Мотиви към присъда №60 от 21.12.2011 г., постановена по НОХД №452 по описа за 2011 г. на Районен съд - Левски

 

            Срещу подсъдимата M.A. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 13.07.2011 г. в гр.Левски, обл.Плевен, в частен дом – ***, държала акцизни стоки без бандерол – тютюн за пушене с общо тегло 4 кг., на стойност 1360 лева и 90 къса ръчно произведени цигари на стойност 33.75 лева, без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.2, т.2 от ЗАДС, на обща стойност 1393.75 лева, като случаят не е маловажен.

Престъпление по чл.234, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимата така, както е предявено. Счита, че същото е безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Моли за осъдителна присъда, като предлага наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, определено при наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, чието изтърпяване да бъде отложено с три години изпитателен срок. Изразява становище да не бъдат налагани на подсъдимата кумулативно предвидените в състава на извършеното престъпление наказания – глоба и лишаване от права по чл.37 от НК, а веществените доказателства да бъдат отнети в полза на държавата.

            Подсъдимата M.A. в съдебно заседание, след приключване на съдебно заседание моли съда да й наложи минимално наказание и изразява съжаление за извършеното.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Подсъдимата M.A. ***, ЕГН **********.

            На инкриминираната дата – 13.07.2011 г., свидетелят К.И. – служител на Митница – Свищов, съвместно със служители при РУП – Левски, извършили служебна проверка в частен дом, находящ се ***, обитаван от семейството на подсъдимата. В хода на проверката намерили в мазата на дома кафява, тревиста маса, с мирис на тютюн, с тегло 4 кг. и ръчно произведени тютюневи изделия – цигари, в количество 90 къса, необлепени с акцизен бандерол. Проверяващите снели обяснения от обитателите на дома и установили, че намерения тютюн е закупен лично от подсъдимата за лична употреба на нея и членовете на семейството й. В нейно присъствие била взета проба от намерената тревистата маса за изпращане в специализирана лаборатория за анализ, за което действие бил съставен протокол. Съгласно митническата лабораторна експертиза, въз основа на направената органолептична оценка и експеримент за пушателно – вкусови характеристики, изпитаната проба представлява раздробен тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка. Експертизата заключава, че изследваната проба отговаря на изискванията на чл.12, т.1 от ЗАДС. По случая било образувано досъдебно производство, което приключило с внасяне на обвинителен акт срещу А. за престъпление по чл.234 от НК.

            Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства – от протокол №142 от 13.07.2011 г., с който са иззети проби за изследване от намерената тревиста маса в дома на подсъдимата, заключението по митническата лабораторна експертиза, съгласно което изследваната проба представлява раздробен тютюн и отговаря на изискванията на чл.12, т.1 от ЗАДС, от заключението на вещото лице по съдебно – икономическата експертиза, съгласно което иззетите с протокол 90 къса ръчно произведени тютюневи изделия – цигари без бандерол и 4 кг. тютюн без акцизен бандерол, нямат регистрирана продажна цена, а пазарната им стойност към датата на деянието е както следва: на 4 кг. тютюн за пушене – 1360 лева и на 90 къса ръчно произведени цигари е 33.75 лева, или на обща стойност 1393.75 лева. Обвинението срещу подсъдимата се доказва и показанията на разпитания по делото в качеството на свидетел митнически служител – К.И., участвал лично при извършената съвместно с полицейските служители проверка. Свидетелят И. последователно и точно описва извършените действия при проверката, мястото и количеството на намерения предмет  на престъплението. Показанията му кореспондират на писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира с доверие. На тях съответстват и обясненията на подсъдимата в смисъл, че се признава за виновна по повдигнатото обвинение, че тютюна е закупила лично от пазара в града, поради значително по – ниската му цена, че й е било известно обстоятелството, че го купува без акцизен бандерол и това не е разрешено.

При това положение съдът приема за безспорно установено по делото, че M.A. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.234, ал.1 от НК, при една от формите на изпълнително деяние – държане на акцизни стоки без бандерол. С оглед количеството на предмета на престъплението и високата му стойност, деянието не представлява маловажен случай.

            Съдът счита, че подсъдимата следва да носи наказателна отговорност по горепосоченият текст от НК, като наказанието й следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността й обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто процесуално поведение на А., признанието на вината, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, тежкото й имотно и семейно положение – подсъдимата е безработна, съжителства в едно домакинство със съпругата си и трите си деца, като единствените доходи за издръжка на семейството й са от пенсията на съпруга й, чистото й съдебно минало, както и изразеното съжаление за извършеното. Наличието на така изброените многобройни смекчаващи обстоятелства, наред с добрите характеристични данни за личността на подсъдимата, разкриват една по – ниска степен на обществена опасност на дееца и на извършеното деяние. При това положение, налагане на наказание на А., дори и към минималния размер от една година лишаване от свобода, предвиден в състава на извършеното престъпление, би се оказало несъразмерно тежко за последната, поради което съдът намира, че на подсъдимата следва да се определи наказание лишаване от свобода, под най – ниския предел от една година, и към минималния размер на този вид наказание, а именно три месеца лишаване от свобода.

Подсъдимата е с чисто съдебно минало, за извършеното престъпление й е наложено наказание лишаване от свобода до три години, и предвид обстоятелството, че за постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето й, не е необходимо последната да изтърпи реално определеното й наказание, съдът на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил неговото изпълнение с минималния изпитателен срок от три години, който приема, че е достатъчен да окаже своето предупредително и възпиращо въздействие по отношение на подсъдимата и да я мотивира да не извършва подобни деяние в бъдеще.

            Затрудненото имотно положение на А., изразяващо се в получаване на минимални по размер доходи от пенсията на съпруга й, като посоченото обстоятелство съдът приема, че е и причината за извършване на престъплението, е мотивирало съда на основание чл.55, ал.3 от НК, да не й налага по – лекото, кумулативно предвидено в състава на извършеното престъпление наказание глоба в полза на държавата, наред с наказанието лишаване от свобода. При положение, че този вид наказание обективно би създало затруднения за подсъдимата да заплати размера на присъдена глоба въобще, поради наличие на минимални доходи, налагането на този вид наказание се явява нецелесъобразно. Предвид наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства, кумулативното налагане на наказание глоба не би съответствало и на по – ниската степен на обществена опасност, както на извършеното престъпление, така и на добрите характеристични данни за личността на подсъдимата.  

            На основание императивната разпоредба на чл.234, ал.3 от НК, съдът е отнел в полза на държавата приложените по делото веществени доказателства: 4 кг. тютюн и 90 къса ръчно произведени цигари, 3 броя машини за ръчно правене на тютюн, като е постановил след влизане в законна сила на присъдата да бъдат предадени на компетентните органи за унищожение.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата А. да заплати направените деловодни разноски в размер на 110 лева.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: