Мотиви към присъда №6 от 31.01.2011 г., постановена по НОХД №620 по описа за 2010 г. на Районен съд-Левски

Срещу подсъдимата Н.Г. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че в периода от 05.07.2010 г. до 20.07.2010 г. в ***, отглеждала растения от рода на конопа – коноп /марихуана/ - 78 грама на стойност 468 лева, като същият подлежи на контрол, съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН и приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, и е в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

Престъпление по 354в, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура-Левски, след приключване на съдебното следствие, поддържа обвинението срещу подсъдимата така, както е предявено. Излага съображения, че от събраните многобройни доказателства и от иззетите предмети, приложени като веществени доказателства по делото, се установява по безспорен начин извършеното престъпление. Счита, че е установено и авторството на деянието, като дадените от подсъдимата обяснения в смисъл, че неизвестни лица са поискали да ползват мазата й срещу наем и последната не е знаела какви растения се отглеждат там, моли съда да приеме единствено като защитна версия, неподкрепена от събраните доказателства по делото. Моли съда за осъдителна присъда, като предлага при условията на чл.55 от НК, на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване да бъде отложено с три години изпитателен срок. Преценката относно налагане на кумулативно предвиденото наказание глоба в състава на извършеното престъпление, предоставя на съда, с оглед на ниския социален статус на подсъдимата.

Подсъдимата Н.М., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез защитника си, моли съда да я признае за невинна и да я оправдае по повдигнатото обвинение. Защитата излага доводи, че от събраните по делото доказателства не може да се направи единственият възможен извод, че именно подсъдимата е извършила инкриминираното деяние. Счита, че при това положение осъдителна присъда не може да почива само на заявеното от нея признание на вината в съдебно заседание, тъй като с последващите си обяснения по същество отрича фактите, на които се позовава обвинението. Защитата алтернативно пледира, ако М. бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, да й бъде наложено минималния размер на наказанието лишаване от свобода, предвиден в закона, а именно за срок от три месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с три години изпитателен срок. По отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба, предлага да не бъде налагано на подсъдимата, тъй като последната няма доходи и средства и налагането му допълнително би влошило имотното й състояние.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата Н.М. ***, с ЕГН **********.

Видно от приложените писмени материали по делото е, че досъдебното производство по случая е образувано под №197/2010 г. по описа на ОП-Плевен, срещу „неизвестен извършител”, за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. С постановление за частично прекратяване на прокурор при ОП-Плевен, така образуваното досъдебно производство е изпратено по компетентност на РП-Левски за повдигане и предявяване на обвинение по чл.354в, ал.1 от НК по отношение на обвиняемите лица, при спазване правилата на родовата и местната подсъдност.

С постановление от 27.07.2010 г. на районен прокурор при РП-Левски, изпратеното по компетентност досъдебно производство е образувано под №239/2010 г. по описа на същата прокуратура, срещу „неизвестен извършител”, за престъпление по чл.354в, ал.1 от НК.

С постановление от 05.10.2010 г. на младши разследващ полицай при РУП-Левски, подсъдимата Н.М. е привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл.354в, ал.1 от НК. Срокът на разследването е удължаван два пъти и след извършване на съответните процесуално – следствени действия, досъдебното производство е приключило с внасяне на обвинителен акт в РС-Левски срещу Н.М. за престъплението, за което е привлечена в качеството на обвиняема.

Съдът споделя единствено доводите на обвинението, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършено престъпно деяние. То се изразява се в отглеждане на растения от рода на конопа – коноп /марихуана/, в нарушение на установените правила в специалния закон, уреждащ тази дейност. Доказателствата, които навеждат на горния извод са: протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за претърсване и изземване от 20.07.2010 г., ведно с приложен фотоалбум към тях, веществените доказателства и заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета в съдебно заседание физико – химична експертиза.

От посочените доказателства безспорно се установява, че изпълнителното деяние на извършеното престъпление е осъществено в помещение, представляващо мазе с размери: 1,50 на 2,00 метра, находящо се в тухлена, едноетажна постройка в ***. Видно, както от приложения фотоалбум, така и от протокола за оглед на местопроизшествие е, че така описаното избено помещение е специално пригодено за осъществяване на инкриминираната дейност.

От заключението на вещото лице по физико – химичната експертиза, прочетено със съгласието на страните, неоспорено и прието в съдебно заседание се установява, че иззетата растителна, тревна маса, съдържаща наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол в количество 78 грама, по морфология и по наличието на канабиноиди се определя като коноп /марихуана/, чиято левова равностойност е в размер на 468 лева. Конопът подлежи на контрол, съгласно Единната конвенция по упойващи вещества на ООН от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г., ратифицирана от РБългария и Приложение №1, към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, и е в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

Няма никакво съмнение, а и на друг извод не водят събраните по делото доказателства, че помещението, в което е извършвана дейността по отглеждане на инкриминираните растения, представляващо маза, се намира в съсобствен недвижим имот на Н.М. и бившият й съпруг М.М., но обитаван от подсъдимата и родената от брака им дъщеря А.Т..

Изложените по - горе установени обстоятелства по делото, според прокуратурата са единственият и достатъчен факт, който може да доведе до ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата за извършеното престъпление, в какъвто смисъл е застъпената теза по време на съдебните прения. Съдът обаче не я възприема, тъй като няма други доказателства, които убедително да навеждат на такъв извод, дори и косвено. Налице са обаче такива, които водят на извод в обратния смисъл.

Действително подсъдимата М. заявява в съдебно заседание, че се признава за виновна. Признанието на вината е само голословно. То се свежда единствено до обстоятелството, че инкриминираните растения са открити в нейната маза. Подобно признание на вината е равнозначно на пълна липса на такова, още повече, че с последващите си обяснения по същество М. отрича да е осъществила изпълнителното деяние на престъплението. Заключението на вещите лица по комплексната съдебно психолого - психиатрична експертиза по категоричен начин изключва подсъдимата да е извършител на деянието. Според вещите лица, Н.М. страда от две психиатрични заболявания, които не покриват критериите за продължително разстройство на съзнанието. При нея се касае за интелектуално развитие на много ниско ниво, но над границата на умствената изостаналост, поради което не е била лишена от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да дава достоверни обяснения от значение за делото. Вещите лица са категорични, че интелектуалното ниво и познавателните способности на М. й позволяват единствено и само техническото извършване на подобен род дейност, тъй като е най - елементарна и се свежда до поливане, наглеждане на растенията, обаждане по телефон, ако нещо се случи. Твърдят, че подсъдимата хипотетично би се съгласила да осъществява тази най-елементарна, техническа дейност, за да изкара парични средства. Извода си обосновават с обстоятелството, че при този тип хора нещата се приемат по - безкритично, без необходимост от по-подробни обяснения какви са всъщност тези растения. Тази най - елементарна дейност подсъдимата може да извършва само под нечие чуждо ръководство, т.е., ако някой я накара. Примитивната й личност, с ограничени общи житейски познания, водят до невъзможност М. лично да организира едно такова производство, каквото е отглеждането на растения от рода на конопа. Условията са специфични: топлина, влага, инсталация, а тези неща не са в кръга на нейните познания. Освен това е и неграмотна и няма възможност да придобие повече познания в тази област. Такива са и непосредствените впечатления на съда от разпита й. Същите интелектуални възможности на подсъдимата се установяват и от показанията на бившият й съпруг и сина й, разпитани като свидетели по делото.

За сложността и спецификата на дейност, изразяваща се в отглеждане на растения от рода на конопа /марихуана/, като вид билка, известна с името "Мери Джейн", са показателни не само познанията на психиатъра за това растение, във връзка с професията му, но и приложеният фотоалбум към протоколите за оглед на местопроизшествие и за претърсване и изземване. Видно от снимковия материал е, че стените на мазата са изолирани с алуминиево фолио. Поставени са три броя халогенни лампи с кабели, включени към електрическа мрежа, очевидно за поддържане на определена температура, за следенето на която е поставен термометър на стената. Наред с това, намерените и иззети средства за извършване на деянието – подробно описаните препарати, отвертка, спринцовки /последните очевидно необходими за точна дозировка на препаратите, а не за използване според обичайното предназначение/, както и инкриминираните растения – предмет на престъплението, с различна височина, поставени в различни по големина съдове /кофи и пластмасови чаши/, навеждат на несъмнен извод, че отглеждането им е всъщност една твърде специфична и сложна дейност, за която е необходима предварителна подготовка по специално пригаждане на помещение и създаване на всички необходими условия за растежа им, както и съответни специални познания в тази област. Горното навежда на извод, че инкриминираната дейност е по - сложна от копане в градината и чистенето на трева в двора. При това положение съвсем обективно, точно и категорично вещите лица стигат до заключението за абсолютна невъзможност подсъдимата да е осъществявала дейност по организиране и отглеждане на растения от рода на конопа - коноп /марихуана/, предвид интелектуалните й възможности.

Освен безспорно установената липса на такива възможности, по делото няма каквито и да е доказателства, които да обосноват формирането на единствения възможен извод подсъдимата да е автор на деянието. Напротив, събрани са доказателства, които дават възможност за формиране на извод и за други възможни хипотези, като например тази: неустановени по делото лица да са осъществили изпълнителното деяние на извършеното престъпление, като са организирали, оборудвали и приспособили мазата, находяща се в жилището на М., за специфична дейност по отглеждане на растения от рода на конопа /марихуана/, а подсъдимата да са подвели, че растенията, които отглеждат са обикновени билки. В този смисъл са и обясненията на М.. Тя твърди, че едва при извършване на процесуално - следствените действия по случая - оглед и претърсване, е разбрала от полицейските служители, че намерените в мазата растения са цигари за пушене. Дотогава ги е смятала за билки, цветя, а не за забранени растения, в противен случай не би се съгласила да бъдат отглеждани в нейната маза. Липсата на интелектуални способности на подсъдимата да има по - критично отношение към нещата, правят обясненията й в този смисъл достоверни. Некоректно е представителят на обвинението да променя законоустановената доказателствена тежест в наказателния процес и да твърди по време на съдебните прения, че така дадените обяснения от М. са изградена защитна версия, тъй като не се подкрепяли от абсолютно никакви доказателства. От абсолютно никакви доказателства не се подкрепя единствено обвинителната теза, а не обясненията на подсъдимата. Съвсем не е израз на защитна позиция заявеното от нея, че не познава двете момчета /испанци/, които сочи като извършителите на деянието. Очевидно е, че последната не цели оневиняването си, защото „по принцип” се признава за виновна. По някакви други съображения не желае да разкрие самоличността им. По делото са налице данни, че в хода на разследването подсъдимата и синът й /свидетелят Б.Т./ противозаконно са били задържани за двадесет и четири часа в следствен арест в качеството на свидетели, както и за отправяни предупреждения относно разкриване самоличността на истинските извършители, под претекст, че последните ще си отмъстят. Примитивното интелектуално ниво на подсъдимата дава възможност, без каквито и да е усилия да бъде подведена, да й се внуши нещо, а така също да бъде и лесно манипулирана, съобразно обоснованите изводи на вещите лица. Именно поради тази причина съдът не може да приеме, като израз на добросъвестно направено признание на вина, заявеното от нея "желание" да бъде непременно наказана за извършеното престъпление. Признанието на вината трябва да е недвусмислено. Че не е такова, личи от последващите обяснения на подсъдимата, които по своето съдържание са достатъчно красноречиви, дори и тези, които са израз на стремежа й да поеме чужда вина. В този смисъл е некоректно и направеното искане от представителя на прокуратурата да бъде дадена възможност на страните да сключат споразумение. Съдът го приема единствено, като нежелание от страна на прокуратурата да докаже обвинителната си теза в рамките на едно състезателно и равнопоставено производство, проведено по общия ред.

Но дори и съдът да приеме обясненията на подсъдимата, като изградена защитна версия, при липса на други доказателства относно авторството, не може да постанови осъдителна присъда само въз основа на направеното самопризнание. В конкретния случай извод в обратния смисъл би бил изграден върху несъществуваща доказателствена основа. И това е така, тъй като от събраните по делото доказателства има възможност да бъдат формирани изводи и за други възможни хипотези, относно авторството на деянието. Безспорно е установено, че достъп до жилището, обитавано постоянно от подсъдимата и нейната дъщеря А.Т., са имали и други лица. Например: нейният син - Б.Т., разпитан като свидетел по делото, майстора на външната баня, на която са правили ремонт, свидетелите И.А. и А.А., посетили дома й през пролетно - летния сезон на 2010 г. От показанията на последните двама свидетели се установяват единствено характеристични данни за тяхната собствена личност, и по - специално свързани с придобити умения и професионални квалификации, но не и участието на М. в извършеното престъпление. Установява се и предхождащото инкриминирания период от време познанство, между А. и Н.М.. С необяснима и своевременна услужливост, изцяло в полза на „бъдещите” извършители на престъплението, свидетелите А. и А. са участвали в направата на цялата електрическа инсталация на жилището на подсъдимата, включително и в мазата, където дотогава такава не е имало въобще. На свидетеля А.А. му идва "отръки" да пуска кабели, а свидетелят И.А. работи във фирма, която предлага семена за полски култури. На всичкото отгоре е и агроном по образование, поради което не бе затруднен, за разлика от подсъдимата, да обясни кой от растителните препарати, с каква цел се използва.

Факт е обаче, че по делото не се установяват дори и материални следи, които да свързват определено лице с извършване на престъплението. Видно от приложената на досъдебното производство експертна справка е, че по иззетите от местопроизшествието пластмасови бутилки с течен тор и парчета от алуминиево фолио с хартиена подложка, не са намерени годни дактилоскопни следи за изследване. Това обстоятелство само по себе си би могло да наведе на извод, че извършителите на престъплението са направили необходимото да не оставят такива следи или да ги заличат под страх от евентуалното им разкриване. Но и тази целенасочена дейност не се вмества в примитивното интелектуално ниво на подсъдимата. От друга страна е напълно обяснимо да има оставени материални следи от лицата, които постоянно обитават жилището, но фактът, че не са установени такива в мазата, е само в подкрепа на обясненията на М., че дори не е влизала в това помещение, докато са отглеждани растенията, защото й било забранено.

Предвид изложеното по - горе съдът приема, че повдигнатото обвинение срещу подсъдимата се гради изцяло на предположения, относно нейното пряко, непосредствено и съзнателно участие в осъществяване на инкриминираната дейност, произтичащи единствено от обстоятелството, че инкриминираните растения са намерени в мазата на дома, който обитава. Това обаче не е достатъчно за постановяване на осъдителна присъда. Обстоятелствата, които касаят авторството на деянието не могат да почиват на съмнителни и колебливи изводи. При положение, че събраните по делото доказателства в своята съвкупност не водят до единствения възможен извод, че именно подсъдимата е осъществила престъпления състав на чл.354в, ал.1 от НК, съдът счита че обвинението, внесено от РП – Левски не е доказано в хода на съдебното следствие, поради което е признал подсъдимата Н.М. за невинна, и в съответствие с императивната разпоредба на чл.304, предложение второ от НПК, я е оправдал.

Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, като е постановил връщането на тези, които принадлежат на подсъдимата и на нейните близки - син и дъщеря, и не са послужили за извършване на престъплението, а тези, чието притежаване е забранено, както и средствата, с които е извършено деянието, но не е установено на кого принадлежат, да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени след влизане на присъдата в законна сила.

При този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът е постановил направените по делото разноски в размер на 411,17 лева да останат за сметка на държавата.

Воден от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: