МОТИВИ по НДОХ №20094410200617 по описа на РС гр. Левски

Повдигнатото първоначално обвинение против подсъдимия Х.С., ***, ЕГН **********, е по чл. 183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1 от НК затова, че през периода от 16.03.2006г. – 16.05.2006г. в град Плевен, при условията на повторност, като осъден с влязло в сила решение по гр.д. №124/2006г. по описа на Окръжен съд – Плевен да издържа свой низходящ – малолетния С.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка С.Л., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на две месечни вноски, ведно с дължимата лихва, всичко на обща стойност 231.05 лв.

Представителят на РП гр. Левски на основание чл. 287, ал.1 от НПК е направил изменение на обвинението, като същото се счита предявено срещу подсъдимия Х.С. затова, че за периода от 16.03.2006г. – 16.05.2006г. в град Плевен, при условията на повторност, като осъден с влязло в сила решение по гр.д. №124/2006г. по описа на Окръжен съд – Плевен да издържа свой низходящ – малолетния С.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка С.Л., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на две месечни вноски, на обща стойност 160.00 лв.

Подсъдимият не се явява в с.з., същият депозира молба пред РС гр. Левски делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Заявява, че няма задължения по ИД 332-33 по описа на СИС и не дължи издръжка.

Поради разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, който е редовно призован в с.з. и присъствието му не е зъдължително, тъй като повдигнатото по отношение на него обвинение не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, съдът на основание чл. 94, т.8 от НПК му е назначил служебен защитник за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия.

Представителят на РП гр.Левски поддържа обвинението повдигнато спрямо подсъдимия. Счита, че по безспорен и категоричен начин е доказано, че подсъдимият е извършил престъплението. Моли съда да го признае за виновен, като му наложи наказание по преценка на съда.

Повереникът на частния обвинител също счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. Пледира за определяне и налагане на наказанието по отношение на подсъдимия при превес на отегчаващите вината обстоятелства и да му наложи наказание лишаване от свобода по преценка на съда.

Моли съда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК да присъди направените от частния обвинител разноски по делото.

С.Л., действаща като представител на непълнолетния си син С.С., конституиран в качеството на частен обвинител, пледира по отношение на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение №180/24.04.2009г. състав на Окръжен съд гр. Плевен е отменил изцяло постановената присъда №67/ 20.01.2009г., постановена по НОХД №4800/2006г. по описа на РС гр. Плевен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

РС гр. Плевен с присъда, постановена на 12.07.2004г., влязла в сила на 19.08.2004г. по НОХД № 804/2004г., е осъдил на наказание глоба в размер на 150 лв. за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

С решение № 204/16.03.2006г. по гр.д. №124/2006г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен, подсъдимият Х.С. е осъден да заплаща на малолетното си тогава дете – С.С., ЕГН ***********, чрез неговата майка и законна представителка С.Л., месечна издръжка в размер на 80.00 лв., вместо заплащаните досега 55.00 лв., считано от 28.06.2005г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на изискуемостта й до окончателното изплащане.

РП гр. Плевен приема, че подсъдимият С. съзнателно не е изпълнил задължението си за изплащане на издръжката, ведно със законоустановената лихва за периода от 16.03.2006г. до 16.05.2006г. в размер на 231.05лв.

По време на разследването е била назначена съдебно – икономическа експертиза за установяване периода и размера на задължението на подсъдимия С., според която експертиза, за периода от 16.03.2006г. до 16.05.2006г. задължението възлиза в размер на 231.05 лв. главница + лихва.

В хода на съдебното следствие при разглеждане на делото пред настоящия състав на РС гр. Левски по делото е разпитана свидетелката С.Л.. В показанията си тя твърди, че през периода на обвинението има плащания, но те са погасявали стари задължения. Свидетелката прави извод, че от поведението на подсъдимия и свидетелството за съдимост било видно, че неплащането на издръжката е трайно поведение при него. Предлага на представителя на РП да направи изменение на обвинението.

На зададените въпроси свидетелката твърди, че не си спомня през процесния период как са погасявани задълженията дали по изпълнителното дело, а впоследствие – с пощенски запис. Според свидетелката за месеците има неплащане на издръжка, имало вноски, но те погасявали стари задължения.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, макар и същата да е заинтересована от изхода на делото. Показанията й са логични, съответстват на събраните по делото писмени доказателства, както и на приетото от съда заключение на съдебно – икономическата експертиза.

В съдебно заседание е изслушано заключението на вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза. Според заключението са отразени два периода – 16.03.2006г. – 196.08лв. и дължима издръжка от страна на подсъдимия С. към 16.05.2006г. - 230.45 лв.

Според вещото лице подсъдимият си е плащал издръжката, но поради промяна на обстоятелството, а именно – че има влязло в сила решение за увеличаване на издръжката, С. не е заплатил разликата, която се е получила, а продължавал да си плаща по стария размер, или започнал плащания по новия размер, но са останали дължими суми от предходен период и по този начин се получило натрупване на тази сума.

Според заключението на вещото лице, в какъвто смисъл са и доказателствата по делото, с решение № 204/16.03.2006г. но ПОС, подсъдимият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв., като подсъдимият С. не е внесъл разликата по решението, а е продължил да внася по стария размер издръжката. Следвало е да доплати разликата от 55.00лв. до 80.00 лв.

На поставените въпроси вещото лице уточнява, че математически е изчислила откъде се получава разликата, като се е запознала и с писмените доказателства, вкл. и изпълнителното дело. Оттам се установявало, че подсъдимият С. е заплащал издръжка, но не и необходимите дължими суми и не е внесъл разликата.

Пак според заключението на вещото лице, съдебното решение е влязло в сила през 2006г., като със задна дата е увеличен размерът на издръжката, като внесените от страна на С. суми погасяват стар период, стари задължения.

Като компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото, заключението на вещото лице е прието от съда.

Видно от представеното като доказателство гр.д. № 124/2006г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен, с решение, постановено на 16.03.2006г., ПОС е осъдил подсъдимия С. да заплаща месечна издръжка вместо по 55, 00 лв., по 80.00 лв., считано от 28.06.2005г. – датата на подаване на исковата молба до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че по отношение на подсъдимия е изпратена призовка за доброволно изпълнение от страна на съдия-изпълнител при РС гр. Плевен за това, че по гр.д. 124/2006г. по описа на ОС гр. Плевен, е осъден да заплати 502 лв. издръжка за периода 28.06.2005 - 25.04.2005г. Призовката за доброволно изпълнение е получена от страна на подсъдимия на 28.04.2006г.

За да е съставомерно деянието по чл. 183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, изискването на НК, е осъденият да издържа ,в случая свой низходящ, съзнателно да не е изпълнил задължението си в размер на две или повече вноски, като деянието следва да е извършено след като вече подсъдимият е осъждан за друго такова престъпление.

За да е налице престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, е достатъчно и необходимо наличие на съзнателно неизпълнение на задължение за заплащане на месечна издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Достатъчно и необходимо е да е налице влязъл в сила съдебен акт, по силата на който подсъдимият е бил осъден да заплаща месечна издръжка на своя низходящ.

Необходимо е да е налице влязло в сила решение – в случая такова е налице, като след влизане в сила на осъдителното решение, подсъдимият съзнателно не е изплатил дължимите вноски в размер на два или повече месеца. В такъв смисъл е и константната съдебна практика.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът счита, че подсъдимият не е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Основание за този извод дават показанията на свидетелката Л., която в разпита си заявява, че през периода е имало плащания. „Имаме вноски, но те погасяват стари задължения”.

В този смисъл е и заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните. „Х. си е плащал издръжката, но поради промяна на обстоятелството, че има влязло в сила съдебно решение за увеличаване на издръжката, той не е изплатил разликата…”

Т.е. за да е осъществено престъплението, за което е повдигнато обвинение по отношение на С., следва да е налице пълно неплащане на две или повече вноски. Съдът не споделя становището на повереника на частния обвинител и действащата със съгласието на непълнолетния частен обвинител С.С. майка и законен представител С.Л., че незаплащайки разликата от 55.00 лв. до 80.00 лв., след като всеки месец е изпълнявал внасял сумата от 55.00 лв., подсъдимият С. е осъществил състава на чл. 183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК. Т.е. следва подсъдимият за периода 16.03.2006г. – 16.05.2006г., за когато е повдигнато обвинение да не е заплащал никакви суми. За осъществените заплащания на издръжката доказателство са и приложените разписки по делото.

Начинът на разпределение на внесените суми за погасяване на предишни задължения и от значение за изчисляване на лихвите.

Поради липсата на елемент от обективната страна на престъплението, съдът признава подсъдимия Х.С. за невинен в това, че за периода 16.03.2006г. – 16.05.2006г. в гр. Плевен, при условията на повторност, като осъден с влязло в сила решение по гр.д.№124/2006г. по описа на ОС гр. Плевен да издържа свой низходящ – малолетният С.С., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка С.Л., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на две месечни вноски на обща стойност 160 лв., поради което и на основание чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, във вр. с чл. 304, пр. последно НПК го оправдава.

В случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК, тъй като подсъдимият е признат за невинен, следва на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените разноски по делото да останат за сметка на държавата.

При този изход на делото и поради постановената оправдателна присъда, не следва подсъдимият да бъде осъден да заплаща направените от частния обвинител разноски.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: