МОТИВИ по НОХД № 416/2011 г. по описа на РС гр.Левски

Срещу подсъдимия В.Ф. е повдигнато и предявено обвинение затова, че на 14.01.2011 г. в *, в съучастие като помагач с Л.П. и Б.М. /осъдени съгласно протоколно определение от 30.03.2011 г. по нохд 109/2011 г. на РС Левски/, в качеството му на длъжностно лице продавач-консултант в бензиностанция *, направил опит да присвои чужди вещи – 182 литра бензин А-95Н, на стойност 407,28 лв., собственост на „П.” АД *, поверени за пазене и управление на М., като деянието не е довършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 201 във връзка с чл. 20 ал.4 във връзка с чл. 18 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото и предявено обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК да отложи за срок от 3 години. Предлага на основание чл. 53 ал.1 б.а от НК да бъдат отнети в полза на държавата лек автомобил „Опел *” с рег. № * ***, както и свидетелство за регистрация на МПС-то – първа и втора част.

Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото и предявено обвинение и моли съда да постанови присъда, с която да го признае за невинен и да го оправдае.

Защитникът на подсъдимия изразява становище, че подсъдимия следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, а за извършеното от него следва да понесе съответната административна отговорност. Изразява становище, че престъплението представлява маловажен случай, като квалификацията следва да е за опит по чл. 204 б.а от НК, а не по чл. 201 от НК, за което следва да носи административна отговорност предвид разпоредбата на чл. 218 б от НК.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият В.Ф. ***, ЕГН **********.

На 14.01.2011 г. свидетелят Б.М. /по отношение на който има влязъл в сила осъдителен съдебен акт по нохд 109/2011 г. на РС Левски/, който работел на бензиностанция * на длъжността продавач-консултант, застъпил на смяна в 19.00 ч., като съгласно месечния график за месец януари 2011 г. смяната му била до 07.00 часа на 15.01.2011 г. В задълженията на свидетеля М. /съгласно представената към досъдебното производство – приобщена към доказателствата по делото/ се включвало „полагане на грижи за съхранение и опазване на имуществото и стоково-материалните ценности, собственост на фирмата”, поради което същият имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.б пр.2 от НК.

Известно време, след започване на смяната на М., при него отишъл св. Л.П. /по отношение на който също има влязъл в сила осъдителен съдебен акт по цитираното по-горе нохд 109/2011 г. на РС Левски/. Двамата решили да направят опит да източат гориво от отдушника на бензиностанцията. Св. П. казал на М., че им трябват маркуч, помпа /за покачване на горивото/ и туби, в които да налеят същото. Казал, че има всичко, с изключение на помпа. М. се заел с осигуряването на помпа. Обадил се на Ф. и го попитал дали има помпа и дали може да намери. Подсъдимият му казал, че в момента е в гр. Плевен и че толкова късно няма откъде да намери помпа. След това св. М., се обадил на друг свой познат, за да го попита за помпа, който му отговорил, че има, но не може да му я закара. Известно време след проведения разговор с М., на подсъдимия се обадил негов познат, който го извикал да слезе пред блока, за да му даде едни туби и помпа. В това време му се обадил и св. М., който му казал, че е намерил помпа, да я вземе и да му я закара. Ф. се съгласил да му ги закара в *, взел дадените му помпа и туби и тръгнал за там. Тъй като подсъдимия знаел, че М. работи на бензиностанцията в *, със същия се разбрал, че ще вземе от него гориво, което ще му плати по-късно, тъй като в момента няма пари. Пристигайки в *, подсъдимият бил спрян за проверка от органите на РУП гр. Белене, които проверявайки оборудването на автомобила забелязали, че в багажника на същия има празни туби и парче маркуч, които били завити с одеяло. На въпроса на проверяващите къде отива, подсъдимият отговорил, че отива при свой приятел, че ще се види със свой приятел в Никопол, че ще зареди нафта, тъй като пътувал много. Споменал, че приятелят му се казва Б.. Тъй като малко преди това полицаите били заредили гориво на служебния си автомобил, от издадената касова бележка видели, че служителя на бензиностанцията на „П.” се казва Б. и виждайки завитите празни туби и парче маркуч в багажника на управлявания от подсъдимия автомобил се усъмнили, че може да се извърши кражба на гориво и прибирайки се в полицейското управление докладвали на командира на отделение св. В., който им разпоредил да се разположат в района на бензиностанцията и да изчакат, за да видят какво ще стане.

Междувременно подсъдимият отишъл на бензиностанцията на П., на която работел М., като последния му казал да прави каквото му каже Л.. Ф. и П. отишли при цистерната на бензиностанцията. Л. се качил горе и казал на подсъдимия да вземе 1 туба и да държи помпата. След това П. сложил помпата на маркуча и започнал да източва гориво.

Виждайки действията на Ф. и П., полицаите, които били в близост решили да прекратят действията им и отишли при тях. Когато стигнали на мястото, полицаите установили, че едната туба вече е напълнена, че св. Л.П. държал маркуча, от който течало гориво, а Ф. прикрепял тубата. Докато изчаквали встрани полицаите неколкократно видели служителя от бензиностанцията да излиза от вън и да пита „тече ли”. След задържането М., П. и Ф. били отведени в полицейското управление. На мястото на задържането полицаите установили, че там има 4 туби от минерална вода, с вместимост 10 литра, като едната била пълна с гориво и била затворена, а до нея имало 1 паднала, от която изтичало гориво. Другите две туби били празни до тях.

От показанията на св. М., както и от броя намерени туби на местопроизшествието, може да се направи извода, че намерението на тримата е било да вземат около 40 литра гориво. За по-голямо количество няма намерени съдове от органите на полицията при намесата им, нито пък е налице друго доказателство, от което да се направи извод според изложеното в обвинителния акт.

След задържане на тримата съучастници, бил извършен оглед на местопроизшествието и било образувано досъдебно производство.

От заключението на вещото лице В.С. се установява, че представената й за изследване течност, жълта на цвят, със специфична миризма е лесно запалима и представлява бензин.

Представено и поддържано е и заключение от вещото лице В. Т., от което се установява, че стойността на 1 литър бензин А 95Н е 2,24 лв.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства.

Обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните по делото свидетели са непротиворечиви и взаимно се допълват, като цялостно изясняват фактическата обстановка, поради което, съдът им дава вяра.

Както бе посочено по-горе М. е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на закона и той заедно с П., обсъждайки възможността да източат гориво от цистерната, след като решили да направят опит за това, поради липсата на подкачваща помпа, с помощта на която да източат гориво и поради невъзможността на собственика на помпата да им я закара, потърсили помощта на подсъдимия Ф., без да му обясняват подробности.

Това обяснява и поведението на Ф. пред контролните органи, пред които обяснява, че ще взема гориво, а запитан за целта на идването му в * отговорил, че ще се види със свой приятел – Б.. Очевидно е, че макар и незнаейки подробности във връзка с предстоящото, все пак към този момент вече у Ф. се е породило съмнение за случващото се, тъй като се е опитал да заблуди полицаите, че ще взема гориво от Никопол, като оправдавайки тези си действия е заявил, че пътува много. Едва стигайки на мястото, подсъдимия е получил конкретни указания да спре автомобила на неосветено място и какво точно да прави. Към този момент вече у подсъдимия се е формирало ясното съзнание, че тримата извършват престъпно деяние и същия се е съгласил да им помогне, след което е пристъпил към изпълнение на разпореденото му от М. да отиде с П., както и на разпореденото му от П. да даде туби и държи маркуча, докато той е на цистерната.

С действията си подсъдимия Ф. заедно с П. са помогнали на М., който е действал в качеството му на длъжностно лице, да осъществи присвояване на повереното му за пазене имущество, собственост на „П.” АД. Деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл и при общност на умисъла с П. и М.. Същото е преустановено, поради независещи от съучастниците причини – поради намесата на органите на полицията, поради което е приключило на стадия на опита.

Предвид изложеното, следва да се приложи разпоредбата на чл. 20 ал.4 от НК, като се отчете конкретния принос в съвместната дейност на всеки един от тримата съучастници, съобразно формата на съучастие, както и да се приложи разпоредбата на чл. 18 ал.1 от НК.

Както бе посочено по-горе от признанията на съучастниците и от намерените на местопроизшествието 4 туби от минерална вода, с вместимост от по 10 литра, може да се направи извода, че тримата съучастници са имали намерение и са пристъпили към присвояване на 40 литра гориво. Обстоятелството, че в багажника на автомобила е имало повече на брой туби /описани в протокола за оглед/ не установява действителното намерение по отношение на присвояваното количество гориво. От показанията на разпитаните по делото свидетели – служители на РУП Белене се установява, че същите са изчакали отнасянето на тубите до мястото и едва след като са разбрали, че пълненето им с гориво е започнало, чувайки „тече ли” са се намесили за преустановяване на извършваното. Същите са категорични, че на мястото, където са били Ф. и П. са намерили 4 туби, от които едната пълна, друга в процес на пълнене и други две празни, но намиращи се там. Намереното количество туби непосредствено на мястото на източване на горивото, съответства на заявеното от М.. Ако подсъдимите са имали намерение да напълнят повече от тези туби, същите не са имали пречка да занесат всичките на мястото, като едва след това пристъпят към източване на горивото.

От представеното писмено заключение на в.л. В. Т., поддържано и в съдебно заседание се установява, че към 14.01.2011 г. пазарната стойност на 1 литър бензин А 95Н е 2,24 лв. След елементарно математическо пресмятане се вижда, че стойността на 40 литра бензин по 2,24 лв. е общо 89,60 лв. Така получената обща стойност е значително под размера на сумата от 480 лв. равняваща се на 2 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието.

Наред с ниската стойност на имуществото, което подсъдимия и свидетелите П. и М. са имали намерение да присвоят, съдът съобразява и всички други обстоятелства характеризиращи цялостната престъпна дейност и конкретния принос на подсъдимия, изразяващи се в степента на неговото участие като помагач.

Подсъдимият е млад човек, с неголям житейски опит, което е спомогнало за въвличането му в извършването на престъпното деяние. Той не е осъждан, с добри характеристични данни е, учи като редовен студент в * и по отношение на него няма данни да е извършвал други каквито и да било противообществени прояви. По време на досъдебното и съдебното производство е оказал пълно съдействие за разкриване на обективната истина. Съжалява и се разкайва за стореното.

Съдът съобразява не само обстоятелството, че са налице многобройни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства по отношение на подсъдимия, че липсват каквито и да било отегчаващи такива, но съобразява и обстоятелството, че както деянието, така и подсъдимия са с ниска степен на обществена опасност.

Предвид изложеното, съдът приема, че направеният опит за присвояване представлява маловажен случай, който представителят на прокуратурата е следвало да квалифицира като престъпление по чл. 204 б.а от НК във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 20 ал.4 във връзка с чл. 18 ал.1 от НК и тъй като е налице хипотезата на чл. 218б, ал.1 от НК за декриминализиране на деянието, съдът е приел, че е налице основание за приложение разпоредбата на чл. 304 от НПК, на основание на която, тъй като деянието не съставлява престъпление е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал.

По отношение на искането на представителя на прокуратурата за приложение разпоредбата на чл. 53 ал.1 б.а от НК за отнемане в полза на държавата на автомобила, собственост на подсъдимия и регистрационния му талон – 1 и 2 част, съдът е приел, че тази разпоредба не следва да бъде прилагана. Съгласно разпоредбата на чл. 53 ал.1 б.а от НК се отнемат в полза на държавата, вещите, които принадлежат на виновния и са послужили за извършване на умишлено престъпление. Както бе посочено по-горе, съдът приема, че деянието извършено от подсъдимия съгласно разпоредбата на чл. 218б ал.1 от НК е декриминализирано и тъй като същото не представлява престъпление, то съдът не е отнел в полза на държавата и е постановил връщане на лекия автомобил, заедно с регистрационния му талон 1 и 2 част на техния собственик – подсъдимия.

По отношение на останалите съучастници – М. и П. е налице влязъл в сила съдебен акт, цитиран по-горе и постановен по нохд 109/2011 г. на РС Левски.

На основание изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: