МОТИВИ по НДОХ № 521/2010г. по описа на РС гр.Левски

Повдигнатото обвинение против подсъдимия Р.М., ***, ЕГН **********, е по чл.296, ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, затова че на 17.07.2010г. и на 26.07.2010г. в гр. Белене, обл. Плевен, при условията на продължавано престъпление не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена от РС – Левски на 10.05.2010г. на основание решение №69/10.05.2010г. по гражданско дело №160/2010г. по описа на същия съд.

На съда е известно обстоятелството, че подсъдимият Р.М. е настанен за лечение по реда на чл. 155 от Закона за здравето в ДПБ – Ловеч за срок от два месеца с решение на РС гр. Левски. Поради този факт съдът с определение е назначил тройна съдебно – психиатрична експертиза, която да бъде извършена от експерти от гр. Ловеч, където е настанен за задължително лечение подсъдимият, които да отговорят на поставените въпроси: Страда ли от психично заболяване подсъдимият? Ако страда, води ли това до състояние на невменяемост, в кой момент е изпаднал в това състояние? В състояние ли е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение, към момента на изготвяне на експертизата и към момента на изслушването му. На вещите лица е поставена задача да се произнесат и относно способността на подсъдимия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. С оглед на психичното си състояние и характера на извършеното обещественоопасно деяние явява ли се подсъдимият М. особено опасен за обществото или за своите близки?

Според представеното писмено заключение от експертите, подсъдимият Р.М. страда от психично заболяване: психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Синдром на зависимост към алкохола. Това психично заболяване може в определени стадии и при определени условия да доведе до състояние на невменяемост, но в конкретния случай състояние на невменяемост не се установява.

Според заключението на тройната съдебно – психиатрична експертиза, подсъдимият е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие със своите разбирания както към момента на извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение, така и към момента на изготвяне на експертизата и изслушване на експертизата. Освидетелстваният е способен с оглед на неговото психическо и физическо състояние да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Установява се, че подсъдимият се явява опасен за обществото и своите близки, но тази опасност след провеждащото се стационарно и впоследствие амбулаторно лечение може да бъде значително занижена и дори сведена до минимум. Заключението на експертизата се поддържа и в съдебно заседание. Според вещите лица подсъдимият е в състояние да се защитава сам при разглеждане на делото в днешното съдебно заседание.

Като компетентно изготвено, обективно и неоспорено от страните по делото заключението на тройната съдебно психиатрична експертиза е прието от съда.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Представителят на РП гр. Левски счита обвинението срещу подсъдимия за доказано по безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание по преценка на съда. Защитникът на подсъдимия адв. А. моли съда да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и да му наложи наказание пробация в минималните срокове, предвидени в закона.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият М. живеел в едно домакинство с майка си - свидетелката В.М. и непълнолетния си син – свидетелят П.М..***. Свидетелят П.М. бил настанен със съдебно решение издадено от РС гр. Левски за отглеждане при свидетелката В.М..

С решение № 69/10.05.2010г. РС гр. Левски на подсъдимия Р.М. е наложена мярка за защита от домашно насилие на П.М. с ЕГН ********** и В.М. с ЕГН ********** ***, като подсъдимият се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу сина си и майка си, за което има издадена заповед за защита от 10.05.2010г.

На 17.07.2010г. около 23.00 часа подсъдимият М. се прибрал в дома си във видимо нетрезво състояние. Започнал да отправя обидни думи и заплахи към личността на майка си. Всичко това се случило в присъствието на сина му. Подсъдимият им казал да напуснат къщата, защото той „колел и бесел в нея”. Подсъдимият извадил въздушната пушка и продължил да отправя заплахи. Изплашени, майка му и синът му излезли на улицата, започнали да бягат, като стигнали до кръстовището на улицата. През това време пристигнали служителите на полицията, които заедно с подсъдимия М., който бил още с пушката в ръце, отишли до ФСМП – Белене, след което ги задържали.

След този инцидент, на 26.07.2010г. отново последвал случай на домашно насилие. Подсъдимият се прибрал вечерта на 25.07.2010г. в дома си след като употребил значително количество алкохол. Отново започнал да отправя обидни думи към майка си, заповядвайки й да му сложи храна. След като му приготвила храната, той хвърлил чинията на пода, като казал, че не може да яде боб и започнал отново с обидите. Синът на П.М. бил в съседната стая и чул всичко, тъй като баща му викал силно. Отишъл при тях в стаята и казал на баща си да преустанови домашното насилие. Подсъдимият М. продължил с обидите към майка си и й ударил шамар по лицето. Тогава свидетелят П.М. го блъснал. Подсъдимият М. ги предупредил, че отива да си вземе пистолета и се качил на втория етаж на къщата. Било минало полунощ, когато притеснени и двамата свидетели избягали навън. Около 00.15 часа на 26.07.2010г. свидетелката М. сигнализирала по телефона органите на полицията, които пристигнали своевременно и задържали подсъдимия М.. Служителите на реда не могли да намерят въпросния пистолет. Свидетелят П.М. заявил, че бил виждал преди това пистолета, който бил газов, но не и въпросната вечер.

С протокол за доброволно предаване от 19.07.2010г.Р.М. предал на Н.В. – служител при РУП – Белене – 1 бр. въздушна пушка с дървен приклад и дървена ложа без сериен номер, марка и модел, с един брой чашка в цевта.

Подсъдимият М. бил задържан на 26.03.2010г. и на 17.07.2010г. от служители на РУП – Белене по ЗМВР.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият Р.М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 от НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Р.М.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Същият е съзнавал, че е издадена заповед за защита от домашно насилие от РС гр. Левски и която той не изпълнил.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.296, ал.1 от НК. Деянието е осъществено при условията на продължавано престъпление.

Причина за извършване на престъплението е неспазване на установения в страната правов ред.

Разпоредбата на чл. 296, ал.1 от НК предвижда за извършеното престъпление наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Съдът счита, че наказанието, което би изиграло възпитателна и поправителна роля по отношение на Р.М. е алтернативно предвиденото наказание лишаване от свобода. Основание за този извод дава наложеното наказание глоба по споразумение, която обаче не е заплатена. Съдът приема, че в случай че наложи наказание глоба по отношение на подсъдимия, същото не би изпълнило целите си, още повече в случай че не бъде заплатена същата. Не на последно място съдът взе предвид и че подсъдимият е безработен и не разполага със средства.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Р.М. съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт причините и мотивите за извършване на деянието, не на последно място здравословното му състояние. Подсъдимият оказа съдействие на органите на съдебното производство, има добро процесуално поведение. Като съобрази горното както и обществената опасност на деянието и дееца съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства при наличието на които и най-лекото предвидено от закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.

За извършеното от подсъдимия деяние не е предвиден минимум, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2,б.”б” от НК и съдът да замени наказанието лишаване от свобода с наказание пробация, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца при периодичност на явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Следва да се приложи разпоредбата на чл. 53, б.”а” от НК, поради което съдът отнема в полза на държавата приложената като веществено доказателство 1 бр. въздушна пушка с дървен приклад и дървена ложа.

При този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК направените деловодни разноски в размер на 415.54 лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: