гр.
ЛЕВСКИ, _09.01.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи декември
Съдебни заседатели:
при участието
на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова НАХД
№427 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от С.Г. ***, с ЕГН
**********, срещу наказателно постановление №909/03.11.2011 г. на Началник РУП
– Белене.
Жалбоподателят възразява срещу издаденото наказателно
постановление. Твърди, че не е извършил описаното в него нарушение, тъй като не
е премахнал пътния знак, а само го е намерил захвърлен в района на помощното
стопанство в гр.Белене и го е взел, за да го откара в полицейското управление
на склад. Счита, че няма вина за случая, извършил е нещо полезно за държавата,
поради което моли съда да отмени наложеното му с обжалваното наказателно
постановление наказание глоба.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище по
същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално допустима. Видно от
приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателя
на 14.11.2011 г. Жалбата е подадена, чрез административно – наказващият орган
на 15.11.2011 г., /т.е. преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване,
считано от датата на връчването/, видно от поставения печат с входящ номер
върху същата.
Разгледана
по съществото жалбата е частично основателна, но не по изложените в нея съображения:
На
С.Г. е съставен акт за установяване на административно нарушение №909 на 06.10.2011
г. за това, че на 01.10.2011 г., в 05:30 часа, в гр.Белене, ул.”Фердинанд
Дечев”, до помощно стопанство на МВР – Белене, е премахнал и повредил пътен
знак, поставен на пътя, без да създаде опасност за живота или имуществото на
трети лица. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.177, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Актът е връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис.
Въз
основа на направените констатации в акта е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за извършеното нарушение, на основание чл.177, ал.2, т.2
от ЗДвП, на Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Съдът
констатира, че в акта и наказателно постановление са описани пълно и точно нарушението
и обстоятелствата, при което е извършено, като изложената в тях фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и Н., че в
изпълнение на служебните си задължения, при извършен обход на посочената в акта
дата, в 05:30 часа в гр.Белене, са забелязали жалбоподателя с велосипед, на
който имало закачени две метални тръби. Последният влязъл през гаражната врата в
дома си, находящ се на ***. Свидетелите извършили проверка и снели обяснения от
лицето. В хода й установили самоличността му, че живее на същия адрес, че е
намерил захвърлена указателната табела в близост до помощното стопанство, демонтирал
я с помощта на гаечни ключове, които носел в себе си и взел металните тръби, за
да си ги прибере, а самата указателна табела оставил на мястото.
На
същата дата тръбите били предадени от Г. с протокол за доброволно предаване в
РУП – Белене. Полицейските служители Д. и Н. посетили мястото, където бил
поставен знака и установили, че в района има изкопни работи, както и че
указателната табела е била само изместена, за да продължи да служи по
предназначение – да указва това, което следва да показва, а именно разстоянието
от града до хидротехническия комплекс, но не и премахната или захвърлена. В
същия смисъл са и показанията на свидетеля В., относно възприетите от него
факти и обстоятелства, по повод възложената му последваща проверка по случая.
При така установената фактическа обстановка на Д. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на 06.10.2011 г., в който
собственоръчно отразил, че няма възражения.
При
така събраните по делото доказателства – писмени и гласни, съдът намира, че
деянието, за което е санкциониран жалбоподателя е съставомерно, както от
обективна, така и от субективна страна. Обясненията му в обратния смисъл, а
именно, че не го е извършил виновно, тъй като е намерил указателната табела захвърлена,
че е натоварил металните й тръби, след като лично ги е демонтирал с гаечни
ключове, които предварително е носил в себе си, за да ги предаде в полицията,
при положение че е бил забелязан в посочения в акта и наказателното
постановление ранен час да влиза през отворената гаражна врата на собствения си
дом, противоречат на описаното от свидетелите Д. и Н. негово поведение. Поради
тази причина съдът приема тези му обяснения за защитна версия, с цел оправдаване
на поведението си и избягване на неблагоприятните последици от санкционирането
му по административен ред. Обясненията на Г. не се потвърждават дори и от
показанията на водения и разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел Т.О.,
от които се установява, че указателната табела, ведно с металните й тръби, въпреки
изкопните работи от ВиК в района на помощното стопанство, не е била въобще
премахната, а подпряна на оградата на стопанството в продължение на няколко
дена, след което забелязал, че същата вече не е там. Неговите показания в този
смисъл напълно кореспондират с показанията на свидетелите Д., Н. и В., относно установеното
от тях при посещение на мястото на извършване на нарушението, указано от самия
жалбоподател и в хода на извършената проверка по случая, отразено в изготвената
докладна записка. Самия факт, че Г. е осъществил една предварителна подготовка
за извършване на деянието – вземане на гаечни ключове, след като предния ден
забелязал преместената от мястото й указателна табела, поради изкопните
дейности в района, води на несъмнен извод, че е извършил вмененото му деяние –
премахване и повреждане на пътния знак, напълно съзнателно и при предварително
оформено решение за това, т.е. виновно. А обстоятелството, че в 05:30 часа
сутринта, когато е бил забелязан да влиза с велосипеда си през гаражната врата в
дома си, ведно с натоварените метални тръби на указателната табела, само по
себе си изключва и твърдените от него „патриотични подбуди” за демонтирането й,
за да ги предаде в местното полицейско управление.
Предвид
изложеното по – горе съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил
описаното в акта и наказателното постановление деяние, съдържащо всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.177,
ал.2, т.2 от ЗДвП. Констатира, че при съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да обуславят отмяната му. Но при
индивидуализиране на наказанието, административно – наказващият орган не е
съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е взел предвид наличието на смекчаващи вината и
отговорността на Г. обстоятелства. Налагайки на жалбоподателя предвиденото
наказание в санкционната разпоредба – глоба в размер на 200 лева, т.е. над минималния
размер от 100 лева, макар и в предвидените в правната норма граници,
административно – наказващият орган е наложил наказания в размер, несъразмерен
на извършеното нарушение. При определяне на наказанието глоба, не е взето
предвид имотното състояние на жалбоподателя, който е пенсионер и няма данни по
делото да има други постоянни доходи, както и че деянието е извършено за първи
път. Наказващият орган е следвало да вземе предвид тези обстоятелства и да му
наложи глоба в минимален размер. При това положение съдът счита, че наказателно
постановление следва да бъде изменено, като наложената глоба в размер на 200
лева, бъде сведена до 100 лева – минималния размер на наказанието глоба,
предвидено в санкционната разпоредба, като приема, че същото ще съдейства за
постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, и ще
окаже възпиращо въздействие върху жалбоподателя в бъдеще да не извършва нарушения
от същия вид.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №909/03.11.2011 г. на Началник РУП – Белене, с
което на С.Г. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.177, ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева, за нарушение на същата разпоредба, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба от ДВЕСТА ЛЕВА на СТО ЛЕВА.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: