът, като прецени представените заповеди №59/18.02.2011 г. и №60/18.02.2011 г., както и приложените като писмени доказателства по делото: заповед №62/18.02.2011 г., с която от лишеният от свобода И.Г. е отнет мобилен телефон „Сони Ериксон”, докладна записка от Н.С., предложение за наказание от Л.Л. – ИСДВР, докладна записка от Л.Л., обясненията на лишените от свобода А.О., Е.М., С.П., М.Б., В.П., Е.Е. и К.П., дадените обяснения по случая от жалбоподателя, счита, че с действията си последният е извършил нарушение на чл.97, т.1 от ЗИНЗС, като е държал неразрешен предмет, а именно мобилен телефон „Сони Ериксон”. За така извършеното нарушение началникът на затвора със заповед №60/18.02.2011 г. е наложил наказание на жалбоподателя „4 денонощия изолиран в наказателна килия”. Именно в тази заповед, изложената фактическа обстановка напълно съответства на събраните писмени доказателства по делото и не се оспорва от жалбоподателя, поради което същата следва да бъде потвърдена като законосъобразно и правилно издадена.

         По отношение на Заповед №59/18.02.2011 г. на началника на затвора гр. Белене, в която е отразено, че със същото деяние описано в заповед №60/18.02.2011 г., жалбоподателят е нарушил и чл.100, т.2 от ЗИНЗС – лошо изпълнение на възложена задача, а именно т.5 от декларацията за отговорности на спални помещения, каквато функция Г. е изпълнявал, съдът приема, че същата е незаконосъобразно издадена. Във връзка с това е напълно основателно възражението на жалбоподателя, че за едно и също деяние е наказан два пъти. Такава законова възможност не съществува, тъй като никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също нарушение - действие или бездействие. В конкретният случай началникът на затвора е наказал Г. с две отделни заповеди за едно и също нарушение, но като е бил мотивиран от различните качества на жалбоподателя, а именно, със заповед №59/18.02.2011 г. е наложено наказание в качеството му на отговорник на спално помещение, а със заповед №60/18.02.2011 г. в качеството ме на лишен от свобода.

         При това положение следва да бъде отменена заповед №59/18.02.201 г. на началника на затвора гр. Белене, тъй като визираното нарушение – лошо изпълнение на възложена задача – не се установява от установената по делото фактическа обстановка, касаеща конкретното действие извършено от жалбоподателя.

Съдът счита, че събраните по делото писмени доказателства водят до извода, че действително е извършено нарушение от И.Г. – само едно, а именно това за което е наказан със заповед №60/18.02.201 г. Началникът на Затвора гр.Белене, при определяне вида и размера на наказанието е съобразил всички изисквания на закона, поради което и издадената заповед се явява законосъобразна. При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, началникът на Затвора гр.Белене е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение от жалбоподателя и поведението на последния.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ заповед №59/18.02.2011 г. на Началника на Затвора гр.Белене, с която на основание чл.100, т.2 от ЗИНЗС на И.Г. е наложено дисциплинарно наказание „4 денонощия изолиран в наказателна килия”.

         ПОТВЪРЖДАВА заповед №60/18.02.2011 г. на Началника на Затвора гр.Белене, с която на основание чл.97, т.1 от ЗИНЗС на И.Г. е наложено дисциплинарно наказание „4 денонощия изолиран в наказателна килия”.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

         ПРЕПИС от определението да се изпрати на Затвора гр.Белене.

         Протоколът написан в с.з., което приключи в 11.20 часа.

 

 

         СЕКРЕТАР:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: