гр. ЛЕВСКИ, 08.12.
Левченски районен съд в ЗАКРИТО съдебно
заседание на осми декември
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря __ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова ч.н.д. №461 по описа за 2011
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.243 от НПК.
В РС - Левски е
постъпила жалба от З.М. ***, с ЕГН **********, срещу постановление за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №252/2011
г. по описа на РП - Левски.
Жалбоподателят твърди,
че след като прокурорът е приел, че не е осъществен състава на престъплението хулиганство,
последният не е анализирал задълбочено доказателствата и не е приел, че
всъщност са налице такива за извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК, а
именно: закана с убийство срещу него.
Счита, че са налице
данни и за извършено от Т. престъпление опит за убийство. Във връзка с горното
сочи, че е диабетик и е прекарал инсулт, а деецът е знаел тези факти, но
въпреки това е започнал да го стиска за гърлото и да го удря по главата, което
от своя страна би довело до фатален резултат, ако не е била намесата на
свидетелите - очевидци. Жалбоподателят твърди още, че именно от показанията на
последните и приложения към досъдебното производство медицински документ се
установява, че след нападението на Т., изразяващо се в нанасяне на обиди,
псувни, удари, душене и крясъци, че ще го убие, затрие и др. подобни, е
изпаднал в стрес. Сочи, че Т. е известен в * с необуздания си и избухлив характер, същият на всеослушание
заявявал, че като му „падне пердето” нищо не може да го спре, като е известно и
обстоятелството, че носи в автомобила си голям нож. Във връзка с установяване
на тези обстоятелства счита, че се
налага допълнителен разпит на вече разпитаните свидетели, както и други такива.
Излага съждения за
повърхностно водено разследване по случая, за необходимост от събиране на
доказателства при наличието на данни за извършени две престъпления от обективна
и субективна страна – по чл.144, ал.3 от НК и опит за убийство, както и за
незаконосъобразно прекратяване на наказателното производство единствено поради
факта, че не е осъществен състава на чл.325 от НК. Моли съда да отмени изцяло
обжалваното постановление за прекратяване и да върне делото на РП – Левски, като
даде задължителни указания относно прилагането на закона.
Съдът, като прецени
изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в
РС - Левски в последния ден от срока по чл.243 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С постановление от 29.08.2011
г. на РП – Левски е образувано досъдебно производство срещу „неизвестен
извършител” за това, че 25.07.2011 г. в *, извършил действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
С постановление от
27.10.2011 г. в качеството на обвиняем е привлечен Р.Т. ***, с ЕГН **********,
за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
По време на
досъдебното производство са разпитани в качеството на свидетели жалбоподателя, лицата,
присъствали по време на извършване на деянието - Б.Н., Ю.К., В.М., М.Д.,
събрани са писмени доказателства, обяснения е дал и обвиняемия Т.. От всички събрани
доказателства в хода на проведеното разследване по случая се установява
фактическата обстановка, така както е възприета и описана в обжалваното
постановление за прекратяване.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че правилно представителят на прокуратурата
е прекратил образуваното досъдебно производство срещу обвиняемия за
престъпление по чл.325 от НК. Правилно е преценено, че действията му още от
началния момент на инцидента са били продиктувани изцяло от лични мотиви, а
именно неуредени финансови отношения между Т. и М., по повод на предоставен за ползване лек автомобил от
последния на обвиняемия, който на 05.01.2011 г. бил конфискуван от служители на
ДГС – Плевен. Безспорно е установено, че действията на Т. са адресирани не към
обществото, а единствено и само към М., с който до преди влошаване на
отношенията им, са били в близки приятелски отношения. Наличието на личен мотив
изключва умисъла за хулиганство.
От събраните в хода
на разследването доказателства не може да се направи категоричен извод за
извършено от Т. престъпление по чл.144, ал.3 от НК. В случая обвиняемия действително
се е заканил на свидетеля М., че ще го убие, но не се установява по несъмнен
начин, че към момента на отправянето на заканата или по – късно, жалбоподателят
е изпитал страх от осъществяването й. Не се отрича, нито от Т., нито от М., че първият
от тях, пристигайки в *, е бил воден от намерението взаимно да уредят
отношенията си, като предостави на М. избран от него автомобил, измежду двата
му буса, като обезщетение за конфискувания лек автомобил. Тъй като М. не бил
съгласен с предложения начин на обезщетяване и настоявал да получи единствено
парична сума, започнал скандал между двамата, който прерастнал във взаимно
отправяне на обидни думи и завършил с хващане за гушата и нанасяне на няколко
удара в главата на пострадалия. От обясненията на Т. се установява, че е ударил
М. и е изрекъл заканата, тъй като се е ядосал не само от нанесената му словесна
обида „боклук”, но и от факта, че М. настоявал да бъде обезщетен с парична сума
от момента в който разбрал, че е получил пари в наследство, а допреди това,
макар и след конфискуването на автомобила, са били в близки приятелски
отношения. Само показанията на свидетелката К. се отличават от тези на другите
свидетели /което е разбираемо предвид служебните й отношения с *, в която работи
като касиерка/, които са възприели словесен конфликт между двамата и описват
един типичен битов скандал между познати. При това положение, изложените
съждения в жалбата за наличие на гласни доказателства за изпитан страх от
отправената закана и наличие на медицински документ в уверение на това, са
несъстоятелни. Вярно е, че е приложен издаденият от датата на извършване на
деянието болничен лист от личния лекар на М., но същият не може да служи като годно
доказателство за това обстоятелство, поради некомпетентността на личния лекар
да отразява в него психиатрични диагнози. Следователно осъществяването само на
един елемент от състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК, не е
достатъчно да се приеме, че същото е извършено. Освен, че трябва да е отправена
закана е необходимо още заканата да е от такова естество, че да може да възбуди
основателен страх от осъществяването й. Данните по делото за дългогодишното
приятелство между двамата, сочат на съзнание у М., че отправената към него закана
няма да бъде осъществена, тъй като е спонтанна реакция на обвиняемия в
състояние на афект, предизвикан от него. При това положение е малко вероятен
извода, че отправената закана за убийство е могла да възбуди основателен страх
у пострадалия. Изложените доводи от жалбоподателя, че на * му е известен
необуздания и избухлив характер на Т. и обстоятелството, че носи в автомобила си
голям нож, не подкрепят твърденията му за продължаващ и към момента страх от осъществяването
й. Изясняването на тези обстоятелства не налагат повторен разпит на вече
разпитаните свидетели, нито на други такива. Още по – малко от данните по
делото може да се направи извод за извършено умишлено престъпление от общ
характер - опит за убийство.
Съдът намира, че разследването
е извършено пълно и всестранно, разпитани са лицата, имащи отношение към
случая, и правилно представителят на РП - Левски е прекратил наказателното
производство, образувано срещу Т. за престъпление по чл.325 от НК. Налице са обаче
гласни доказателства за нанесени от Т. няколко удара на М., т.е. за причинени телесни
увреждания на последния. Това поведение на обвиняемия изпълва състава на друго
престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение, предвид липсата
на данни по делото, от които да се направи извод за причиняване на средни или
тежки телесни увреждания, а не с обвинителен акт на прокурора. В този смисъл съдът
счита, че макар и правилно да е прекратено наказателното производство срещу Т.,
то основанието му за прекратяване е поради недоказаност на обвинението за
престъпление от общ характер, тъй като събраните доказателства сочат на извършено
престъпление против здравето на пострадалия, но от частен характер /по чл.130
от НК/. След като извършеното по лични мотиви не осъществява от обективна и
субективна страна престъплението хулиганство, то няма как същото да се
квалифицира и като административно нарушение, санкционирано по реда на УБДХ.
При това положение следва да се измени обжалваното постановление, относно
основанието за прекратяване на досъдебното производство, а именно: не на
основание чл.243, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК - че извършеното съставлява
административно нарушение по смисъла на УБДХ, а на основание чл.243, ал.1, т.2
от НПК - поради недоказаност на обвинението за извършено престъпление от общ
характер.
Предвид
гореизложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
На основание чл.243, ал.5, т.2 от НПК ИЗМЕНЯ
ОСНОВАНИЕТО за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство №252/2011 г. по описа на прокуратурата, образувано и водено срещу Р.Т.
***, за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като вместо постановеното
прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК -
че извършеното съставлява административно нарушение по смисъла на УБДХ, същото
следва да се счита за прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, а именно:
поради недоказаност на обвинението за извършено от обвиняемия престъпление от
общ характер по чл.325, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест пред ПлОС в
7-дневен срок от получаване на съобщението до жалбоподателя, обвиняемия и РП
Левски, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: