Мотиви към присъда №24 от 20.09.2010 г.,
постановена по НОХД №421 по описа за
Срещу
подсъдимия И.Ю. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на
06.06.2010 г. в Затвора – Белене, държи акцизни стоки без бандерол – 20 броя
кутии с тютюневи изделия, марка „Виктори” American blend на стойност 92
лева, като такъв се изисква по закон /чл.2, т.2 от Закона за акцизите и
данъчните складове/, размерът от невнесеният акциз в Републиканския бюджет е
61.56 лева и случаят е немаловажен.
Престъпление
по чл.234, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на
съдебното следствие, поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е
предявено. Счита, че същото се доказва от събраните по делото доказателства и
излага доводи, че при закупуването на предмета на престъплението, подсъдимият е
бил с ясното съзнание, че цигарите са без бандерол, тъй като са му продадени на
по – ниска цена от тази, на която се продават по магазините, че има пет случая
на внасяне на цигари без бандерол в затвора, и предвид ежедневно предоставяната
информация по телевизията и вестниците за борбата с контрабандата на цигари без
бандерол, това обстоятелство е ноторно известно и в затвора. Моли съда да
признае Ю. за виновен по повдигнатото му обвинение и да го осъди, като предлага
наказание лишаване от свобода към минималния размер, предвиден в състава на
престъплението.
Подсъдимият
И.Ю., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, моли
съда да му наложи наказание глоба в полза на държавата. Излага съображения, че
наказанието лишаване от свобода би му попречило да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието по предишното му осъждане,
поради което в продължение на осем години не е вършил дисциплинарни нарушения в
стремежа си да има добро поведение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
И.Ю. ***, ЕГН **********.
От
приложените към делото писмени доказателства се установява, че срещу подсъдимия
Ю. е образувано досъдебно производство, което е приключило с внасяне на
обвинителен акт в РС - Левски за престъпление по чл.234, ал.1 от НК.
В
обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че на 06.06.2010 г.,
около 13:50 часа, на пост №12 КПП - щаб Затвора гр.Белене, бил извършен от
свидетеля Ч. личен обиск на лишения от свобода Ю., тъй като последният се
завръщал в затвора, след разрешено прекъсване /домашен отпуск/. При обиска били
намерени в багажа му два стека тютюневи изделия марка „Виктори”, без бандерол,
какъвто се изисква по закон. Ю. доброволно предал намерените цигари, за което свидетеля
Д.Д. ***, съставил протокол за доброволно предаване от същата дата, в който
описал количеството и марката на предадените тютюневи изделия.
Обвинението
сочи, че от заключението на вещото лице по изготвената съдебно – стокова
експертиза е видно, че пазарната стойност на предмета на престъплението към 06.06.2010
г. е 92 лева, като размера на причинената вреда на Републиканския бюджет от
невнесения акциз за цигари е 61.56 лева.
Мотивирана
и от обстоятелството, че подсъдимият се e признал за виновен по
повдигнатото обвинение на досъдебното производство, дал подробни обяснения по
случая и заявил, че желае да сключи споразумение или делото да се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие, РП – Левски поддържа в обвинителния акт тезата,
че от описаната в него фактическа обстановка се налага извод за осъществен от
подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна, състав на
престъпление по чл.234, ал.1 от НК.
Действително
от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява
обстоятелството, че при завръщането си от домашен отпуск в затвора гр.Белене, подсъдимия
Ю. е носил в багажа си два стека цигари марка „Виктори” без бандерол, които
същия ден закупил на автогарата в гр.Бяла. Поради това, че Ю. доброволно ги е
предал на свидетелят Д.Д., последният съставил протокол за доброволно предаване
от същата дата, в който описал количеството и марката на цигарите. Безспорно се
установява и стойността на предмета на престъплението по пазарни цени, към
06.06.2010 г., а именно 92 лева. Безспорно е и обстоятелството, че в резултат
на невнесения акциз в Републиканския бюджет е нанесена щета на държавата в размер
на 61,56 лева, съгласно заключението по съдебно – стоковата експертиза, неоспорена
от страните и приета в съдебно заседание.
От
събраните по делото доказателства не се установява деянието да е извършено
умишлено от подсъдимия. Макар и прокуратурата да поддържа обвинение за формално
престъпление, на просто извършване, а именно противозаконно държане на тютюневи
изделия без бандерол, то се касае за престъпление, което може да бъде извършено
само с пряк умисъл, т.е. подсъдимият следва да съзнава, че държи посоченото
количество и марка цигари, като знае, че са без бандерол, когато такъв се
изисква по закон.
В хода
на съдебното следствие подсъдимия заявява, че се признава за виновен, но само
за това, че цигарите са били намерени в неговия багаж. Категорично не се
признава за виновен за това, че купувайки ги от непозната жена на автогарата в
гр.Бяла за лично ползване, му е било известно обстоятелството, че същите са без
бандерол, поради което и „забранени”. Подсъдимият нееднократно заявява: „Не съм
съобразил, че са без бандерол”; „Не съм питал защо са по - евтини”; „Аз съм ги вземал несъзнателно”; „Жената каза,
че са по – евтини.., сгреших…, хванах се на въдицата за това.”
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия като
достоверни, тъй като същите са последователни, житейски логични и
непротиворечиви. Кореспондират и на останалите писмени и гласни доказателства
по делото, поради което не следва да се игнорират като изградена от него
защитна версия.
Липсата
на съзнание у подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.234, ал.1 от
НК се установява и от показанията на двамата разпитани по делото свидетели – Ч.
и Д.. Свидетелят Ч. твърди, че след като той лично е отворил единия от
запечатаните два стека с цигари и е установил, че кутиите са без бандерол, е
уведомил подсъдимия, че притежаването на такива цигари е забранено. Обстоятелството,
че подсъдимият едва при извършената проверка на багажа е разбрал, че закупените
цигари са без бандерол, се установява от и показанията на Д., който твърди, че Ю.
лично го е попитал „защо вземат цигарите”,
който въпрос е наложил и съответното обяснение, че ги „вземат, защото
нямат бандерол”.
Така
установеното от показанията на двамата свидетели първоначално поведение на
подсъдимия, което очевидно се изразява в недоумение, относно престъпния
характер на намерените в багажа му два стека с цигари, закупени от него за
лично ползване, дават основание на съда да направи извод, че действително Ю. ги
е закупил „по – евтини” от непозната жена, но без да му е била известна
причината, поради която тези цигари са му продадени на по – ниски цени. В този
смисъл обясненията му, че се е „хванал на въдицата”, заради по – ниската цена, са
житейски логични и правдоподобни и не следва да бъдат интерпретирани в полза на
обвинителната теза, че деянието е извършено от подсъдимия виновно, само защото
е знаел, че цигари се продават по магазините, а не на улицата. Не обективират
умисъл за извършено престъпление изложените доводи от прокуратурата за
ноторната известност на контрабандата с цигари без бандерол. Подсъдимият е
осъден на осемнадесет години лишаване от свобода, при първоначално строг режим
на изтърпяване, поради което съгласно специалната законова уредба, изтърпява в
зоната за повишена сигурност в самостоятелна килия, с изключителни ограничения
– за свободно придвижване в пространството, контакти с други лишени от свобода
и режим за излъчване на телевизионни програми, освен това и както твърди полага
обществено полезен труд нощем, а денем спи. Действително незнанието на закона
не е извинителна грешка, но незнанието на елемент от обективна страна на
престъплението е такава.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, относно причините, които са го
мотивирали да заяви пред свидетелите Ч. и Д., че така намерените цигари е
получил от своя син. Този факт не води на извод за наличие на знание у
подсъдимия, че цигарите, които си е закупил са без бандерол. Обяснение в смисъл,
че ги е получил от сина си, Ю. е написал саморъчно и в приложения по делото
протокол за доброволно предаване. Действително тези обяснения, макар да нямат
характер на гласно доказателствено средство, противоречат на дадените обяснения
от подсъдимия в съдебно заседание. Противоречието не може да ползва обвинението.
Обясненията дадени в съдебно заседание са по – неблагоприятни за подсъдимия от
първоначално изложената от него версия. Съдът обаче счита, че именно те са достоверни, с оглед трайно изградените
социални навици на населението, поради ниски доходи да се търсят и закупуват стоки
на по – ниски цени, независимо от причината за ниската цена. Житейски логично е
било и поведението на подсъдимия при извършената му проверка и заявеното от
него тогава. Безспорно то се дължи на първоначалното му недоумение, а без
съмнение и притеснение, че закупените от него цигари са се оказали забранени за
притежание. Недоумението и притеснението на Ю. намира израз в убедителното и
добросъвестно излагане в съдебно заседание на стремежа си да има добро
поведение в затвора, да не върши нарушения, поради което не е наказван
дисциплинарно, че в продължение на пет години е полагал обществено полезен труд,
за което поведение дори е награждаван. Противоречи на формалната логика, при
това положително поведение на подсъдимия, последният да внесе съзнателно в
затвора „забранени” цигари в такова минимално количество, и то след като му е
известно, че багажът му ще бъде проверен, а предмета на престъплението намерен.
С оглед и на причината подсъдимия да спазва установения вътрешен ред в затвора,
а именно да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието
лишаване от свобода, подобен риск: умишлено да извърши престъпление, не
оправдава дългогодишния му стремеж да има добро поведение и да полага
обществено полезен труд.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че престъплението не е
осъществено от субективна страна. В конкретния случай е налице фактическа
грешка по смисъла на чл.14, ал.1 от НК, която изключва прекия умисъл на Ю. за
извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК, като форма на вина. Последният е
имал погрешни представи относно фактическите обстоятелства на деянието.
Подсъдимият не е съзнавал, че закупените от него цигари са без бандерол, когато
такъв се изисква по закон.
Предвид
гореизложеното съдът е признал за невинен И.Ю., поради което и на основание
чл.14, ал.1 от НК, при съобразяване с разпоредбата на чл.304, предложение трето
от НПК го е оправдал, а именно: деянието не е извършено виновно от него.
По
отношение на приложените по делото като веществени доказателства: 20 броя кутии
с тютюневи изделия, марка „Виктори” American blend, без бандерол,
съдът е постановил на основание общата
разпоредба на чл.53, ал.2, б."а" от НК да бъдат отнети в полза на
държавата и унищожени по предвидения в закона ред, като предмет забранен за
притежаване.
При
този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът е постановил
направените деловодни разноски в размер на 85,20 лева да останат за сметка на
държавата.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: