Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, 27.10. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Левченски районен съд в съдебно заседание на _двадесет и седми септември_ две хиляди и единадесета година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. №_321_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН.

          В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от И.И. ***, ЕГН **********, против НП №4/11.07.2011г., на Началник РУП - Белене.

          В жалбата се твърди, че с наказателното постановление са  наложени наказания „глоба”, в размер на 500 лв.

          Жалбоподателят счита, че както актът за установяване на административно нарушение, така издаденото на негова основа наказателно постановление са съставени в противоречие със Закона, поради което се явяват незаконосъобразни. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.

          За административно-наказващият орган – редовно призован –  не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

          Видно от представените по делото доказателства е, че на 01.07.2011г. против жалбоподателя И.И. е съставен АУАН затова, че на 01.07.2011г. около 09:30 часа в гр.Белене, ул.”България” №50 в сградата на РУП - Белене при извършена проверка се установило, че не е подал заявление по образец за подновяване на разрешение №* валидно до 04.04.2011г. за носене на пистолет „Макаров” кал.9х18 мм №* в законно установения едномесечен срок преди изтичане срока на разрешението, с което виновно е нарушил чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ.

По делото е представено и обжалваното НП №4/11.07.2011г., издадено от Началник РУП на МВР - Белене, видно от което е, че на 01.07.2011г. около 09:30 часа в гр.Белене, ул.”България” №50 в сградата на РУП - Белене при извършена проверка се установило, че И.И. не е подал заявление по образец за подновяване на разрешение №* валидно до 04.04.2011г. за носене на пистолет „Макаров” кал.9х18 мм №* в законно установения едномесечен срок преди изтичане срока на разрешението.

На основание чл.53 от ЗАНН и чл.212 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 500 лв.

В обясненията си жалбоподателят твърди, че за периода 2007г. – 2009г. е бил на кадрова военна служба в поделението в * и е подал документите си за да му бъде издадено разрешително за оръжие. Тогава е останал с убеждението, че оръжието се издава за период от 5 г. От 2009г. е на работа в *, като надзирател и е останал с убеждението, че това разрешително се издава за период от 5г. Б.В. го е уведомил, че разрешителното му е с изтекъл срок, като впоследствие е било подновено.

Свидетелят Б.В. *** и от 10.03.2011г. е временно назначен на длъжността „младши полицейски инспектор” в служба КОС в РУП – Белене. Същият свидетел е съставил акта поради изтичане на срока за разрешителното за носене на късо бойно оръжие и след подаване на заявлението за удължаване на срока е съставил акт. Установява се още, че личното досие на жалбоподателя не съдържа данни последният да е наказван във връзка с носенето и съхраняването на оръжието.

Според показанията му закъснението на жалбоподателя е било с около 20 дни.

Показанията на свидетеля са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства. същите съответстват и на писмените доказателства, събрани по делото.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетеля Б.В. като достоверни.    

Отмененият Закон за контрол върху взривните вещества и огнестрелните оръжия разрешава на кадровите военнослужещи да закупят огнестрелно оръжие. Съгласно Правилника за приложение на същия закон, на лицата придобили огнестрелно оръжие по реда на §7 от Закона, разрешенията се издават за срок от 5 години.

Установено бе, като същото бе заявено и от свидетеля, че органите на РУП – Белене са изискали удостоверение от жалбоподателя, че към момента на подаване на заявлението за закупуване на късоцевно оръжие, същият е кадрови военнослужещ в българската армия. Жалбоподателят е представил исканото удостоверение, като същият е имал съзнанието, че издаденото разрешение съгласно Правилника е за срок от 5г. При изискването на този документ жалбоподателят не е съобразил обстоятелството, че на него не следва да му се издаде  удостоверение за притежаване и съхранение на оръжие по реда на §7, тъй като изискването на тази разпоредба е молителят да има прослужени не по – малко от 10 г. в редовете на армията, какъвто стаж не е имал. Изисквайки му този документ, в него е създадено неправилното убеждение, че именно по този ред му е издадено разрешение за придобиване и съхранение на късоцевно оръжие.

От момента на издаването на разрешението до момента, в който е бил уведомен И., че разрешителното му е изтекло, жалбоподателят го е носел и съхранявал със съзнанието, че има надлежно разрешение затова и че срокът му не е изтекъл. 

В съдебно заседание защитата на жалбоподателя представи разрешение №70/30.06.2011г., с което на И.И. се разрешава да съхранява пистолет „Макаров”, като е отбелязано, е разрешението важи до 30.06.2011г. Очевидно в случая е допусната техническа грешка при изготвяне на разрешението от органите, които контролират издаването разрешителни.

За да бъде едно деяние административно нарушение според чл. 6 от ЗАНН, то това действие или бездействие следва да нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Жалбоподателят за дълъг период от време е бил кадрови военнослужещ, като непосредствено след това и към момента е полицай към МП. В тази връзка същият е имал зачислено служебно оръжие, а както се установи от показанията на свидетеля В., в личното досие на жалбоподателя няма данни жалбоподателят да е наказван във връзка с носенето и съхраняването на оръжието. Безспорно, във връзка с изпълнение на служебните си задължения И. е обучен професионално да борави със същото.

Съдът споделя становището на защитата на жалбоподателя, че в случая липсва каквато и да е обществена опасност както на деянието, така и на дееца. В подкрепа на горното е обстоятелството, че непосредствено след подаване на заявлението, срокът да съхраняване и носене е удължен с пет години.

В случая е налице формално нарушение, осъществено чрез бездействие, но всичко изложено по – горе говори за маловажност на нарушението.

Съгласно тълкувателно решение №1/12.12.2007г., при извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да правилно закона, като отграничи „маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.

Преценката за „маловажност” на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН.

Издавайки наказателното постановление, началникът на РУП – Белене не се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Същата задължава наказващия орган преди издаване на наказателното постановление, да обсъди дали деянието не представлява маловажен случай.

Според цитираното тълк. р-е, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

 

          На основание изложеното, съдът

 

                                                      РЕШИ:

 

          На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4/11.07.2011г., издадено от началник РУП на МВР - Плевен, с което на И.И. ***, ЕГН **********, на основание чл.212 от ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание – глоба в размер на ПЕТСТОТИН ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: