Срещу
подсъдимия Г.Л. ***, е повдигнато и
предявено обвинение за това, че на 07.09.2011 г., с.Стежерово, обл.Плевен, от
жилищен дом, находящ се на ***, чрез използване на техническо средство – ключ,
отнел от владението на В.Т. ***., чужди движими вещи – 1 брой бакърена тава на
стойност 32 лева, 1 брой медна рания - 50 литрова на стойност 120 лева, 7 броя
трилитрови туби олио на стойност 63 лева, 2 броя пръскачки за лозе на стойност
162 лева, 2 броя пакета с пилешко месо на обща стойност 12 лева, 3 броя пакета
дробине по 300 грама на стойност 5,40 лева, 7 броя пакета ярешко месо по 800
гр. на стойност 39.20 лева, козе сирене обезсолено – 1.2 кг. на стойност 12
лева, 8 броя вафли „Фамилия” на стойност 4,80 лева, или всичко на обща стойност
450.40 лева, собственост на Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои.
Престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.2, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия Л. и
назначеният му служебен защитник – адв.Ю.М. от ***, и със съгласието на
гражданския ищец, производството по делото е проведено по реда на глава 27,
чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на
страните.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване
на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение, срещу подсъдимия Л.. Моли
за осъдителна присъда, като предлага да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от седем месеца, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено
с изпитателен срок от три години, както и в изпитателния срок да му бъде
наложена и следната пробационна мярка – задължителна регистрация по настоящ
адрес при периодичност на явяване и подписване два пъти седмично. Обосновава
предложеното наказание с факта, че подсъдимият е привлечен в качеството на
обвиняем по образувано досъдебно производство по описа на Плевенска
военноокръжна прокуратура за престъпление кражба. Предвид така образуваното
наказателно дело, излага доводи, че е налице едно по – висока степен на
обществена опасност на Л.. Моли съда да уважи предявения граждански иск до
размера на реално причинените вреди.
Подсъдимият Г.Л. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по
чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Моли съда за минимално наказание.
Защитата на подсъдимия пледира същият
да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и осъден, като му бъде
определено условно наказание лишаване от свобода, но в минимален размер – за
срок от три месеца, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината и
отговорността му обстоятелства. Излага
съображения, че искането на представителя на прокуратурата за налагане на Л. на
пробационна мярка в изпитателния срок, поради висящо досъдебно производство
срещу него е необосновано и като такова не следва да бъде уважавано. По
отношение на предявения граждански иск, моли съда да го уважи до размера на
невъзстановените имуществени вреди. Счита, че няма правна възможност да се
уважават и претендираните от гражданския ищец морални вреди.
Съдът,
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание
от подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият Г.Л. ***, ЕГН **********.
На 07.09.2011 г.,
подсъдимият се намирал на центъра на селото, когато забелязал, че свидетелят Т.
се качва в автобус, пътуващ за гр.Свищов. Решил да влезе в дома му и да извърши
кражба от там. Пристигнал до къщата на пострадалия, влязъл в двора откъм
северната му страна, след което с ключ, който носил в себе си отключил вратата,
водеща към приземния етаж. От рафт в мазата взел седем трилитрови бутилки олио
и два броя медни пръскачки за лозе. От фризера взел пакетчета с ярешко и
пилешко месо, а от стопанската постройка – една медна рания и една медна тава.
Всички вещи сложил в два чувала, изнесъл ги от къщата и ги скрил в тревата на
необитаем съседен двор. Впоследствие, подсъдимият предал медните вещи в пункт
за изкупуване на черни и цветни метали, като за тях получил сумата от 60 лева,
а шест от трилитровите туби с олио продал на свои съселяни.
По
жалба на пострадалия било образувано досъдебно производство, което приключило с
внасяне на обвинителен акт срещу Г.Л. за престъпление по чл.195 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при
условията и реда, предвиден в НПК, писмени и гласни доказателства, а именно: от
съставените протоколи за доброволно предаване на смачканите бакърените вещи и на шест
трилитрови бутилки олио, върнати на собственика срещу разписка, от показанията
на разпитаните свидетели, от заключението на вещото лице по изготвената оценителна
експертиза, съгласно която общата стойност на отнетите вещи към датата на
извършване на деянието е 450.40 лева, както и от обясненията на подсъдимия,
дадени пред съдия на досъдебното производство.
Съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, предвид
направеното самопризнание от подсъдимия Л., изцяло подкрепящо се от събраните
на досъдебното производство доказателства. Деянието е извършено от подсъдимия умишлено,
при форма на вина пряк умисъл. То следва да се квалифицира, като престъпление
по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, във вр. с чл.194, ал.1 от НК и подсъдимия Л. следва
да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК, като
наказанието му следва да се определи при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК,
като по – благоприятна разпоредба за него, предвид наличието на многобройни
смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се
отчетат доброто му процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, както на досъдебното производство, така и в
съдебна фаза, изключително тежкото му имотно и семейно състояние – Л. живее
сам, разведен, безработен и без никакви постоянни доходи, ниската стойност на
предмета на престъплението, както и частичното му възстановяване на собственика.
Налице е само едно отегчаващо вината и отговорността на Л. обстоятелство –
преходното му осъждане за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание пробация. То своя страна разкрива една по – висока степен на
обществена опасност на деянието и на дееца. В тази връзка не е отегчаващо
обстоятелство цитираното от прокурора образувано досъдебно производство за
кражба срещу подсъдимия и привличането му в качеството на обвиняем. Съобразно
презумпцията за невинност до доказване на противното, докато наказателното
производство е висящо и подсъдимият не е признат за виновен с влязъл в законна
сила съдебен акт, това обстоятелство не може да обоснове наличието на една по –
висока степен на обществена опасност на дееца и да мотивира съда да му наложи
предложеното от прокуратурата по - тежко наказание на това основание.
За извършеното престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. При наличието
на изброените смекчаващи обстоятелства, които са и многобройни по смисъла на
чл.55 от НК, налагане на наказание лишаване
от свобода за срок от една година, би се оказало несъразмерно тежко за Л.. При
това положение, съдът му е определил наказание под най – ниския предел,
предвиден в състава на извършеното престъпление и към предвидения в закона
минимум за този вид наказание, а именно наказание лишаване от свобода за срок
от три месеца. При определяне размера на наказанието на подсъдимия Л., съдът
съобрази и причините за извършване на престъплението – липсата на парични
средства за прехрана.
Тъй
като съдът е определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода до три
години, същият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, и предвид обстоятелството, че за постигане целите на наказанието
по чл.36 от НК, и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително
същият да изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца, е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК неговото
изтърпяване с тригодишен изпитателен срок, като счита, че така определеният
изпитателен срок ще окаже поправително и възпиращо въздействие по отношение на
подсъдимия.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В
наказателния процес срещу подсъдимия е предявен граждански иск от пострадалия В.Т.
за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат на
деянието имуществени вреди.
Пострадалият
В.Т. е конституиран като граждански ищец по делото.
Съдът,
като взе предвид, че подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и му е наложено съответно наказание за престъплението квалифицирана
кражба счита, че пострадалият следва да бъде обезщетен за причинените му в
резултат на извършеното престъпление имуществени вреди. Претенцията му е
основателна и доказана само до размера на стойността на невъзстановените вещи –
предмет на престъплението, чиято обща стойност, съгласно заключението по
оценителната експертиза, възлиза на 82.40 лева. Не са възстановени на
пострадалия следните вещи, предмет на престъплението: 1 брой трилитрова бутилка
олио на стойност 9 лева, 2 броя пакета с пилешко месо на обща стойност 12 лева,
3 броя пакета дробине по 300 грама на стойност 5,40 лева, 7 броя пакета ярешко
месо по 800 гр. на стойност 39.20 лева, козе сирене обезсолено – 1.2 кг. на
стойност 12 лева и 8 броя вафли „Фамилия” на стойност 4,80 лева.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на пострадалия, срещу разписка са върнати
следните вещи: 1 брой бакърена тава на стойност 32 лева, 1 брой медна рания -
50 литрова на стойност 120 лева, 6 броя трилитрови туби олио на стойност 54
лева и 2 броя пръскачки за лозе на стойност 162 лева.
При
това положение, съдът е осъдил подсъдимия на основание чл.45 от ЗЗД да заплати
на гражданския ищец сумата от 82.40 лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди в резултат на деянието, равняващо се на
стойността на невъзстановените вещи, като за разликата до 1000 лева е отхвърлил
предявеният иск, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, съдът е
осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г.Л. да заплати държавна
такса, върху уважения размер на гражданския иск – сумата от 50 лева, както и направените
по делото разноски в размер на 106 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: