гр.
ЛЕВСКИ, _30.12.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и първи декември_
Съдебни заседатели:
при участието
на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д.
№ 443 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Р.А. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №1094/30.09.2011 г. на
Началник РУП – Левски.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
издадено в пълно несъответствие с фактическата обстановка, при допуснати
съществени процесуални нарушения, и въз основа на порочен акт за установяване
на административно нарушение. Жалбоподателят счита, че не е засечена неговата
скорост на движение, тъй като е имало още две моторни превозни средства,
движещи се покрай него, но това не е било взето предвид от административно –
наказващия орган, по повод направените възражения. Освен това излага доводи за
обективна невъзможност да се е движил със скорост от 75 км./ч., преди завоя на
кръстовището между ул.”Никола Вапцаров” и ул.”Околовръстна”. Счита за грубо
нарушение - мястото на заставане на патрула и начинът, по който е извършено
засичането с радар TR4.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата не се представлява и не взема
допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално допустима. Видно от
приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено лично на
жалбоподателя на 11.11.2011 г. Жалбата е подадена, чрез административно –
наказващият орган на 18.11.2011 г., /т.е. преди изтичане на 7-мо дневния срок
за обжалване, считано от датата на връчването/, видно от поставения печат с
входящ номер върху същата.
Разгледана
по съществото жалбата е неоснователна по следните съображения:
На
Р.А. е съставен акт за установяване на административно нарушение №1094 на 14.09.2011
г. за това, че на същата дата, в 11:22 часа, в гр.Левски, по ул.”Никола
Вапцаров”, до кръстовище с ул.”Околовръсна”, в посока към с.Асеновци, като
водач на МПС – лек автомобил „Тойота *” с рег. № *, движейки се сам по пътното
платно, управлява автомобила със скорост от 75 км./ч., при допустима скорост за
населено място от 50 км./ч. Отразено е, че превишението на скоростта е с 25
км./ч., че същата е измерена и фиксирана с техническо средство „Трафик Радар TR4” №126/97 г., че е
показана и видяна от водача по дата и
час на засичане, както и обстоятелството, че водачът пътува сам в автомобила. Посочена
е като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
е оспорил вписаните в него констатации към момента на съставянето му, като е направил
възражение в смисъл, че засечената от радара скорост не е вярна, тъй като се е
движил със скорост от 55 км./ч., защото му били „присветнали”.
Въз
основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което на А. на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от същия
закон. В наказателното постановление е отчетена и максимално допустимата грешка
на радара от 3 км./ч., която е извадена от засечената скорост и отговорността
на жалбоподателя е ангажирана за превишение с 22 км./ч.
Безспорно
се установява от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, че на
посочените в акта дата и час и място, жалбоподателят е управлявал моторно
превозно средство в населено място – гр.Левски, обл.Плевен, с превишена
скорост. Изложените от него възражения в жалбата са неоснователни.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели: М.А. и Н.Н. – и двамата
служители при РУП–Левски, се установява, че на посочените в акта дата, място и
час, са засекли с техническо средство – радар, скорост от 75 км./ч. на
управлявания от А. лек автомобил. Категорични са, че с техническото средство
засичат само автомобили, които се движат сами на пътното платно, без да има
разминаващи се или изпреварващи се такива, което обстоятелство изрично са
отразили и в съставения акт на жалбоподателя. Възпроизведено е и в обжалваното наказателно
постановление и дава основание на съда да приеме, че се касае за утвърдена
практика при изпълнение на служебните задължения от полицейските служители,
именно с цел да не се допуска фиксиране на чужда скорост. Показанията на разпитаните
свидетели съдът кредитира като достоверни, предвид тяхната последователност и
непротиворечивост.
Отразените
констатации в акта и обжалваното наказателно постановление, относно датата и
точния час на извършеното нарушение, са напълно идентични с данните от
представената по делото разпечатка за регистрираните нарушения на максимално
разрешената скорост от паметта на използваното техническо средство. Видно от
същата е, че действително на дата 14.09.2011 г., в 11:22 часа, е засечена
скорост от 75 км./ч., с „Трафик радар TR4” №126. При това положение съдът
счита, че техническото средство, с което е извършена проверката, отчита данните
за дата и час, а жалбоподателят е бил запознат, както с тях, така и с
регистрираната от радара скорост, непосредствено след това. Това обстоятелство
също е изрично отразено в съставения акт на жалбоподателя.
Представени
са писмени доказателства, че към датата на констатиране на нарушението,
използваното от полицейските служители техническо средство, е преминало успешно
последваща проверка в оправомощена лаборатория, което е удостоверено със знак
за извършена такава, със срок на валидност до 19.05.2012 г. т.е. средството за
измерване е било в техническа изправност.
Същевременно
жалбоподателят не ангажира в хода на делото никакви доказателства, че
отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната. Сочената
от него обективна невъзможност да се движи точно на това място с фиксираната от
радара скорост на движение на неговия автомобил, се опровергава от показанията
на свидетелят А., който заявява, че действително при спускане от надлеза има
лек завой, но жалбоподателят не е засечен на това място. Независимо от това е
категоричен, че няма пречка за преодоляване на завоя със скорост от 75 км./ч.
Съдът
не констатира допуснати процесуални нарушение при издаването на наказателното
постановление. В него и в акта са описани подробно нарушението и обстоятелствата,
при което е извършено, правилно е посочена нарушената разпоредба от ЗДвП, както
и основанието на което е наложено наказание на А.. При това положение съдът
намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението, за
което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Посочената
скорост от 75 км./ч., с която се е движил в населено място, при ограничение от
При
индивидуализиране на наказанието, административно – наказващият орган е съобразил,
че предвиденото наказание глоба в санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3
от ЗДвП е в размер, строго фиксиран от закона. За превишаване на разрешената
максимална стойност в населено място от
Предвид
изложените по – горе съображения съдът приема, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното наказателно постановление и същото следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно
постановление №1094/30.09.2011 г. на Началник РУП – Левски, с което на Р.А. ***, с ЕГН **********, е наложено на
основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, административно наказание: глоба в размер
на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: