Мотиви
към присъда №1/03.01.2011 г., постановена по НОХД № 494 по описа за
Срещу
подсъдимия К.Н. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на
04.07.2010 г., около 23:30 часа, в гр.Белене, обл.Плевен, причинил средна
телесна повреда на Н.С. ***, изразяваща се в избиване на първи, долен, ляв зъб,
без който се затруднява дъвченето и говоренето.
Престъпление
по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа обвинението срещу
подсъдимия, така както е предявено. Излага съображения за наличие на достатъчно
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, уличаващи подсъдимия В. в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира да
бъде признат за виновен и осъден, като по отношение на наказанието, което
следва да му се наложи, преценката предоставя на съда. Моли съда да уважи
предявеният от пострадалия граждански иск, като основателен.
Частният
обвинител Н.С., в съдебно заседание, след приключване на
съдебното следствие, както лично, така и чрез повереника си – адв.Л.А. от ПлАК,
моли съда да признае подсъдимия В. за виновен по повдигнатото му обвинение.
Излага съображения, че от многобройните събрани по делото гласни доказателства
се установява по безспорен начин извършеното от подсъдимия престъпление, за
което му е повдигнато обвинение. Навежда доводи за липса на доказателства
деянието да е извършено от В. при неизбежна отбрана или в състояние на афект.
Счита обясненията му в този смисъл за изградена защитна версия, целяща да
оправдае неправомерното му поведение, и моли съда свидетелските показания на
жената, с която съжителства на семейни начала и на брат му, като подкрепящи
защитната позиция на В., но опровергани от показанията на незаинтересованите от
изхода на делото свидетели, да не бъдат кредитирани с доверие. Моли за
осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено,
предвиденото наказание в състава на извършеното престъпление - лишаване от
свобода. Предлага условна присъда, с оглед наличието на предпоставките на
чл.66, ал.1 от НК. Моли съда да уважи изцяло предявения срещу подсъдимия
граждански иск за причинените му в резултат на деянието неимуществени вреди,
като основателен и доказан.
Подсъдимият
К.В., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, излага съображения
в смисъл, че е извършил деянието при условията на самоотбрана, тъй като е бил
провокиран от пострадалия. По същество оспорва механизма на извършеното деяние.
Счита, че не е възможно да се причини избиване на зъб, чрез удар със шамар,
поради което моли да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Счита, че предложената от повереника на частния обвинител условна присъда не е
справедливо наказание.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
К.В. ***, с ЕГН **********.
На
инкриминираната дата – 04.07.2010 г., около 23:20 часа, свидетелят Н.С. посетил
заведение - бар „Камелия”, находящо се срещу автомивка „Мджи Макс” на площад
„Шаран” в гр.Белене, обл.Плевен. Във вътрешната част на заведението, на една
маса седели подсъдимият, свидетелката М.Н., с която последният живеел на
семейни начала, неговият брат М.В. и свидетелят Р.Б.. Барманка била
свидетелката Л.Н., която също седяла на една маса с компанията на подсъдимия В..
Във външната част на заведението се намирали свидетелите М.Ц. и Д.П., и тъй
като с двамата пострадалият се познавал, решил да отиде и да седне при тях.
След като барманката не отишла да вземе поръчката му, С. влязъл вътре в
заведението, за да попита дали ще го обслужат, но барманката му отговорила, че
приключва работа с клиенти и го помолила да напусне заведението, поради което
последният си тръгнал. Излизайки от заведението, свидетелят С. чул подсъдимият
да отправя обидни думи към него, наричайки го „нещастник”. Пострадалият се
обърнал и му казал да не се занимава с него, след което излязъл. Подсъдимият също
напуснал заведението, като излизайки навън се отправил към паркирания лек
автомобил, собственост на брат му, отворил предната врата от страната на
шофьорското място, извадил ролка с навито фолио за стъкла на автомобил и с нея
посегнал да удари пострадалия по главата. Част от присъстващите свидетели
успели да предотвратят конфликта, след което свидетелят С. се отишъл в
съседното заведение – бар „Илияна”, където седнал на масата на управителката –
свидетелката И.Г.. Малко след това, подсъдимият се показал на вратата на
заведението, в което бил отседнал пострадалия и извикал последният да излезе
отвън, за да се разберат. Още с излизането на свидетеля С., подсъдимият
започнал да посяга, за да го удари, но брат му – свидетелят М.В. го спирал и се
опитвал да предотврати конфликта. В момента, в който пострадалият решил да се
върне обратно в заведението, подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в областта на
устата, от който С. паднал на земята. Свидетелят Р.Б. пристигнал до мястото,
заедно с другите клиенти от бар „Камелия” и помогнали на С. да стане, като
последният усетил, че бил счупен един от зъбите му и го изплюл. Сигнализирал на
телефон 112 за случилото се и на място пристигнали полицейски служители, които
отвели пострадалия до ФСМП – Белене, където било установено, че пациентът бил с
избит първи, долен, ляв зъб и промити раните, които получил от удара и
вследствие на падането, и съответно насочен
към Съдебна медицина – Плевен, където бил прегледан и издадено съответно
удостоверение за пред съд.
По
случая било образувано досъдебно производство срещу подсъдимия К.В., което
приключило с внасяне на обвинителен акт в РС Левски за престъпление по чл.129,
ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
Подсъдимият
дава обяснения по повдигнатото обвинение. Не отрича, че е нанесъл удар на
пострадалия, но твърди, че го е ударил един път, но със шамар, а не с юмрук. Обяснява,
че по този начин няма как да му избие зъб. Обяснява още, че за да го удари е
бил предизвикан от псувните и заплахите, които С. отправял към него, както и
като нормална защитна реакция, срещу посягане от страна на последния да му
нанесе пръв удар с ръка.
Така
дадените от подсъдимия обяснения съдът приема за изградена защитна версия,
свързана с оневиняването му по повдигнатото обвинение или приложението на
по-благоприятната за него квалификация на деянието по чл.132, ал.1 от НК.
Основание за некредитиране на обясненията му са констатираните противоречия със
събраните по делото доказателства. От последните се установява по несъмнен и
безспорен начин, че единствен провокатор и на двете конфликтни ситуации между
страните по делото на инкриминираната дата – пред бар „Камелия” и пред бар „Илияна”,
завършили с причиняване на телесно увреждане на пострадалия, представляващо
средна телесна повреда, е подсъдимият К.В..
За
правдоподобността на показанията на пострадалия, относно отправените към него
обидни думи, още при пристигането му в бар „Камелия”, а именно „изчезни бе
нещастник, чуваш ли какво ти казвам”, поставили и началото на конфликта,
свидетелстват показанията и поведението на свидетелката Л.Н. – барманка в
заведението, изразяващи се в отказ да сервира на С. и изричната й молба да
напусне заведението, макар и преди да е приключило работното време. Безспорно
е, че това нейно поведение е продиктувано от стремежа й да не се задълбочи
конфликта, предвид демонстрираното негативно отношение на подсъдимия към
пострадалия, и то още при влизането му заведението.
За липса
на провокативно поведение от страна на пострадалия, с което да е ядосал
подсъдимия или да го е поставил да действа при условията на неизбежна отбрана, красноречиво
говори и поведението на самия подсъдим, такова каквото го описва лично той, а
така също и разпитаните по делото свидетели. Дадените обяснения в съдебно
заседание, относно повода му да излезе от заведението веднага след пострадалия,
а именно, за да си купи цигари от бар „Илияна” са нелогични, и поради това
недостоверни. В случай, че действителното намерение на подсъдимия е било само да
си закупи цигари от заведението, към което свидетелят С. се бил отправил, едва
ли последващото му поведение, би намерило израз в нарочно изваждане на ролка с навито
фолио за стъкла от паркирания лек автомобил на брат си, с която ролка посегнал
да удари пострадалия, без да е провокиран от последния по някакъв начин. Фактът,
че и посетителите на заведението, между които и неговият брат, са последвали веднага
подсъдимия, очевидно говори, че и на последните им е била известно причината,
поради която В. напуска заведението. Безпредметно е да се обсъжда
предотвратяването на първата конфликтна ситуация, без настъпване на по – тежки
последици, тъй като това е станало не по волята на подсъдимия, а благодарение
на намесата на клиентите в заведението. Поради изложените по – горе причини
съдът приема, че К.В. е излязъл непосредствено, след напускане на заведението
от пострадалия, а не 10-15 минути след това, както твърди, с едно вече взето
решение за физическа саморазправа със С., и то без да има основателна причина
за това.
Обстоятелството,
че пострадалият е оприличил рулото от фолио на бухалка, говори само за неговата
изненада, уплаха и смущение от неочаквано подобно поведение от страна на
подсъдимия. В тази насока са показанията на свидетеля Д.П. и М.А., които са
възприели заканителни думи за нанасяне на побой единствено от подсъдимия към
пострадалия, но не и обратно. Съдът кредитира показанията им, които са
непротиворечиви, последователни и логични. Дадените в обратния смисъл показания
от свидетелите М.В. и Р.Б. са неубедителни и разколебани, което очевидно се дължи
на близката родствена връзка на първия и близките приятелски отношения на
втория с подсъдимия, а това несъмнено ги прави заинтересовани от изхода на
делото свидетели, поради което са разбираеми опитите им в съдебно заседание да
подкрепят защитната версия на В..
Еднозначни
и непротиворечиви са събраните по делото доказателства за поведението на
подсъдимия, след прекратяване на първия конфликт пред бар „Камелия”. Безспорно
се установява от показанията на незаинтересованите от изхода на делото
свидетели – очевидци, че пострадалият е демонстрирал намерение започнатия от В.
конфликт да не се задълбочава и да прераства във физическа саморазправа, като
се отправил към съседното заведение. Съвсем не е било такова намерението на
подсъдимия. То се установява от показанията на свидетелката И.Г., която добросъвестно
възпроизвежда лично възприетите от нея факти и обстоятелства, а именно, че
подсъдимият е извикал пострадалия да излезе извън заведението, което
стопанисвала, и в което току - що му била сервирала, т.е. както твърди и
свидетелят С.. От проведената очна ставка между свидетелката Г. и К.В. се
установява, че когато подсъдимият е извикал пострадалият, същият въобще не си е
купувал цигари, както и, че това е направил, но едва след посещението на
полицейските служители, по повод причиненото увреждане на пострадалия, т.е.
след извършване на деянието. При това положение съдът приема за защитна позиция
обясненията на подсъдимия в смисъл, че е станало тъкмо обратното: пострадалият да
е тръгнал след него при напускането му на бар „Илияна”, след като си е купил
цигари, и да е започнал да отправя псувни и обиди по негов адрес, както и първи
да му е посегнал, за да го удари, а той да е действал при самозащита. Относно
последните две обстоятелства, показанията на свидетелите Р.Б. и М.В.
противоречат дадените от пострадалия, относно механизма на причиняване на
увреждането. Но докато показанията на първите двама, съдът по изложените по –
горе съображения не кредитира с доверие, то предвид последователното и подробно
излагане от свидетеля С. на начинът, по който подсъдимият му е причинил
телесното увреждане, и непротиворечието на показанията му в този смисъл със
заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза, съдът им дава
вяра. Според заключението на вещото лице по приетата в съдебно заседание
експертиза на свидетелят С. е причинено избиване на първи долен, ляв зъб, което
увреждане отговаря да е причинено от тъпа травма – удар с юмрук или с длан в
областта на устата. От разпита на вещото лице се установява, че е по – трудно,
даже почти невъзможно конкретното увреждане да е причинено от удар със шамар.
Съдът възприема така изготвеното заключение изцяло, както относно изводите за
вида на увреждането, така и относно възможния механизъм на причиняване на последното.
Показанията
на свидетелите М.В., Р.Б. и М.Н., подкрепящи обясненията на подсъдимия, освен
констатираната заинтересованост от изхода на делото, са и непоследователни,
разколебани, особено и най – вече при проведените очни ставки. Не са налице
безспорни доказателства, че свидетелите Н. и Б. са очевидци на деянието и са възприели
пряко и непосредствено замахване с ръка от страна на пострадалия и последващо нанасяне
на удара от подсъдимия, за да се защити. Цялостното поведение, състояние и
действия и на двете страни по делото, така както е описано от
незаинтересованите от изхода му свидетели, изключват като правдоподобни
показанията им в този смисъл. Така например свидетелят М.А. още при първото
спречкване пред бар „Камелия” възпроизвежда точно думите на подсъдимия: „Какво,
ще се бием ли сега”, и продължава: „Н. си мълчеше”. Така описаното първоначално
поведение на страните и обстоятелството, че увреждането е причинено на
пострадалия, след като лично подсъдимият го е извикал да излезе от заведението,
за да се „разберат като хора”, и след приключване на първия инцидент, изключва
описаното от свидетеля М.В. поведение на пострадалия, изразяващо се в направени
опити от страна на подсъдимия пред бар „Илияна” да спре „наежения и нападателен
С., за да не се стига до бой, тъй като последния „напирал да бие брат му”. И
докато за свидетелят М.В., подсъдимият е бил учудващо спокоен по време на
втория инцидент, то за свидетеля Б. последният е бил „много ядосан”. Така
констатираните взаимно изключващи се, противоречиви показания, съдът отдава на
желанието на тези свидетели да омаловажат случилото се, като свидетелстват за
принос от страна на пострадалия, какъвто обаче не се установява от събраните по
делото многобройни доказателства.
Несъстоятелни
са и показанията на брата на подсъдимия В., относно изложените от него причини
за падането на земята на пострадалия, а именно пияното му състояние. Твърди:
„Пиян човек, колко му трябва да падне”. Свидетелите Н. и Б., въпреки че
твърдят, че са свидетели – очевидци, такова последвало удара падане не са
видели. По делото обаче няма данни нито подсъдимият, нито пострадалият да са
били под такова въздействие на алкохолно опиване, че някой от тях да е залитал
или падал на земята, преди причиняване на телесното увреждане, а и след това.
Несъстоятелна
е изложената версия от подсъдимия за наличие на стар конфликт между него и
брата на свидетеля С., възникнал в чужбина и датиращ отпреди години. Наличието
на такъв конфликт не може да наведе на извод за евентуално негативно отношение между
страните по делото, което да е станало повод на инкриминираната дата, който и
да е от тях, да е изпаднал в състояние на афект или в положение на самоотбрана.
Съдът
намира, че деянието е правилно квалифицирано по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от
НК, и не следва да се прилага привилигирования състав на чл.132, ал.1, или
разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК, тъй като не се установява по делото
подсъдимия да е причинил средната телесна повреда на пострадалия в състояние на
физиологичен афект или да е действал при условията на неизбежна отбрана.
Съдът
счита, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосочените
текстове от НК, като наказанието следва да се определи при условията на чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината и
отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: добрите
характеристични данни за личността на подсъдимия В., предвид чистото му съдебно
минало, трудовата му ангажираност и фактът, че е единственият член на
семейството, осигуряващ доходи за издръжка, както на съпругата си, така и на
малолетното си дете. Изложеното е показателно и за тежкото семейно и имотно
състояние на подсъдимия. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че на
пострадалия е причинено само едно телесно увреждане. Наличието на многобройни
смекчаващи вината и отговорността на К.В. обстоятелства обуславят една по-ниска степен
на обществена опасност на дееца от обичайната за този вид престъпление. При
това положение съдът намира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за
извършеното престъпление – лишаване от свобода за срок от три месеца, би се
оказало несъразмерно тежко за него. Предвид гореизложеното, съдът е заменил предвиденото
в закона наказание лишаване от свобода до шест години, което няма специален
минимум, с наказанието пробация, като намира, че за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК, на подсъдимия В. следва да се наложат следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година, при периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител –
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от една година. Липсата на отегчаващи вината и отговорността на К.В.
обстоятелства, са мотивирали съда да не му налага и трета пробационна мярка,
наред с двете задължителни.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В
наказателния процес на основание чл.84 и следващите от НПК, е приет за
съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Н.С., срещу подсъдимия К.В.,
за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди – болки, страдания, страх и унижение в резултат на деянието, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от 04.07.2010 г., до
окончателното й изплащане.
Н.С.
е конституиран в качеството на граждански ищец по делото.
Съдът,
като прецени събраните на делото гласни и писмени доказателства, приема за
безспорно установено, че на гражданския ищец, в резултат на извършеното от
подсъдимия В. престъпление, са причинени неимуществени вреди, представляващи
преживени от него болки, страдания, страх и унижение.
От
заключението на вещото лице по изготвената съдебно - медицинска експертиза се
установява, че на Н.С. е причинено: избит първи, долен, ляв зъб, без който се
затруднява говора и дъвченето, както и разкъсно -контузни рани по лицето и
дясната ръка. Пострадалият С. описва болките и страданията, които е преживял,
вследствие на причинената му средна телесна повреда от подсъдимия, които
съответстват и на изложеното от вещото лице, че причиненото увреждане затруднява
храненето на пострадалия на фаза отхапване, тъй като се касае за преден зъб, а
в говора води до нарушаване на акустиката.
При
определяне размера на обезщетението на пострадалия С., съдът съобрази
обстоятелството, че деянието е извършено от подсъдимия, без същият да се е
намирал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, че е
причинено едно увреждане, съставляващо средна телесна повреда. Прецени и разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД и счита, че сумата от 1000 лева ще обезщетят пострадалия в пълен
размер за причинените му неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление
от подсъдимия.
Предвид
всичко изложено по – горе съдът, като е признал подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, го е осъдил да заплати на гражданския ищец обезщетение
за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, пряк резултат от
деянието, сумата в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, върху тази
сума от деня на увреждането – 04.07.2010 г. до окончателното й изплащане, като
за разликата до 3000 лева е отхвърлил предявения иск, като неоснователен и
недоказан.
Върху
уважения размер на гражданския иск, съдът е осъдил подсъдимия К.В. да заплати
държавна такса в размер на 50 лева.
При
този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия
да заплати направените деловодни разноски в размер на 168.58 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: