РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, 27.12.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на тридесети ноември 2011 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №409 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М.Д. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №927/31.08..2011 г. на Началник РУП – гр.Левски.

Жалбоподателят твърди, че му е съставен акт за установяване на административно нарушение, което не е извършил виновно. По същество оспорва изцяло описаната в акта и в издаденото, въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка. Твърди, че не е управлявал автомобила си с несъобразена скорост, че причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие е безобразното състояние на този пътен участък, осеян с множество дълбоки дупки, че не се е преобръщал с него на таван, както и че не е нанесъл щети на други участници в движението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата срещу наказателното постановление е основателна.

Административно – наказателното производство против М.М. е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение №927 от 13.08.2011 г. за това, че на същата дата, в 08:00 часа, на пътя от с.Бужурлук към с.Стежерово, на 1.8 км. преди с.Стежерово, като водач на МПС – лек автомобил „Опел *”, с рег.№ *, управлява с несъобразена скорост, като на прав участък от пътя изгубва управление над автомобила, излиза вдясно от пътното платно и се преобръща в отводнителен канал, като прави ПТП с материални щети. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

За описаното в акта административно нарушение, на М.Д. е наложено с обжалваното наказателно постановление административно наказание глоба в размер на 100 лева - на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, и на основание Наредба №І-з-1959 на МВР са отнети 4 контролни точки.

Съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не е приложен правилно материалния закон, което налага цялостна отмяна на обжалвания санкционен акт.

От съдържанието на цялата преписка по случая не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба вменява задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. И в съдебната фаза на процеса, ответната страна не ангажира доказателства в подкрепа на описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка. Това се дължи на опорочаване на административно – наказателното производство срещу М., още в неговата начална фаза - съставянето на акта, поради което последният не може да се ползва с установената в закона доказателствена сила. Актът е съставен от свидетеля С., който не е възприел непосредствено извършеното деяние. Свидетелят по акта – Н.Н., е посочен като свидетел – очевидец, присъствал при установяване на нарушението, а от неговите показания става ясно, че не е такъв свидетел. Поради тази причина действителната фактическа обстановка се установява от обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелката М., която макар и в близка родствена връзка с последния, дава логични и последователни показания, почиващи изключително на личните й възприятия, относно настъпилото произшествие.

В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява единствено обстоятелството, че на посочените в акта и в наказателното постановление дата, час и място, жалбоподателят е задействал спирачната система на управлявания от него лек автомобил, за да избегне многобройните дупките в този пътен участък, вследствие на което автомобилът се е унесъл, напуснал е пътното платно и се е установил в отводнителен канал. В резултат на това излизане и накланяне на автомобила настъпили щети по него, които впоследствие били ремонтирани от собственика - жалбоподателя.

Съдът счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е несъставомерно, поради което и отговорността му е неправилно ангажирана на основание санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. При така установената фактическа обстановка, ако се претендира някакво виновно поведение от страна на жалбоподателя за настъпилото пътнотранспортно произшествие, то очевидно същото не може да намери израз в неконтролиране на управляваното МПС, както се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Н., а в несъобразяване с пътните знаци, указващи ограничение на скоростта от 20 км./ч., поради неравностите по този пътен участък. След като е установено такова поведение от страна на М., извършеното деяние е следвало да се подведе под друг състав на нарушение, вменяващ задължение на всички водачи на пътни превозни средства да съобразяват своето поведение с пътните знаци и пътната маркировка. Тъй като е допуснато нарушение на материалния закон, поради неправилно квалифициране на извършеното деяние, безспорно е нарушено правото на защита на санкционираното лице, поради което и наложеното му наказание не съответства на извършеното, нито цифрово, нито словесно. От своя страна допуснатото нарушение на материалния закон е абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Освен, че не е правилно квалифицирано извършеното нарушение, при издаване на наказателното постановление са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, които от своя страна са самостоятелни основания за отмяна на издаденият санкционен акт. Административно – наказващият орган не е взел предвид, че няма друг участник в настъпилото пътнотранспортно произшествие, а причинените имуществени вреди са изцяло за сметка на собственика на автомобила, който го е управлявал на посочената в акта дата, т.е. сам си ги е причинил. Отделно от това, в обжалваното наказателно постановление не са отразени констатациите относно конкретния механизъм на настъпване на произшествието, относно лицата претърпели имуществени вреди, както и в какво се изразяват последните. Тези пропуски, наред с непосочване на доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение, техният извършител и неговата вина са довели до нарушаване на императивните разпоредби на ЗАНН. Нарушението е съществено, тъй като води до липса на предмет на доказване и накърнява правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл издаденото наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно, и следва да бъде изцяло отменено.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №927/31.08.2011 г. на Началник РУП – гр.Левски, с което на М.Д. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева и на основание Наредба №І-з-1959 на МВР са отнети 4 контролни точки, за нарушение на чл.20, ал.1 от същия закон, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: