Срещу
подсъдимия П.Т. ***, е повдигнато и
предявено обвинение за това, че на 30.07.2010 г., около 20:10 часа, в
с.Асеновци, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
наказателно постановление №1137/23.11.2009 г. на Началник РУП – Пордим, влязло
в законна сила на 22.01.2010 г., управлявал МПС – лек автомобил „Фият *” с ДК №
*, без съответно свидетелство за управление.
Престъпление
по чл.343 в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
По
искане на подсъдимия и упълномощеният му защитник, делото е разгледано по реда
на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа обвинението срещу подсъдимия.
Счита, че същото се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по
делото доказателства. Пледира да бъде признат за виновен, като моли съда да вземе
предвид новите обстоятелства, разкрити в хода на съдебното следствие относно
наличие на предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по отношение на Т., като му наложи глоба
в размер, определен от съда.
Подсъдимият П.Т. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по
чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
подсъдимият Т., както лично, така и чрез защитника си – адв.А.А. от ПлАК, моли
съда да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи минимално по
размер административно наказание глоба, при превес на многобройни смекчаващи
вината и отговорността му обстоятелства.
Съдът като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че ще ползва при
постановяване на присъдата направеното самопризнание от подсъдимия, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
П.Т. ***, ЕГН **********.
На инкриминираната дата –
30.07.2010 г., свидетелите К.Л. и Х.П. – и двамата служители при РУП – Ловеч,
изпълнявали служебните си задължения по предварително утвърден график на
границата между гр.Летница, обл.Ловеч и с.Асеновци, обл.Плевен. Около 20:30
часа, от гората, в посока от с.Асеновци, забелязали към тях да се приближава
лек автомобил „Фият *” с рег. № *, който спрял и от него започнали да слизат
хора. Свидетелите Л. и П. извършили служебна проверка на личните документи на
водача на лекия автомобил и пътниците. В хода на проверката установили, че
водача на лекия автомобил – подсъдимия Т. не представил свидетелство за
управление на МПС. За констатираното нарушение на ЗДвП му бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, който Т. подписал без възражения.
При извършена служебна
справка се установило, че П.Т. е неправоспособен водач, тъй като нямал издадено
свидетелство за управление на МПС, както и, че вече бил наказан по
административен ред за същото деяние, с влязло в законна сила на 22.01.2010 г.
наказателно постановление на Началник РУП - Пордим. По случая било образувано
досъдебно производство, което приключило с внасяне на обвинителен акт в РС
Левски.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от приложените към досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, събрани при условия и ред, предвиден в НПК, а именно: от
АУАН №912/30.07.2010 г. на Началник РУП - Пордим, съставен срещу П.Т. за
управление на МПС – лек автомобил „Фият *”, на инкриминираните дата, час и
място, без свидетелство за управление; от наказателно постановление
№1137/23.11.2009 г., влязло в законна сила на 22.01.2010 г., издадено срещу
подсъдимия за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление на
МПС; от справка, издадена от ОД на МВР – Плевен, видно от която е, че
подсъдимият Т. е неправоспособен водач и няма издадено свидетелство за
управление на МПС; от протоколите за разпит на свидетелите.
Съдът приема за безспорно
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. По безспорен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства се установява, че П.Т., след като е наказан по административен
ред, с влязло в законна сила наказателно постановление на 22.01.2010 г., за
управление на МПС без съответно свидетелство, в едногодишен срок от наказването
му, на инкриминираната дата - 30.07.2010 г. е извършил същото деяние.
Направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от доказателствата по
делото.
От изложеното е видно, че с
деянието си подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343 в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост е, че по отношение на П.Т. е отразено едно осъждане
по н.о.х.д. №199/1996 г. по описа на РС Левски. С присъда по горецитираното
дело, влязла в законна сила на 28.11.1996 г., на подсъдимия е наложено
наказание глоба в полза на държавата в размер на 3000 лева /недоминирани/.
От изисканата справка от СИС
при РС Левски се установява, че въз основа на влязлата в законна сила присъда
по н.о.х.д. №199/1996 г. е издаден изпълнителен лист срещу Т. само за
направените деловодни разноски по делото, като върху същия е отразено, че
присъдената сума е изцяло изплатена с платежно нареждане на съдия изпълнител
№18 от 11.12.1997 г. Поради събиране в пълен размер на сумата, представляваща
направени деловодни разноски, образуваното изпълнително дело е прекратено. Обстоятелството,
че не е издаден изпълнителен лист за сумата от 3000 лева, представляваща наложена
глоба на Т., сочи на извод за нейното заплащане, след влизане в законна сила на
присъдата, така както и подсъдимият заявява в съдебно заседание. Няма друго
законово основание за неиздаване на изпълнителен лист за присъдата глоба, освен
своевременното й заплащане.
При това положение съдът приема,
че наложената на Т. глоба в размер на 3000 лева по н.о.х.д. №199/1996 г. по
описа на РС Левски е изцяло заплатена. С оглед датата на влизане в законна сила
на присъдата – 28.11.1996 г. и датата на прекратяване на изпълнителното дело за
направените деловодни разноски – 14.02.1997 г., съдът приема, че е изминал
законоустановения срок от изтърпяване на наказанието, поради което по отношение
на подсъдимия е настъпила реабилитация по право за единственото му осъждане за
престъпление от общ характер, отразено в справката му за съдимост.
При това положение съдът
счита, че са налице всички изисквания на закона за приложение на разпоредбата
на чл.78а от НК, която предвижда като задължителна предпоставка – деецът да не е
осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна
отговорност.
Налице са и останалите
предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.78а от НК - за извършеното от подсъдимия престъпление
чл.343 в, ал.2 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до две
години. В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне размера на
административното наказание, съдът взе предвид доброто процесуално поведение на
подсъдимия, оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина по
делото, ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, предвид
чистото му съдебно минало и липсата на настъпили вредни последици от деянието, критичното
му отношение към извършеното и изразеното съжаление. Съдът съобрази имотното и
семейното състояние на подсъдимият – същият е безработен, без постоянни доходи
и полага грижи за четири деца. При това положение на подсъдимия Т. следва
да бъде определено административно
наказание при превес на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства, а
именно административно наказание глоба в размер на 1000 лева – минималният
предвиден в закона размер на глобата.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: