гр.
ЛЕВСКИ, 05.03. 2012 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и втори февруари 2012 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №45 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Р.К. ***, с
ЕГН **********, чрез адв.П.П. ***, против наказателно постановление №321/28.04.2011
г. на Началник РУП – гр.Белене.
В жалбата се твърди, че при издаване на обжалваното наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Като първо такова се сочи нарушението на разпоредбата на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, предвид липсата на точно описание на нарушението, както и на
обстоятелствата, при които е извършено. Излагат се доводи, че описаната
фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, а в наказателното
постановление не са посочени убедителни доказателства, който да потвърждават
извършеното нарушение. Жалбоподателят счита, че административно – наказващият
орган неправилно е приел, че са налице условията на чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от
ЗДвП.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени
изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище по
същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно
постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателя на 10.01.2012 г.
Жалбата е изпратена по пощата до съда, чрез административно – наказващият орган
на 17.01.2012 г., видно от клеймото на пощенския плик, т.е. преди изтичане на
7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по съществото жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство срещу Р.К. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №321 на 28.03.2011 г. за това, че на
същата дата, около 15:35 часа, на път ІІ – 52 при км.65, управлява лек
автомобил „БМВ *” с рег. № *, собственост на „Х.” ЕООД, с Булстат: *, без да
може да представи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.
Отразено е, че при извършена справка в КАТ – София е установено, че
свидетелството за управление е отнето по чл.171, т.4 от ЗДвП. Посочена е като
нарушена разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП.
Въз
основа на така констатираното нарушение в съставения акт на жалбоподателя, е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на К. на основание чл.177,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на
300 лева и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба №Із-1959 на МВР.
От
събраните по делото доказателства се установява фактическа обстановка, различна
от тази, за която е санкциониран жалбоподателя. От показанията на разпитаните
по делото в качеството на свидетели полицейски служители при РУП – Белене – Б.
и Р., се установява по безспорен начин, че при извършената на К. проверка са
констатирали, че последният не е представил свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него. При съставянето на акта са описали направените
констатации по следния начин: „не може да представи свидетелство за управление
на МПС и контролен талон към него”. Това деяние, контролният орган е
квалифицирал като нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, която
вменява в задължение на водачите на моторни превозни средства да носят в себе
си свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон
към него. Свидетелят Б., в качеството на актосъставител е отразил констатации,
без да са става ясно от така направената в акта формулировка на извършеното
нарушение, дали К. е управлявал превозното средство, след като е правоспособен
водач и има валидно издадено свидетелство за управление и контролен талон към
него, но не ги носи в момента на проверката, и поради тази причина не е могъл
да ги представи на контролния орган, или е управлявал автомобила, без да е
правоспособен водач, тъй като не ги притежава. Служебна проверка в
информационните масиви на МВР, относно установяване на горните обстоятелства, полицейските
служители безспорно са имали възможност да извършат. И тъй като същата словесна
формулировка е изцяло възприета и от административно – наказващият орган в
издаденото наказателно постановление, се е стигнало до нарушение на
процесуалния закон, а именно на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
предвид липсата на точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено. Само по себе си констатираното процесуално нарушение е особено
съществено, тъй като е довело до невъзможността на жалбоподателя да разбере
точно за какво нарушение на ЗДвП е наказан, а по този начин е накърнено и
правото му на защита, поради което представлява самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази му част.
Но
наред с това, допуснатото нарушение на процесуалните правила, установени в
ЗАНН, е повлякло и последващото неправилно приложение на материалния закон,
свързано с неправилно определяне на санкционната разпоредба и на наложеното
наказание. Видно от издаденото наказателно постановление, на К. е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание санкционната
разпоредба на чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП. Последната обаче предвижда
санкция за водачи, които управляват моторни превозни средства, без да
притежават въобще валидно издадено свидетелство за управление или то е отнето
по реда на чл.171, т.1 или т.4 от ЗДвП. ЗДвП съдържа отделна санкционна
разпоредба за случаите, когато водачът не носи свидетелството си управление и
контролния талон към него, предвиждаща значително по – лека санкция. Очевидно
е, че в конкретния случай К. е следвало да бъде наказан за това, че не носи
тези документи, след като е бил длъжен по силата на закона да направи това,
разбира се при правилно установена и описана фактическа обстановка в този
смисъл. От приложената към преписката справка за нарушител от региона се
установява, че жалбоподателят очевидно е системен нарушител на ЗДвП, за което
има издадени наказателни постановления. Изгубил е правоспособността си по
силата на издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№1428/112/09.01.2010 г., по силата на която е отнето свидетелството му за
правоуправление, поради загубване на всички контролни точки. Видно обаче от представеното
от жалбоподателя, влязло в законна сила на 03.12.2011 г., заверено копие от
Решение №4742/31.10.2011 г. по описа на Административен съд София – град е, че
Заповед №1428/112/09 от 01.10.2009 г. на Началник Отдел „Пътна полиция” – СДВР за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП за
изземване на свидетелството за управление на МПС на Р.К., е отменена като
незаконосъобразна. Причина за незаконосъобразността на отменената ЗПАМ,
съгласно мотивите на решението е издаването й, въз основа на невлезли в законна
сила наказателни постановления, срещу жалбоподателя, поради което и неправилно
е прието, че са отнети всички контролни точки на К..
Въпреки
това следва да се посочи, че съображения за евентуално отнето свидетелство за
управление на жалбоподателя, поради загубване на всички контролни точки, като
причина за непредставяне на посочените документи, се навеждат за първи път от
административно – наказващият орган, а не от актосъставителя, още при съставяне
на акта. Това прави безпредметно проверката на обстоятелството, дали К. е
осъществил състава на административно нарушение, за което е следвало да бъде санкциониран
на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, след като е възпроизведено в
наказателното постановление нарушение, квалифицирано,
като непредставяне на свидетелство за управление на МПС и контролен талон към
него, поради това, че жалбоподателят не ги носи. Правната квалификация на
деянието не е в съответствие със словесното описание на вмененото на К.
административно нарушение. А наказанието на нарушителя е наложено на основание
санкционна разпоредба, която предвижда административно наказание глоба, но за
друго нарушение на ЗДвП, което не е констатирано в съставеният му акт.
При това положение съдът счита, че обжалваното
наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено, като неправилно и незаконосъобразно
издадено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №321/28.04.2011 г. на Началник РУП – Белене, с което на Р.К. ***, с ЕГН **********, е наложено на
основание чл.177, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, административно наказание глоба в
размер на 300 лева и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба №Із-1959
на МВР, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: