гр.
ЛЕВСКИ, 20.12.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и трети ноември
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _В.Д. и
прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д.
№ 402 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Е.Е. ***,
ЕГН **********, против наказателно постановление №1025//29.09.2011 г. на Началник
РУП – гр.Левски.
В жалбата се твърди, че отразеното в акта за установяване
на административно нарушение не отговаря на обективната действителност, че същият
е съставен в противоречие на закона, поради което издаденото въз основа на него
наказателно постановление се явява незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, както лично, така и
чрез процесуалния си представител – адв.М.С. ***, моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление на Началник
РУП – гр.Левски или да намали към предвидения от закона минимум, кумулативно наложените
му административни наказания.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално допустима. Видно от
приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено лично на
жалбоподателя на 25.10.2011 г. Жалбата е изпратена, чрез административно
наказващият орган на 31.10.2011 г., т.е. в последния ден на 7-мо дневния срок
за обжалване, считано от датата на връчването.
Разгледана
по съществото жалбата е основателна.
На
Е.Е. е съставен акт за установяване на административно нарушение №1025 от 03.09.2011
г. за това, че на същата дата, в 19:15 часа, в с.Градище, по ул.”Витоша”, пред
дом №11, като водач на МПС – лек автомобил „Опел *” с рег.№ *, с поведението си
създава пречки и опасност за движението и движейки се поставя в опасност живота
и здравето на хората. Отразено е още, че при извършена полицейска проверка,
жалбоподателят в явно пияно състояние, отказва умишлено да бъде изпробван с
техническо средство „Алкомер
Въз
основа на така съставеният акт, административно – наказващият орган е издал
обжалваното наказателно постановление №1025/29.09.2011 г., с което на основание
чл.185, пр.1 и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Е. са наложени административни
наказания: глоба в общ размер на 1020 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 18 месеца, както и на основание Наредба №Із-1959 на МВР са отнети 12
контролни точки.
От
събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателя да е
осъществил състава на вмененото му административното нарушение, визирано в
разпоредбата на чл.6, т.2, предложение 4 от ЗДвП. Нещо повече – те водят в
своята съвкупност на обратен извод, а именно: че Е. не е отказал да бъде
изпробван с техническо средство. Дори от показанията на свидетелите М.А. - актосъставител
и на С.К. – свидетел при съставяне на акта, се установява различна от описаната
в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, а именно: че
жалбоподателят е направил три опита да бъде изпробван с техническо средство. Идентични
на техните показания в този смисъл са и показанията на свидетелката М.С. и
дадените от Е. обяснения, че всъщност е направил три опита да бъде изпробван за
алкохол, но уредът е показал отрицателна стойност. Безспорно установеният факт,
че няма отказ за изпробване с техническо средство от страна на жалбоподателя,
прави вмененото му нарушение несъставомерно от обективна и субективна страна.
Следвало е в акта и наказателното постановление да бъде описана извършената
проба за алкохол и обстоятелството, че същата е некачествена по смисъла на Наредба
№30/2001 г.
Освен
това, видно от диспозитива на обжалваното наказателно постановление е, че
жалбоподателят е наказан само за едната, от общо двете различни хипотези на
чл.174, ал.3 от ЗДвП – за отказ на водача да бъде изпробван с техническо
средство, но не и за неизпълнение предписанието за медицинско изследване. По
делото е приложен издаден талон за медицинско изследване. При това положение е
следвало при така установената некачествена проба, на Е. да е съставен акт за
това, че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. За това
нарушение на жалбоподателя не е наложено административно наказание с
наказателното постановление. Но дори и да беше санкциониран за него, то също би
било несъставомерно по следните съображения.
От
събраните по делото доказателства се установява и това, че жалбоподателят не е
спрян за извършване на проверка при управление на автомобила, а в един по –
късен момент, което навежда на съмнение относно обстоятелството, че именно той го
е управлявал на инкриминираната дата. Такова твърдение изхожда единствено от
свидетеля по акта – С.К., но неговите показания относно авторството на деянието,
противоречат на останалите гласни доказателства, а именно на показанията на
свидетелите М.С., В.А. и В.В.. Те са категорични, че на инкриминираната дата, автомобилът
е управляван не от Е., а от неговата приятелка - свидетелката С.. Съдът счита,
че посочените по – горе трима свидетели излагат възприетите от тях факти и
обстоятелства в логична и непротиворечива последователност, поради което следва
да се кредитират изцяло с доверие. При положение, че от събраните гласни
доказателства се установява, че не жалбоподателя е управлявал автомобила на
инкриминираната дата, а различно от него лице, съдът споделя становището на
процесуалния представител на Е., че за последния не е имало законова забрана да
употреби алкохол, тъй като не е бил водач на МПС по смисъла на ЗДвП, за да бъде
въобще тестван по един от двата начина. Следователно за Е. дори не е
съществувало задължение да бъде изпробван с техническо средство или да се яви
за вземане на кръвна проба за медицинско изследване.
Съдът
констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на
вмененото на жалбоподателя административно нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП,
за което също е санкциониран. Така както е описано в акта и наказателното
постановление: „като водач на лек автомобил, с поведението си създава пречки и
опасност за движението и движейки се създава опасност за живота и здравето на
хората”, буквално възпроизвежда текста на посочената разпоредба и не предпоставя
никаква възможност на съда да съпостави фактически установеното действие или
бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща
същото като административно нарушение. Административно – наказващият орган не
се е съобразил с императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН, което води до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а това от своя страна прави издаденото
наказателно постановление незаконосъобразно и в тази му част.
Предвид
изложеното по – горе, съдът като взе предвид обстоятелството, че не са
ангажирани от ответната страна доказателства в подкрепа на описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка и това се дължи на
опорочаване на административно – наказателното производство срещу Е., още в
неговата начална фаза - съставянето на акта, счита че последния не може да се
ползва с установената в закона доказателствена сила. Затова издаденото наказателно
постановление, въз основа на такъв акт, следва да бъде изцяло отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №1025/29.09.2011 г. на Началник
РУП – гр.Левски, с което на Е.Е. ***,
с ЕГН **********, са наложени на основание чл.185, пр.1 и чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП административни наказания: глоба в общ размер на 1020 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 18 месеца, както и на основание Наредба
№Із-1959 на МВР са отнети 12 контролни точки, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и
чл.6, т.2, пр.4 от същия закон, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: