В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _осми ноември_ две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. №_361_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Л.М. ***, ЕГН **********, против НП №2247/04.11.2007г., издадено от Началник РУ ”Полиция” - Левски.

В жалбата М. твърди, че наказателното постановление, с което й е наложена глоба в размер на 200лв. и два месеца лишаване от право да управлява МПС, й е връчено на 28.09.2011г.

Моли съда да приеме жалбата за допустима, да я разгледа по същество и след преценка на доказателствата да отмени наказателното постановление и да прекрати производството поради изтекла погасителна давност. Съображенията й са, че извършеното административно нарушение, посочено в наказателното постановление е с дата на извършване 22.10.2007г. Счита, че това нарушение като деяние е погасено по давност, която е изтекла на 22.10.2010г. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част от НК. В жалбата се твърди, че давността безспорно е обстоятелство, изключващо отговорността, че чл.80 и чл.81 от НК уреждат института на абсолютната давност за реализиране на наказателно преследване за извършено престъпление. Сочи, че извършителят на административно нарушение не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от извършител на престъпление. Предвид това законодателят е създал и специален ред за налагане на административни наказания, регламентирани в ЗАНН, като съгласно чл.11 от с.з. по въпросите за обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат субсидирано разпоредбите на общата част на НК, доколкото в специалния закон не е предвидено друго. Твърди, че безспорно е обстоятелството, че в ЗАНН изрично не е предвидена погасителна давност за извършените административни нарушения, както и че институтът на погасителната давност е уреден именно в общата част на НК - глава ІХ.

В специалния закон в чл. 82 е уредена единствено давност на наложеното административно наказание. В този смисъл по отношение на погасяването по давност на извършеното деяние следва да намери приложение разпоредбата на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.80, ал.1, т.5 и чл.81, ал.3 от НК. Съгласно последните два текста деяния, за които се предвижда административно наказание „глоба” се погасват с абсолютна давност три години, съгласно по последното изменение, обнародвано в ДВ бр.26 от 2010г. В случая обаче безспорно е приложим срокът на давност от две години, който е бил в сила към момента на извършване на нарушението. Сочи, че независимо от етапите на административнонаказателното производство /съставяне на АУАН, издаване на НП, съдебно обжалване/, при изтичане на три години от датата на извършване на деянието, съставляващо административно нарушение, административнонаказателното производство се явява незаконосъобразно. Твърди, че при констатирана изтекла абсолютна погасителна давност на извършеното административно нарушение, административнонаказателното производство следва да бъде прекратено.

Моли съда да отмени наказателното постановление и да прекрати административнонаказателното производство.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление – потвърдено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 22.10.2007г. против жалбоподателката Л.М. е съставен АУАН за това, че на 22.10.2007г., в 18:38 часа, в с.Българене, ГП-Е83, км.48+513, като водач на МПС - лек автомобил „Фолксваген *” с рег.№ *, управлява в посока от гр.Плевен към гр.Русе с превишена скорост от 94 км/ч., при допустима скорост от 50 км/ч. за населено място (превишение с 44 км/ч.)

Скоростта е записана и фиксирана с трафик радар TR4 с №126/97, показана и видяна от водача, с което е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.

По делото е представено и обжалваното наказателно постановление №2247/04.11.2007г., издадено от Началник на РУП - Левски, видно от което е, че за това, че на 22.10.2007г., около 18.38 часа на ГП Е83, с. Българене, км. 48+513, управлява лек автомобил с рег. № * със скорост 94 км/ч при допустима за населено място от 50 км/ч, засечена с техническо средство „трафик радар” с №126/97г. Превишение 44 км/ч, с което виновно е нарушила чл. 21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и два месеца лишаване от право да управлява МПС.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят М.А. и свидетелят по съставяне на акта Н.Н.. От показанията на свидетеля М.А. се установява, че работи на длъжност младши автоконтрольор в РУП -Левски. Сред предявяване на АУАН, заявява, че случаят е станал през 2007г. С колегата си Н. са работили на главен път в с. Българене. Скоростта на жалбоподателката е засечена с техническо средство „трафик радар” със скорост 94 км/ч, при допустима за населено място 50 км/ч., за което е бил съставен акт по ЗДвП. Според показанията, скоростта е била засечена при отсъствие на други автомобили на пътното платно. Техническото средство е преминало последваща проверка.

Свидетелят Н. заявява в показанията си, че работи като инспектор към пътен контрол в РУП – Левски и че поддържа констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Актът е бил предявен на нарушителката, като по време на засичане на скоростта не е имало други движещи се моторни превозни средства, като мястото, на което е констатирано нарушението е на повече от километър от начало на населено място.

Показанията на свидетелите си кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства, приложени към делото.

Показанията на двамата свидетели – служители в РУП - Левски са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства. Макар изминалия период от време и че същите заявиха, че нямат конкретен спомен, свидетелите поддържат констатациите в акта.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетелите М.А. и Н.Н. като достоверни.

Жалбоподателят е изложил съображения, че са налице сроковете за погасителната давност. Съдът не споделя това становище. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. В този смисъл е и константната съдебна практика, според която институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателното преследване – чл. 81 от НК, се прилага и за давността по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания.

Относно давността за погасяване на административно наказателното преследване, ЗАНН не съдържа разпоредби, поради което приложение намират съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК. Съгласно чл. 80, ал.1, т.5 от НК (редакцията от 2010г. ДВ бр. 26) във вр. с чл. 11 от ЗАНН, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Предвид разпоредбата на чл. 81, ал.2 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, но независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока, предвиден в чл. 80 от НК. В конкретния случай АУАН е съставен на 22.10.2007г. И тъй като давността е прекъсната, за да се погаси по давност преследването срещу жалбоподателя, следва да изтече срок, който надвишава с ½ срока предвидения, т.е. погасителната давност ще изтече през м. април 2012г.

Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Ако в производството по обжалване на издаденото наказателно постановление са представени доказателства, оборващи презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът не е обвързан от презумптивната доказателствена сила на акта. В производството пред РС гр.Левски не са депозирани доказателства, оборващи презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, поради което съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка. Жалбоподателят не е оспорил фактическите констатации в акта за установяване на административните нарушения.

Не се оспорва превишаването на скоростта на движение от страна на Л.М., нито пък е направено възражение в съставения АУАН.

Описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателлката е санкционирана.

От обективна страна осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение, същото съставлява нарушение на цитираните разпоредби от ЗДвП от страна на водача и са основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност.

Наложените наказания са в рамките, предвидени от Закона и са съразмерни на извършеното нарушение. Административно наказващият орган е съобразил наложените наказания с разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДВП. Законът - редакцията на закона към момента на извършване на административното нарушение предвижда за превишаване разрешената максимална скорост в населено място над 41 км/ч административно наказание глоба в размер на 200 лв. и два месеца лишаване от право да управлява МПС. При определяне на административното наказание административно наказващият орган не е излязъл от рамките на констатираното с акта, като е наложил санкция в пределите, предвидени от закона.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2247/04.11.2007г., издадено от Началник на РУП-Левски, с което на от Л.М. *** ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА и лишаване от право да управлява МПС за ДВА МЕСЕЦА, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: