гр.
ЛЕВСКИ,27.12.2011 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на тридесети
ноември 2011 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _В.Д. и
прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д.
№341 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от А.Ч. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №608/17.06.2011 г. на Началник
РУП – гр.Левски.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като не е извършил вмененото му
нарушение, не е станал причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие, за
което вина има единствено другият водач. Излагат се доводи и за допуснато грубо
нарушение на процесуалните правила при съставянето на акта и издаване на
наказателното постановление, които налагат отмяна на санкционния акт.
Жалбата
се поддържа в съдебно заседание, както лично от жалбоподателя, така и от процесуалния
му представител, който доразвива изложените в нея съображения за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, т.е. за деяние, което не е
констатирано в акта и наказателното постановление. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление в частта, в
която на Ч. е наложено наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.15, ал.1 от ЗДвП. За констатираното нарушение, че жалбоподателят не носи
полица за сключена „Гражданска отговорност”, не оспорват наказателното
постановление.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално
допустима в обжалваемата част, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
В
частта, с която на Ч. е наложено наказание глоба в размер на 10 лева на
основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП,
наказателното постановление не се обжалва, същото е необжалваемо в тази му част
на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП и е влязло в законна сила.
Разгледана
по същество жалбата срещу наказателното постановление е основателна в
обжалваемата му част.
Административно
– наказателното производство против А.Ч. е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение №608 от 19.05.2011 г. за това, че на
същата дата, около 09:55 часа, на път ІІІ 3002, км.2+100, между селата Стежерово
и Българене, като водач на МПС – товарен автомобил „Рено *”, с рег.№ *, навлиза
в насрещната лента на движение, като се завърта странично и става причина за
ПТП с материални щети с насрещно движещият се лек автомобил „Фолксваген *” с рег.№ *. Отразено е, че на водачът е издаден
талон за медицинско изследване серия В, с № 153942. Посочена е като виновно
нарушена разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП.
За
така констатираното нарушение в акта, на жалбоподателя е наложено с
наказателното постановление на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, административно
наказание глоба в размер на 100 лева и са отнети общо 4 контролни точки.
Съдът
намира, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление
са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат цялостна отмяна на
санкционния акт в тази му част.
От
съдържанието на цялата преписка по случая не се установява по несъмнен и безспорен
начин наличието на виновно извършено административно нарушение от жалбоподателя.
И в съдебната фаза на процеса, ответната страна не ангажира доказателства в
подкрепа на описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Това
се дължи на опорочаване на административно – наказателното производство срещу Ч.,
още в неговата начална фаза - съставянето на акта, поради което последният не
може да се ползва с установената в закона доказателствена сила.
При
съставянето на акта не са разпитани свидетели – очевидци в нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, въпреки че такива е имало, както се установява от събраните по
делото гласни доказателства. Актът е съставен от свидетеля А., който не е
възприел непосредствено извършеното деяние. Свидетелят по акта – Т.Т., е
посочен като свидетел – очевидец, а всъщност е другият участник в пътнотранспортното
произшествие. Разпитан в качеството на свидетел по делото, Т. дава оневиняващи
своето виновно поведение показания, но въпреки това очевидно е, че актът против
Ч. е съставен единствено, въз основа на изложената от него версия, както относно
механизма, така и относно причините за настъпване на пътнотранспортното
произшествие между двете ППС. Свидетелят Т. като участник в ПТП е
заинтересована страна по случая и само, въз основа на тези данни е недопустимо
ангажирането на административно – наказателната отговорност на Ч.. Въпреки, че неговата
версия е възприета изцяло от актосъставителя при съставяне на акта на жалбоподателя,
показанията на свидетеля А. не са в подкрепа на отразените в него констатации
за „странично завъртане” на товарния автомобил, като причина за ПТП.
От
показанията на единствения очевидец на деянието - свидетеля К.А. се установява
фактическа обстановка, различна от изложената версия от другия участник в
ПТП-то. Свидетелят твърди, че навлизането на Ч. в насрещната пътна лента е било
единствената възможност да избегне челен удар със внезапно навлезлия и движещия
се в неговата пътна лента лек автомобил, управляван от Т.. Показанията му са
логични и последователни и няма причина да не бъдат кредитирани с доверие,
макар да са изцяло в подкрепа на обясненията на жалбоподателя. Те са достоверни
и поради това, че напълно кореспондират на констатациите, отразени в съставения
протокол за ПТП, изискан и приет като писмено доказателство по делото. Видно от
същия е, че в графа: „обстоятелства, причини и условия за пътнотранспортното
произшествие” са описани частичното навлизане в насрещната пътна лента първо на
лекия автомобил, управляван от свидетеля Т.Т. - участник №1, вследствие на
което се удря в товарния автомобил, управляван от жалбоподателя - участник №2, който от своя страна навлиза в
насрещната лента за движение странично и става ПТП с материални щети. Изцяло в
подкрепа на обясненията на Ч. е и съставеният акт на Т., също изискан и
приложен като писмено доказателство по делото. От последния се установява, че
на другия участник в ПТП-то е съставен акт за същото нарушение, за което е
съставен и на жалбоподателя, а именно за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП - за
това, че е навлязъл частично в насрещната лента за движение и се удря с
насрещно движещият се товарен автомобил, като прави ПТП с материални щети.
От всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства може да се направи извод, че на посочените в акта и в наказателното
постановление дата, час и място, товарен автомобил „Рено *”, управляван от Ч.,
навлиза в насрещната лента за движение, но не защото поради неустановена по
делото причина се „завърта пръв странично” и навлиза в насрещната лента за
движение, а за да избегне челен удар с внезапно навлезлия в неговата лента за
движение лек автомобил, управляван от свидетеля Т.. При това положение не може
да бъде вменено на жалбоподателя виновно неизпълнение на разпоредбата на чл.15,
ал.1 от ЗДвП, след като навлизането му в насрещното платно за движение е било
продиктувано изключително от крайна необходимост – за да избегне ПТП. Поради тази
причина неправилно е ангажирана и неговата отговорност. В тази връзка, съставянето
на акт и издаване на наказателно постановление против Ч., при погрешно и
противоречиво отразена фактическа обстановка, съставлява съществено процесуално
нарушение, тъй като води до липса на предмет на доказване и несъмнено накърнява
правото на защита на жалбоподателя. Затова и издаденото наказателно
постановление, като необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде изцяло отменено в обжалваемата
му част.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №608/17.06.2011 г. на Началник
РУП – гр.Левски, В ЧАСТТА, с която
на А.Ч. ***, с ЕГН **********, е
наложено на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 100 лева и на основание Наредба №І-з-1959 на МВР са отнети четири
контролни точки, за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО,
а в частта, с която на А.Ч. е
наложено на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба
в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от същия закон, наказателното
постановление не е обжалвано, не подлежи на обжалване на основание чл.189, ал.5
от ЗДвП и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: