гр.
ЛЕВСКИ, _06 .01.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и първи декември_
Съдебни заседатели:
при участието
на секретаря _В.Д. и
прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д.
№ 371 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от В.М. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №835/29.07.2011 г. на Началник
РУП – Левски.
Депозираната жалба е бланкетна. Излагат се твърдения, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. В съдебно заседание,
жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, който излага
доводи по същество, че действително са извършени описаните в наказателното
постановление нарушения, но при липса на умисъл за извършването им у М., тъй като
същият е управлявал автомобила в изпълнение на полицейско разпореждане. Моли
съда да постанови решение, с което изцяло да отмени обжалваното наказателно
постановление.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
В
частта, с която на жалбоподателя са наложени на основание чл.175, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, жалбата е процесуално допустима, с оглед размера на наложеното наказание
глоба.
В
обжалваемата част на наказателното постановление, жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН. Наказателното
постановление е връчено лично на жалбоподателя на 10.10.2011 г., а жалбата е
депозирана чрез административно - наказващия орган на 17.10.2011 г., т.е. преди
изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването.
При това положение същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
В
частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 40 лева на основание чл.181, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.147, ал.1 от същия закон, наказателното постановление на основание чл.189,
ал.5 от ЗДвП не подлежи на обжалване, с оглед размера на наложеното административно
наказание за това нарушение, а именно под 50 лева, и същото е влязло в законна
сила. Видно от депозираната жалба е, че наказателното постановление се обжалва
и в тази му част, поради което същата е недопустима и следва да се остави без
разглеждане, а съдебното производството по делото прекратено.
Разгледана
по съществото, в обжалваемата част на наказателното постановление, жалбата е
частично основателна.
На
В.М. е съставен акт за установяване на административно нарушение №835/19.07.2011
г. за това, че на същата дата, в 17:30 часа, в гр.Левски, ул.”Христо Ботев”,
като водач на МПС – лек автомобил микробус „Фолксваген” с рег. №*, управлява с
поставена предна регистрационна табела, неотговаряща на изискванията на БДС. По
повод на това нарушение е отразено, че табелата не е обявена за издирване.
Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.140, ал.2 от ЗДвП.
Актът
е връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис. Последният е вписал при
съставянето му възраженията си, че не е поставял той регистрационния номер и не
е знаел, че не отговоря на БДС, тъй като така е закупил автомобила.
Въз
основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което за констатираното нарушение на чл.140 от ЗДвП, на
жалбоподателя са наложени кумулативно административни наказания: глоба в размер
на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на
основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП.
Съдът
намира, че описаните в акта и наказателното постановление обстоятелства се
подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. От показанията
на разпитаните по делото в качеството на свидетели – полицейски служители при
РУП – Левски, се установява по категоричен начин, че при извършената проверка на
жалбоподателя е констатирано, че управлява автомобил с поставена предна
регистрационна табела, неотговаряща на БДС, поради което му е съставен акт за
това нарушение. Несъстоятелни са възраженията на защитата, че липсва умисъл за
извършване на деянието, поради това, че на М. е било разпоредено от полицейските
служители да откара автомобила до местното полицейско управление, за да се
изясни произхода на превозваните с него дърва, но преди това не е бил водач на
автомобила. Първо не се установява по делото, че някой от присъствалите на
място полицаи е разпоредил преднамерено и точно на жалбоподателя да управлява
автомобила до управлението, за да му бъде съставен непременно акт. Тъкмо обратното
- показанията на разпитаните по делото свидетели – С., М. и И., напълно си
кореспондират в смисъл, че автомобилът действително е бил паркиран на пътното
платно, но на шофьорското място е заварен да седи жалбоподателят, като
впоследствие са снели обяснения от присъстващите три лица, от които са установили,
че и до спирането му, водач е бил именно той. Вярно е, че свидетелите Т.Х. и И.Н.,
с показанията си подкрепят версията на жалбоподателя, но такива съображения се навеждат
за първи път едва в съдебно заседание, пък и обстоятелството, че тези свидетели
са лицата, придружавали М. на посочената в акта дата, навежда на съмнения
относно достоверността им. Показанията им се оборват от тези на свидетелите С.,
М. и И., които не са заинтересовани от изхода на делото и дават добросъвестно
показания, което явства от тяхната последователност и непротиворечивост,
относно всички обстоятелства при извършената проверка и констатираните
нарушения. Поради тази причина, обясненията на М. в обратния смисъл, съдът
приема единствено, като защитна версия, с цел избягване на неблагоприятните
последици от санкционирането му по административен ред за констатираното
нарушение.
Несъстоятелни
са и твърденията на процесуалния представител на М., че деянието не е извършено
виновно, поради липса на съзнание у жалбоподателя, че управлява автомобил с
поставена предна регистрационна табела, неотговаряща на БДС. В тази насока са
показателни противоречията в обясненията на жалбоподателя, дадени в съдебно
заседание в смисъл, че автомобилът е на брат му и не е знаел, че
регистрационната табела не отговаря на БДС, с тези, дадени от него в съставения
акт, че не му е било известно това обстоятелство, понеже така е закупил
автомобила. По същество, ако е налице някакво незнание, то не е свързано с липса
на вина на водача за извършеното нарушение, а се дължи на неизпълнение на вменено
със закона задължение именно на водачите на ППС да не управляват автомобили по
пътищата, отворени за обществено ползване, с регистрационни табели – стар
образец. И понеже съществува разлика, между нов и стар образец на табелите,
няма как тази разлика да не е била забелязана от водача, преди да го приведе в
движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Още повече, че съгласно
параграф 3, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, регистрационни табели, които
не отговарят на изискванията на БДС, са валидни до 01.06.2006 г. От тази дата
служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с
регистрационни табели – стар образец, съгласно същата наредба. Деянието е
извършено на 19.07.2011 г. Следователно регистрацията на самия автомобил е служебно
прекратена преди повече от пет години, а управлението на МПС с регистрационна
табела – стар образец, по силата на закона е равнозначно на липса на
регистрация. В този смисъл няма как да се приеме, че жалбоподателят, в
качеството си на водач, несъзнателно е управлявал автомобил, който не е
регистриран по съответния ред. Законът не прави разлика дали водачът е
собственик или ползвател, както и с каква цел го управлява. Затова М. не може
да черпи права и да се позовава на незнание на елемент от състава на вмененото
му нарушение.
Предвид
изложеното съдът намира, че отразените констатации в акта и наказателното
постановление са обективни, поради което и правилно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя за констатираното с акта нарушение. При индивидуализиране на
наказанието, административно – наказващият орган не е съобразил разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН, тъй като не е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
и наличието на смекчаващи вината и отговорността на М. обстоятелства. Налагайки
на жалбоподателя двете кумулативно предвидени наказания в санкционната
разпоредба на чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, т.е. към средния
размер, макар и в предвидените в правната норма граници, административно –
наказващият орган е наложил наказания в размер, несъразмерен на извършеното
нарушение. При определяне на наказанията глоба, не е взето предвид имотното
състояние на жалбоподателя. В съставеният акт не е отразена месторабота на
нарушителя, поради което наказващият орган е следвало да вземе предвид липсата
на постоянни доходи на лицето и да му наложи глоба в минимален размер. При
определяне на наказанието лишаване от право да управлява МПС, не е взето
предвид обстоятелството, че М. не е системен нарушител на ЗДвП, тъй като
липсват доказателства да е бил наказван по административен ред, поради което наказващият
орган е следвало да вземе предвид обстоятелството дали лишаването му от право
да управлява МПС за един по – дълъг период от време, би съдействало за
постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
При
това положение съдът счита, че наказателно постановление в обжалваемата му част
следва да бъде изменено, като наложената глоба в размер на 100 лева, бъде
сведена до 50 лева – минималния размер на този вид наказание, предвидено в
санкционната разпоредба, а наказанието лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца, бъде намалено на един месец, което също е към минималния размер,
предвиден в чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП. Така определените на М. наказания в
минимален размер съдът приема, че биха изпълнили целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата срещу наказателно постановление №835/29.07.2011 г. на Началник РУП –
Левски В ЧАСТТА, с която на В.М. ***, ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 40 лева на основание чл.181, т.1, пр.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.147, ал.1 от същия закон, КАТО
НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството
по НАХД №371/2011 г. по описа на РС – Левски, в тази му част.
ИЗМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №835/29.07.2011 г. на Началник
РУП – Левски В ЧАСТТА, с която на В.М.
***, ЕГН **********, са наложени кумулативно на основание чл.175, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗДвП, административни наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА техния
размер, както следва: на наказание глоба
в размер на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА и наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: