М О Т И В И по присъда постановена по НДЧХ №32/2011г. по описа на РС - Левски
В Районен съд Левски е постъпила тъжба от Р.Д. ***, ЕГН**********, против подсъдимия З.З. ***, с която е повдигнато обвинение по чл. 148, ал.1, т.1, във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, затова, че на 05.08.22010г. нанесъл публична обида на Р.Д., изразяваща се в изричане на унизителни за достойнството му думи и изрази в негово присъствие и в присъствието на още четирима свидетели.
Подсъдимият не се признава
за виновен.
Повереникът на тъжителя адв.
М. счита, че събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
поотделно и в съвкупност установяват и доказват по несъмнен начин обвинението,
предмет на тъжбата. Моли съда да постанови осъдителен съдебен акт, като
предоставя наказанието да бъде определено по преценка на съда.
Защитникът на подсъдимия
моли съда да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради
което да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по така повдигнатото
обвинение.
В обясненията си подсъдимият
твърди, че ползва квартира в този район за период от 5 години и паркира по един
и същи начин – така че да не пречи преминаващите. Никога не е имал проблеми с
начина на паркиране, като взаимоотношенията им с тъжителя са били в рамките на
нормалното.
За конкретния случай –
паркирал по обичайния начин, по здрач, на обичайното място, по същия начин,
като необяснимо за него тъжителят се нахвърлил срещу него, като го приканил да
махне автомобила. Заявил, че в противен случай щял да търси съдействието на
полицията и да му вземе парите по съдебен ред. Подсъдимият бил напълно трезвен,
тъй като се връщал от работа. Въпреки това тъжителят демонстративно се обадил
на дежурния в полицията, за да потърси съдействие от РУП – Белене.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
В тъжбата си тъжителят Д.
твърди, че на 05.08.2010г. около 21.00 часа се намирали със съпругата си и още
три свидетелки пред магазин на Б. на *, в непосредствена близост до почистената
малко преди това от него и съпругата му градинка пред блока. Тогава подсъдимият
пристигнал със служебния си автомобил и го паркирал пред тротоара до
градинката.
Сочи, че направил забележка
на З. да не паркира там колата и да я премести. Последвали куп обидни думи,
изрази и съждения, изразяващи се в следното: заявил, че бил пиян, болен, да
ходи да се прегледа, за да се лекува. Попитал катаджийско училище ли е
завършил, та да му казва къде да паркира. Тъжителят отново го помолил да махне
служебната кола.
Подсъдимият му заявил да не
се държи така поради факта, че училища „Европа” са спечелили конкурс за
обучение на лишени от свобода в Затвора Белене. Според тъжбата Д. помолил
подсъдимия да не смесва служебните въпроси с въпроси, касаещи личното му
поведение, но З. продължил с „арогантното” си поведение и му заявил, че имал
отношение към него, тъй като не го бил взел на работа в * след проведения
конкурс за зам. началник.
Твърди се, че тъжителят се
почувствал „смазан” психически поради унизяването му публично от подсъдимия и
че единственото, което успял да направи, било да сигнализира за неправилното
паркиране.
За изясняване на
обстоятелствата по делото в съдебно заседание
са разпитани свидетелите И.М., Г.Г., Е.Д., Л.М., Р.Г. и Т.С..
Свидетелката И.М. заявява в
показанията си, че въпросната вечер са седели на маса в кварталното заведение в
междублоковото пространство. Подсъдимият, завръщайки се от работа със служебния
си автомобил, паркирал в близост до тази маса и в близост до своя вход
управлявания от него служебен автомобил. Установява се, че паркирал част от
автомобила на тротоара, ограждащ зелените площи и че по никакъв начин не е
пречел на движението на останалите автомобили и не е засегнал тревната площ.
Свидетелката е категорична,
че не си спомня да са отправяни обидни квалификации; не е чула да се говори за
„катаджийско училище”. Според показанията и двамата - и тъжителят, и подсъдимият са си разменили
почти еднакви реплики затова кой къде бил завършил. По време на спора не е било
споменавано училище „Европа”, нито за проведен конкурс или за загубен конкурс
от някой от двамата. И двамата са поддържали някакъв по – спокоен тон, но това
не се е получило. В показанията си заявява, че не са извършвали никаква работа
по зелените площи, а са се черпили.
Свидетелката Г.Г. също е
седяла наред с останалите, като са се черпели, след което с колата си е
пристигнал З. и е паркирал служебния си автомобил на отсрещния тротоар.
Според свидетелката
обстановката е била нервна, без да може да даде обяснение по какви причини
според нея. И според показанията на свидетелката Г., подсъдимият е спрял в
близост до тях служебния си автомобил, че автомобилът бил наполовина на
тротоара и по този начин не е засягал зелените площи. Според нея е напълно
нормално да се паркира там, тъй като няма свободни паркоместа.
Според свидетеля М.
въпросната вечер се е черпил със свои
приятели в съседство с компанията на Д.. Впоследствие разбрал, че Д. и З.
нещо си говорят, но не е чул да се повишава тон. Хората от компанията на
свидетеля дори не са разбрали, че е станал спор. За спора са разбрали
впоследствие, когато е дошла „патрулката”. Впечатлението, което е придобил
свидетелят, е че Д. е по – изнервен, но не и разстроен. Свидетелят изяснява, че
подсъдимият е паркирал както винаги и както той го е помолил, т.е. по – встрани
за да не пречи на зареждане на магазинчето на свидетеля. Уточнява, че
тротоарът, на който наполовина е качил автомобила си З. не се ползва интензивно
от пешеходци. Категоричен е, че не е чул никакви обидни думи за болни, за
лекари, за заплахи или за саморазправа.
Свидетелят Р.Г. заяви в показанията си, че не
е бил очевидец на никакъв спор или разправия, а е чул от други хора, че са се
скарали. Освен това уточнява, че се говори и друго – че Д. вика полицията за
паркирането на З. пред гаража му. Споменава и за друг случай, в който е викана
полиция от Д. за паркирала пред гаража му кола, в резултат на което е била
наложена глоба на водача. Според
показанията на свидетелката Т.С., Р.Д. е направил забележка на З. да си махне
оттам колата. Няма спомен за какво може да са водили разговор тъжителят и
подсъдимият, нито неща да й е направило
впечатление в разговора между двамата, нито пък й е направило впечатление да се
е намесвало името на жената на Р.Д. в разговора или пък тя да се е намесвала.
Показанията на свидетелите
са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, съответстващи и помежду
си. Свидетелите са без родство със страните по делото, поради което и
незаинтересовани от изхода на делото. Показанията им са дадени въз основа на
техни лични възприятия, поради което съдът кредитира показанията на тези
свидетели като достоверни.
Показанията на свидетелката Е.Д.
се различават от показанията на групата свидетели. Същата заявява, че след като
са седнали на масичката пред блока, е пристигнал З., който е паркирал колата та
бордюра точно пред градинката, която почиствали. Съпругът й го предупредил да
премести колата, след като не чисти, поне да уважава труда на останалите.
Тогава З. се е обърнал към нето с въпроса „катаджийско училище” ли е завършил,
че да му казва къде да спира, след което и двамата започнали да се обиждат един
друг, а З. е отправил заплахи за физическа саморазправа. Според нея двамата
имат предишни отношения, че едно от нещата, които ги е провокирало, е че не го
е взел на работа. След което З. замесил и свидетелката в спора, като заявил, че
след като свидетелката работи в *, не е попречил, а е можел, ако иска. Тези
думи на подсъдимия са били възприети от страна на свидетелката като заплаха. Освен
това З. се е обърнал към свидетелката, че съпругът й е болен, не е добре с
нервите и трябва да се лекува; че се е напил и затова е започнал да се заяжда.
В резултат на това съпругът на свидетелката – тъжителят Д. се почувствал унизен.
Свидетелката Е.Д. е съпруга
на тъжителя, поради което е пряко заинтересована от изхода на делото. Дадените
от нея показания в качеството й на свидетел противоречат на тези на останалите
свидетели, поради което съдът не дава вяра на същите.
Безспорно е че тежестта на
доказване по дело, образувано по тъжба на пострадалия лежи върху частния
тъжител.
От събраните по делото
доказателства не се установи подсъдимият да е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение.
Присъдата не може да почива
на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно автора на
престъплението и неговите обективни и субективни признаци. Съдът признава
подсъдимия за виновен само и единствено когато обвинението е доказано по
несъмнен начин.
От събраните по делото
доказателства не се установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин
подсъдимият да е отправил по отношение на тъжителя публична обида – да е казал
унизителни за достойнството му думи и изрази, поради което и следва да бъде
признат за невинен и оправдан.
Твърденията изложени в
тъжбата не се подкрепят нито с косвени нито с преки доказателства. „Обида” е
налице тогава, когато от обективна страна деецът каже или извърши нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. От
субективна страна деецът следва да съзнава общественоопасния характер на
деянието – да съзнава, че изрича думи, които засягат честта и достойнството на
лицето, за което са предназначени. Никой от свидетелите, чиито показания съдът
кредитира като достоверни не е възприел изричането на обидни думи или изрази,
които да са засегнали честта и достойнството на частния тъжител.
Представените писмени
доказателства – АУАН и НП единствено установяват, че по отношение на подсъдимия
е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и въз основа на
него издадено наказателно постановление затова, че подсъдимият е паркирал на
тротоар пред жилищна сграда, като наказателното постановление предвид на
размера на наложената глоба не подлежи на обжалване. В никакъв случай обаче
издаденото наказателно постановление не попълва фактическия състав на
престъплението „обида” и не доказва извършване на деянието по чл. 146 от НК.
С оглед на изложеното следва
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Тъй като не е налице
противоправно деяние, нито причинна връзка между такова деяние и настъпили
неблагоприятни последици и с оглед на факта, че съдът признава и подсъдимия за
невинен по повдигнатото обвинение, следва и предявеният граждански иск от
страна на тъжителя срещу подсъдимия като обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди, да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото
следва Р.Д. да бъде осъден да заплати на З.З. направените от подсъдимия
деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи възнаграждение за
адвокат.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: