Р Е Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, 16.01.
Левченски
районен съд в съдебно заседание на _петнадесети декември_ две хиляди и единадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Р.П._ и в
присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Манолова н.а.х.д. №_399_ по описа на съда за _2011_ год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Настоящото
производство е образувано по жалба от Л.Д. ***, ЕГН **********, против наказателно
постановление №2432/13.07.2011г., издадено от Директора на дирекция „Пътни
такси и разрешения за социално ползване на пътищата” при Агенция пътна инфраструктура”
гр. София.
Жалбоподателят твърди, че не е доволен от
издаденото НП, тъй като не е извършил нарушенията, които са му вменени; че НП
противоречи на материалния закон и при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения на разпоредбите на ЗАНН. Твърди, че работи по трудово
правоотношение като шофьор на товарен автомобил в „Т.” ООД *. На 06.07.2011г.
около 14.30ч. в изпълнение на служебни задължения натоварил дървен материал от
местността „Лъгът”, Община Севлиево, обл. Габрово, които следвало да превози до
гр. Свищов. При движение в посока гр.
Свищов около 18.30 ч. бил спрян за проверка от две лица, ползващи служебен
автомобил на Агенция „Пътна инфраструктура”. Без легитимация от тяхна страна е
било извършено измерване на натоварванията и теглото на автомобила на мястото,
където бил спрян.
Твърди, че както АУАН, така и съставеното
въз основа а него наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл.
42, т.3 и 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсвало ясно конкретизиране на мястото на
извършване на вмененото му нарушение. Твърди, че техническото средство – везна,
с която е било извършено контролното замерване на натоварванията на осите на
автомобила и на общото му тегло, е несертифицирано и неотговарящо на държавните
стандарти. И на последно място сочи, че санкционната разпоредба на чл. 53,
ал.1, т.2 от ЗП предвижда санкции в размер от 300 до 2000лв. и че санкцията от
1000 лв. за първо нарушение не е съобразена с разпоредбите на чл. 27, ал.2 и
ал.3 от ЗАНН.
Моли съдът да постанови решение, с което
да отмени изцяло като незаконосъобразно НП № 2342/13.07.2011г., издадено от
директора на дирекция „Пътни такси и разрешения за социално ползване на
пътищата при „Агенция пътна инфраструктура” гр. София.
В случай че съдът не намери основание за
цялостна отмяна на наказателното постановление, прави алтернативно искане
наказателното постановление да бъде изменено в частта относно размера на
наложената санкция, като същата бъде определена в размер на минимума на
предвиденото в чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата.
За
административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, изразено e писмено
становище по жалбата в депозираната пред съда молба. Ответникът моли съдът да
отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила наказателното
постановление, като издадено при спазване изискванията на материалния закон и
съдържащо всички задължителни реквизити.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Видно от представените по делото доказателства е, че против
жалбоподателя Л.Д. е съставен АУАН затова, че 06.07.2011г. в 18.30 часа на път
І-
В
обясненията си жалбоподателят заявява, че дървата в с. Лъгът, които е натоварил,
са изкарани от гората и са натрупани край пътя, като той осъществява дейност по
превозването. Дървата се измервали на кубик, с метър, като не е имало разлика в
натовареното количество от друг път и това е обичайно натовареното количество
дърва на камиона. Твърди, че са го спрели в центъра на с. Българене.
По делото е
представено и обжалваното наказателно постановление, видно от което е, че за това,
че на 06.07.2011г. в 18:30 часа, на път 1-
За описаното нарушение на жалбоподателя е
наложено на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закон за пътищата административно
наказание глоба в размер на хиляда лева.
ОТ
показанията на разпитаните свидетели И.Н. и Л.Н. се установява, че на
06.07.2011г. са извършили проверка на път 1-
Относно
мястото на констатиране на нарушението свидетелят Н. уточнява, че е „близо до
с. Българене”.
Свидетелят П.П.
заявява в показанията си, че при товаренето на камион е допустимо да се получи разлика в кг. в
зависимост от влажността на дървесината. Уточнява, че процесът на товарене се
осъществява от работници на фирмите, които извършват сеч в гората, като фирмата
на превозвача осъществява единствено превоз. Шофьорът получава инструкции къде
да отиде, за да бъде натоварен камионът, като самите шофьори не участват в
товаренето. Заявява също, че самите камиони не разполагат с устройство, което
да показва, че същият е претоварен.
НП е издадено от директора на дирекция
„Пътни такси и разрешения за социално ползване на пътищата при „Агенция пътна
инфраструктура” гр. София. Видно от протокол №380/10г. е взето решение на
заседание на управителния съвет на Агенция „ПИ”, наказателни постановления да
се издават от Управителния съвет на агенцията или упълномощено от УС длъжностно
лице от агенцията, като в тази връзка е упълномощен директорът на дирекция „ПТРСПП”
в Агенция „ПИ” да издава НП по съставени от служители на дирекция „ПТРСПП”
актове за установяване на административни нарушения. Именно в това си качество
наказващият орган е издал НП.
От представената заповед
№РД-11-79/25.12.2010 г. се установява, че актосъставителят е сред служителите
на агенцията, определени да съставят актове по ЗП.
При проверка по
съставяне и издаване на НП съдът констатира наличие на съществено процесуално
нарушение, довело до опорочаване на административно наказателното производство.
В разпоредбата
на чл. 57, ал1 от ЗАНН са посочени задължителните реквизити на наказателното
постановление. В атакуваното наказателно постановление не е посочено вярно и
точно мястото на извършване на нарушението. В НП е описано място на нарушението
път 1-
От разпита на
актосъставителя се установи, че мястото на извършване на нарушението е „близо
до с. Българене”, а жалбоподателят в обясненията си заявява, че е бил спрян за
проверка в центъра на с. Българене.
От справката от
Областно пътно управление Плевен се установява, че км.49+000, описан като място
на нарушението в АУАН се намира в центъра на с. Българене, а км. 99+000
–фигуриращ като място на извършване на нарушението в НП се намира в Община
Долни Дъбник и не преминава през
населени места.
От така
установеното се налага извод, че мястото на извършване на нарушението, което е
съществен елемент от състава на извършване на нарушението не е изписано вярно в
наказателното постановление. Посочването на мястото на извършване на
нарушението е един от основните и задължителни реквизити на всяко наказателно
постановление. Нарушителят следва да бъде запознат точно с вмененото му
нарушение и обстоятелствата по него, в т.ч. и точно посочване на мястото на
извършване на нарушението. Разпоредбата е императивна, тъй като осигурява право
на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност.
Неправилното и
неточно посочване на необходимите реквизити на НП е довело до опорочаване на
административно наказателното производство и обуславя незаконосъобразността на
издаденото НП, както и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление.
Изброените нередности в издаденото наказателно
постановление са от категорията на съществените, поради което и наказателното
постановление следва да бъде отменено.
На
основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание
чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно
постановление №2432/13.07.2011г., издаден от Директор на Дирекция „Пътни
такси и разрешения за специално ползване на
пътищата” при Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на Л.Д. ***, ЕГН**********, на основание
чл.53, ал.1, т.2, от Закона за пътищата и чл. 53 от ЗАНН е наложено
административно наказание – глоба в размер на хиляда лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: