В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _двадесет и девети ноември_ две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.дело №_397_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от П.Г. ***, ЕГН **********, против НП №838/11 от 06.10.2011г., издадено от Началник РУП - Белене.

Г. твърди в жалбата си, че подава настоящата с молба в открито съдебно заседание, след изслушване на страните и установяване на обективната истина, да бъде отменено или намалено въпросното наказателно постановление като несъставомерно. Сочи, че мотивите си ще изложи по време на съдебното заседание.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено.

Жалбоподателят в обясненията си сочи, че мотопедът е регистриран на негово име, но и че тенденциозно се съставя акт по отношение на него. Отрича да е предоставял собствения си мотопед на сина си.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 13.09.2011г. против жалбоподателя П.Г. е съставен АУАН затова, че на 05.09.2011г. около 17.15 часа в гр. Белене, ул. „Първи май” в посока ул. „Фердинанд Дечев” е предоставил собствения си мотопед „МБК *” с рег. № * на неправоспособния водач В.Г., с ЕГН **********. Същият не може да представи КТ към СУМПС, с което е нарушил чл.102 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, издадено от началник РУП гр. Белене. Със същото наказателно постановление за нарушение на чл.102, предл. 3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДП и на основание чл.177, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗДвП на П.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Към административнонаказателната преписка е приложено сведение от В.Г., в което сочи, че на 05.09.2011г. е взел мотора без знанието на неговите родители.

Справка е изготвил и К.А. – мл. автоконтрольор при РУП – Белене.

От показанията на свидетеля К.А. се установява, че работи в РУП – Белене, че на 05.09.2011г. са извършвали служебните си задължения и на ул. „Фердинанд Дечев” са забелязали паркиран мотопед. Около 17 ч. по ул. „Първи май” забелязали мотопеда, управляван от видимо малолетно лице. Последвали мотопеда, като водачът е спрял на ул.”Одрин”. Свидетелите също спрели и проверили лицето. Установило се, че водачът е В.Г. и че същият не притежава свидетелство за управление. Предвид факта, че водачът е непълнолетен, не му е бил съставен акт. Уведомени са били родителите на непълнолетния В.П.. Впоследствие бил съставен акт на бащата на ненавършилия пълнолетие водач.

Установява се от показанията на разпитаните свидетели, че работят в РУП – Белене и в деня са изпълнявали служебните си задължения по контрол по Закона за движение по пътищата. Първоначално с колегата си са забелязали паркиран мотопед, а на съседната пейка имало две „видимо малолетни лица”. Около 17ч. забелязали въпросния мотопед, управляван от видимо малолетно лице. Спрели го за проверка, като непълнолетният е заявил, че няма свидетелство за управление. Справката чрез дежурния в РУП – Белене потвърдила информацията. Пред служителите в РУП водачът на мотопеда е заявил, че е откраднал същия от баща си.

Показанията на свидетеля В.В. кореспондират с тези на свидетеля К.А.. Свидетелят Б.Д. е свидетел по съставяне на АУАН.

Свидетелите дават показанията си добросъвестно, въз основа на техните лични възприятия в качеството им на очевидци на нарушението. Не се установи някой от свидетелите да има влошени взаимоотношения с жалбоподателя, поради което и съдът приема, че същите не са заинтересовани от изхода на делото. Предвид изложеното съдът дава вяра на показанията на свидетелите и кредитира показанията им като достоверни.

Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.3, предл.1 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба от 100 до 300 лв. за собственик, длъжностно лице или водач, който предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответно свидетелство за управление.

Установи се безспорно, че жалбоподателят не е предоставил управлението на ненавършилия пълнолетие негов син. В този смисъл са и събраните по делото доказателства - самият водач на мотопеда е заявил пред служителите на РУП – Белене, че е „откраднал” същия и в сведението, което е дал писмено в присъствието на майка си, същият отново е заявил, че е „взел” мотопеда без знанието на родителите си.

Наведените от страна на жалбоподателя доводи за наличие на конфликти между него и свидетеля В. са недоказани, а и в случая са ирелевантни, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган не е вписал в НП в какво си качество жалбоподателят е предоставил на непълнолетния си син да управлява мотопеда, доколкото в разпоредбата на чл. 102 от ЗДвП се съдържат три предложения.

Съдът приема за безспорно установено, че мотопедът е собственост на жалбоподателя П.В. и че непълнолетният В. е управлявал мотопеда. Непълнолетният деец не носи лична административно наказателна отговорност за извършеното от него на основание чл. 26, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН.

В случая административнонаказващият орган е потърсил отговорност по реда на чл. 26, ал.3 от ЗАНН – от родителя на непълнолетния.

Според цитираната разпоредба за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

Не е налице съзнателно допускане извършване на нарушение от страна на бащата на непълнолетния водач. Законодателят е имал предвид умишлено деяние на родителите. Постановление №10 на пленума на ВС от 1973г. разглежда въпроса за тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 26, ал.3 от ЗАНН и се произнася, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните до 16 години и на поставените под пълно запрещение има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта.

Административната наказателната отговорност както и наказателната се характеризира с това, че вината не се предполага, а се дължи нейното установяване по несъмнен начин, тежест за което носи административнонаказващият орган. В случая последният не представя никакви доказателства за наличие на вина у П.Г., нито пък че той е предоставил собствения си мотопед на ненавършилия пълнолетие син неправоспособен водач В.Г..

Съдът, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №838/11 от 06.10.2011г., издадено от Началник на РУП - Белене, с което на П.Г. ***, ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: