гр.
ЛЕВСКИ, 27.12.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на тридесети ноември 2011 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №396 по описа за 2011 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Х.С. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №731/25.08..2011 г. на Началник
РУП – гр.Белене.
В жалбата се твърди, че в съставеният акт за установяване
на административно нарушение е описана фактическа обстановка, която коренно се
различава от действителната. Твърди, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, че не
са посочени законовите разпоредби, които са нарушени, че няма съответствие
между цифровото и словесното описание на нарушението, както и законовите норми,
които се нарушени, и с които се санкционират извършените нарушения.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.
Процесуалният представител на С. излага твърдения за несъставомерност на
деянието, тъй като жалбоподателят не е управлявал автомобила. Счита, че последният
е наказан за деяние, което не е извършено от него, а това прави издаденото
наказателно постановление незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло издаденото наказателно постановление или да намали
размера на наложените му административни наказания, които счита за завишени.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество жалбата срещу наказателното постановление е частично основателна.
Административно
– наказателното производство против Х.С. е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение №731 от 02.08.2011 г. за това, че на същата
дата, в 03:30 часа, в с.Бяла вода, по
ул.„Васил Левски”, управлява собственият си лек автомобил „Мерцедес *” с рег.№ *,
под въздействието на алкохол, с концентрация 1.12 промила, установена по
надлежния ред с алкотест „Алкомер
За
описаните в акта деяния, на жалбоподателя са наложени с издаденото наказателно
постановление административни наказания, както следва: за нарушението на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, пр.1 от същия закон - наказание глоба в размер на
500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, и за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от същия
закон - наказание глоба в размер на 200 лева. Посочено е, че се отнемат общо 14
контролни точки за двете нарушения, описани в акта и наказателното
постановление.
Съдът
намира, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не
са допуснати твърдените в жалбата материалноправни и процесуални нарушения,
които да налагат отмяна на обжалвания санкционен акт.
Съдът
счита за несъстоятелно основното възражение на жалбоподателя, че не е
управлявал автомобила, поради което наказателното постановление се явява
издадено в пълно несъответствие с действителната фактическа обстановка. Вярно
е, че актосъставителят и свидетеля при съставянето на акта не са били преки очевидци
на деянието, но от техните показанията се установяват личните им възприятия,
непосредствено след извършването му. Свидетелите Б. и И. са описали
фактическата обстановка, установена от тях при посещение на местопроизшествието
и снемане на обяснения от заварените на място лица. Показанията им са логични и
непротиворечиви относно изяснените от тях механизъм и причините за настъпване
на пътнотранспортното произшествие, настъпилите имуществени вреди, пострадалите
лица, местоположението на лекия автомобил, както и относно лицето, което го е
управлявало на посочената в акта дата. В изпълнение на служебните си
задължения, свидетелите – полицейски служители са извършили проверка за
употреба на алкохол на установения водач на лекия автомобил, като отчетените
стойности са отразили в съставеният му акт. Показанията на свидетелите Б. и И.
кореспондират на приложените към преписката писмени доказателства – разпечатка
от паметта на използвания алкотест, видно от която е, че на 02.08.2011 г. е
извършена проверка за алкохол на Х.С. в 05:07 часа, като уредът е отчел
положителен резултат от 1.12 промила. По повод на разликата в часа на
извършената проверка за алкохол на жалбоподателя с техническото средство и посочения
час на извършване на нарушенията в акта, двамата свидетели са категорични, че са
отразили в акта именно заявения от водача приблизителен час на настъпване на
произшествието. Неоснователно е и възражението, че в направеното лабораторно
изследване на кръвта е установено наличие на алкохол от 1.00 промила. Напълно
обяснимо е лабораторното изследване да показва по – ниски стойности, поради по
– късния час на вземане на пробата – в 05:50 часа, в сравнение с пробата
извършена с техническото средство. Съобразявайки това обстоятелство,
административно – наказващият орган е приел като стойност, тази установена във
час, най – близък до съобщения час на извършване на нарушенията от
жалбоподателя, а именно установената стойност в 05.07 часа, чрез пробата с
техническото средство. Разликата е минимална и не прави деянието несъставомерно.
Посочената стойност е в границите на криминализираните такива с разпоредбата на
чл.174, ал.1 от ЗДвП - от 0.5 до 1.2 на хиляда включително. При това положение наказващият
орган е дал правилна квалификация на извършеното нарушение, предвид
установената в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП категорична забрана лицата, имащи
качеството на водачи на МПС да управляват под въздействието на алкохол, за
което нарушение е наложил наказание на основание съответната санкционна
разпоредба.
Изложената фактическа обстановка от жалбоподателя в
съдебно заседание, подкрепена от показанията на свидетеля Г.Г., не кореспондира
на останалите събрани по делото доказателства. Следва да се отбележи, че в
цялата административно – наказателна преписка по случая няма дори и индиция, че
личният автомобил на жалбоподателя е бил управляван от неустановено по делото „тринадесетгодишно
момиче - Р. от ***”, което поради ниската си възраст и липсата на шофьорски
опит, е причинило пътнотранспортното произшествие. Тази версия е изложена за
първи път едва в съдебно заседание и не е имало причина в случай, че горното
отговаря на истината, да е доведено до знанието на посетилите
местопроизшествието полицейски служители. Видно от съставеният акт е, че Х.С.
лично е отразил, че няма възражения против отразените констатации в него,
включително и по отношение управлението на собствения си автомобил. Съдът
счита, че свидетелят Г. е заинтересован от изхода на делото, последният е в близки
приятелски отношения с жалбоподателя и е бил едно от лицата, намиращи се в
автомобила на жалбоподателя, тъй като е пострадал при ПТП-то, а преди това
заедно са били в дискотеката на селото. При така изложените причини съдът
приема, че показанията му не са достоверни и не следва да се кредитират с
доверие, а обясненията на жалбоподателя, които са в същия смисъл следва да се
приемат единствено като защитна версия, с цел да бъдат избегнати
неблагоприятните последици от санкционирането му по административен ред за
извършеното деяние.
Неоснователни са направените възражения в жалбата, че в
акта са посочени само нарушените разпоредби, но не е санкционните такива, които
са отразени в наказателното постановление. Съгласно ЗАНН в акта за установяване
на административно нарушение се посочват само нарушените разпоредби, като
изключително правомощие на административно – наказващият орган е да посочи в
издадения от него санкционния акт и разпоредбите, на което основание налага
съответното наказание. Видно, както от акта, така и от издаденото въз основа на
него наказателно постановление е, че е налице и правно единство между цифровата
квалификация на констатираните нарушения в акта и тази, отразена в наказателното
постановление. В този смисъл липсва твърдяната неяснота, относно приетото от
административно – наказващият орган за нарушение. Налице е пълно и точно
описание в акта на обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и същите
са възпроизведени по идентичен начин и в наказателното постановление. В този
смисъл съдът не констатира да е нарушено по някакъв начин правото на защита на
санкционираното лице, след като описаните в акта и наказателното постановление
факти и обстоятелства са установени вследствие на непосредствените впечатления на
полицейските служители при посещение на непромененото местопроизшествие и от
снетите обяснения от Х.С..
Съдът,
като взе предвид, че в издаденото наказателно постановление липсват мотиви
относно размера на наложените наказания на жалбоподателя от една страна, и от
друга, като отчете превеса на смекчаващи вината и отговорността му
обстоятелства, в сравнение с отегчаващите такива – високо съдържание на алкохол,
близко до горната граница и наличие на пострадало лице при реализиране на ПТП,
наред с причинените имуществени вреди – счупен железобетонен стълб, счита че
наложените санкции се явяват прекомерно завишени. Като смекчаващи обстоятелства
съдът отчита оказаното съдействие от С. на контролните органи, съобразно
данните по делото, че лично той се е обадил в местното полицейско управление и
е съобщил за настъпилото пътнотранспортно произшествие, младата му възраст,
липсата на налагани наказания за административни нарушения на ЗДвП, тежкото му
имотно състояние, тъй като е безработен, както и добрите характеристични данни
за личността му – същият е *. Предвид превесът им, съдът намира, че наказания,
наложени в размер към минималния, предвиден в санкционните разпоредби на
чл.174, ал.1, пр.1 – за глобата в размер на 200 лева и към средния размер на
наказанието лишаване от право да управлява МПС - за срок от шест месеца, и в чл.179,
ал.2, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, в своята съвкупност ще
съдействат в пълна степен за постигане целите на административните наказания,
посочени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. Поради тази причина следва да се
измени обжалваното наказателно постановление, като се намали размера на
наложените санкции – глоба от 500 лева на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца на лишаване от това право за срок от 6
месеца и глоба в размер на 100 лева за второто нарушение.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление №731/25.08.2011 г. на Началник РУП – гр.Белене, с което на Х.С. ***, с ЕГН **********, КАТО
НАМАЛЯВА размера на наложените наказания на основание чл.174, ал.1, пр.1 от
ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон - от глоба в размер на 500
лева на глоба в размер на 200 лева и от 12 месеца лишаване от право да
управлява МПС на 6 месеца лишаване от това право; и наложеното наказание на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.1 от същия
закон - от глоба в размер на 200 лева на глоба в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: