РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, 17.01. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и първи декември 2011 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д № 439 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Д.Р. ***, с ЕГН **********, в качеството на управител на магазин *, против наказателно постановление №24/24.10.2011 г. на Началник на Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението – гр.Левски.

В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Счита, че му е вмененото нарушение и наложено административно наказание на основание разпоредби от подзаконов нормативен акт, които след издаване на наказателното постановление са отменени, поради което моли съда да приложи по – благоприятния закон, съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН. Алтернативно излага доводи за маловажност на вмененото нарушение, тъй като е извършено за първи път, не са настъпили вредни последици от него, а дадените предписания от компетентните органи са изпълнени в кратки срокове, поради което моли съда да отмени наказателното постановление на основание чл.28 от ЗАНН. Претендира се отмяна и поради допуснати формални пороци при издаването му, което от своя страна е довело до нарушаване правото му на защита. В тази връзка счита, че в акта и наказателното постановление няма единство, между посочените като нарушени законови норми, словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон. Твърди, че за първи път с наказателното постановление му е вменено нарушение, което не е констатирано в акта, като наред с това не е конкретизирано коя точно хипотеза на визираната разпоредба е имал предвид наказващият орган. Моли съда на посочените по – горе основания да постанови решение, с което изцяло да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание, не взема допълнително становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 04.11.2011 г., а жалбата е депозирана в съда на 11.11.2011 г., в последния ден от 7-дневния срок за обжалване, считано от връчването. При това положение същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по съществото жалбата е основателна.

Административно – наказателното производство против Д.Р. - на длъжност управител на *, е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №26/04.10.2011 г. за това, че 27.09.2011 г., в *, при извършена проверка в магазин на * се констатира, че за обекта не е разработена и съгласувана инструкция за пожарна безопасност, не се води дневник за изключване на тока след работно време и не е оборудван напълно с необходимите уреди за първоначално пожарогасене.

Посочени са като нарушени разпоредбите на чл.7, чл.11, ал.2 и чл.25 от Наредба №І-209/22.11.2004 г. за ПНПАБОЕ /ДВ, бр.107 от 2004 г./. Актът е връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис. Последният е направил възражение, че не е присъствал в деня на проверката.

Въз основа на така съставеният акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Р., в качеството му на управител на магазина на *, на основание чл.279 от ЗМВР, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Отразено е, че наказанието се налага за нарушение на разпоредбите на чл.7, чл.11, ал.2 и чл.34 от Наредба №І-209/22.11.2004 г. за ПНПАБОЕ /ДВ, бр.107 от 2004 г./.

Съдът констатира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят цялостна отмяна на обжалвания акт, без да се разглежда спора по същество. Напълно основателно е направеното възражение в жалбата, че липсва единство между посочените, като нарушени правни норми и словесното описание на вменените нарушения. Видно от акта е, че същият е съставен на жалбоподателя за три нарушения на цитираната наредба, като последното от тях, словесно описано като: „обектът не е оборудван с необходимите уреди за първоначално пожарогасене” е квалифицирано, като нарушение на чл.25 от действащата към датата на констатиране на нарушенията наредба, която разпоредба предвижда сградите и помещенията да са оборудвани с уреди, съоръжения и средства за пожарогасене. В наказателното постановление за описаното по същия начин нарушение е посочена друга разпоредба, тази на чл.34 от същата наредба, съгласно която противопожарните системи, съоръжения и уреди постоянно се поддържат в изправно работно състояние при спазване инструкциите на производителя. При това положение не става ясно точно какво нарушение се твърди, че е извършил жалбоподателя – че не е оборудвал обекта с необходимите уреди за първоначално пожарогасене и няма такива въобще или, че има такива, но те не се поддържат в състоянието, в което могат да служат по предназначение. Безспорно това е довело до съществено нарушаване на императивните изисквания на ЗАНН да има словесно и цифрово единство между описаните обстоятелства, при които е извършено нарушението и нарушените правни норми, както в съставения акт, така и в издаденото на негова основа наказателно постановление. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице до степен, последното да не може да разбере точно за извършването на какво деяние е наказан. Без значение са индициите, че същият най – вероятно знае това, тъй като в административно – наказателното производство е недопустимо да се тълкува волята на наказващия орган относно нарушената разпоредба.

Освен това, в акта и наказателното постановление са описани повече от едно административно нарушение. За всяко едно от констатираните с акта общо три административни нарушения е следвало да се ангажира отговорността на жалбоподателя за всяко едно от тях, като се наложи съответно наказание, съгласно чл.18 от ЗАНН. Административно – наказващият орган в случая, след като е приел, че Р., в качеството си на ръководител на проверения обект е допуснал три нарушения, неправилно е наложил само едно наказание, вместо три – за всяко от описаните нарушения. Така допуснатото процесуално нарушение е съществено и обуславя необоснованост и неправилност на издаденото наказателно постановление, което от своя страна предполага цялостната му отмяна и прави безпредметно обсъждането на другите наведени в жалбата доводи по същество на правния спор.

Предвид гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №24/24.10.2011 г. на Началник на Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението – гр.Левски, с което на Д.Р. ***, ЕГН **********, в качеството на управител на магазин *, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. чл.279 от ЗМВР, за нарушения на чл.7, чл.11, ал.2 и чл.34 от Наредба №І-209/22.11.2004 г. за ПНПАБОЕ /ДВ, бр.107 от 2004 г./, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: