МОТИВИ към присъда, постановена по н.д.о.х. № 478 по описа на РС гр.Левски за 2011 год.

Повдигнатото обвинение против подсъдимия Г.Г.: ***, ЕГН **********, е по чл. 354, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК за това, че на неустановени дни в периода 01.03.2011г. - 30.04.2011г. в гр.Левски, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешение предал на А.А. и Г.В. ***, силно действащо вещество - метадон, което не е наркотично вещество, поставено под разрешителен режим - съгласно Наредба №24/31.10.2000г. за Условията и реда за осъществяване на субституиращи и поддържащи програми за намаляване на здравните щети за лица, зависими от наркотични вещества;

Повдигнатото обвинение против подсъдимия П.К.: ***, ЕГН **********, е по чл. 354, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, затова че на неустановени дни в периода 01.03.2011г. - 26.05.2011г. в гр.Левски, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешение предал на В.И. и Г.В. ***, силно действащо вещество - метадон, което не е наркотично вещество, поставено под разрешителен режим - съгласно Наредба №24/31.10.2000г. за Условията и реда за осъществяване на субституиращи и поддържащи програми за намаляване на здравните щети за лица, зависими от наркотични вещества.

Подсъдимите са получили препис от обвинителния акт, разбират обвинението и признават вината си.

Представителят на РП гр. Левски счита, че безспорно е доказана вината на двамата подсъдими. Моли съдът да наложи наказание на Г.Г. глоба в размер на 300 лв., а по отношение на П.К. – да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи наказание в минимален размер.

Защитникът на подсъдимите адвокат М. моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия, за който са налице предпоставките, а по отношение на другия подсъдим – глоба в минимален размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предвид на съмнение относно вменяемостта и на двамата подсъдими, както способността им правилно да възприемат фактите, които имат значение за делото и да дават достоверни обяснения за тях, съдът е назначил съдебно - психиатрична експертиза, която да бъде извършена в ДПБ – Ловеч амбулаторно, както и да даде заключение по отношение и на двамата подсъдими страдат ли от психично заболяване; води ли същото до състояние на невменяемост; в кой момент са изпаднали в това състояние; могат ли подсъдимите да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си към момента на извършване на деянието и към настоящия момент; подлежи ли това заболяване на лечение; в случай, че се налага прилагането на принудителна медицинска мярка, коя точно от мерките следва да бъде приложена; да даде заключение относно способността на подсъдимите с оглед тяхното физическо и психическо състояние правилно да възприемат фактите от значение за делото и да дават достоверни обяснения за тях.

В съдебно заседание е изслушано вещото лице по назначените съдебно психиатрични експертизи.

Според заключението, Г.Г. страда от „Синдром на хероинова зависимост” Х ревизия, с код F 11.22, понастоящем е под клинично наблюдение на поддържащо или замесващо лечение с метадон.

Установява се, че от 2010г. Г. се лекува в метадонова програма за намаляване на здравните щети на лица, зависими от психоактивни вещества - контролирана зависимост към психоактивни вещества, която се кодира именно по този начин в международната класификация на болестите.

Установява се от заключението, че „синдромът на хероинова зависимост” не отговаря на критериите за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на НК, т.е. той не представлява същинско психично заболяване, не представлява психично разстройство, а зависимост към определена субстанция.

Г. към момента на извършване на деянието, в което е обвинен, е разполагал с годността да разбира свойството и значението на своите постъпки, съобразно разбирането за непозволеност и да предвижда последствията от тях. Т.е. няма пречки от медицински характер, които биха му попречили да разбира смисъла и значението на постъпките си. Може да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

Според вещото лице, в момента той не се нуждае от прилагането на задължителни или принудителни медицински мерки по смисъла на Закона за здравето или на НК, тъй като той провежда такова поддържащо, заместващо лечение с метадон в метадонова програма.

Според заключението, по отношение на П.К. е извършен психиатричен, соматичен и неврологичен преглед и запознаване с цялата документация, която се намира в делото. При него вещото лице също е установило наличието на „синдром на хероинова зависимост”, който в момента се намира в поддържащо, замесващо лечение с метадон, т.е. това е една контролирана зависимост. Същият е включен в метадонова програма. Неговото най-общо казано психично заболяване също не представлява краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на НК.

Установява се, че към момента на извършване на деянието, в което е обвинен, той също е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да предвижда последствията от тях. Може да участва в наказателното производство, ако желае, може да дава достоверни обяснения. Не се нуждае от настаняването на задължително или принудително лечение.

Като пълно, всестранно, обективно и неоспорено от страните в процеса заключението на вещото лице е прието от съда.

Свидетелката В.А. заемала длъжността *** в ДПБ – Ловеч, където имало регистрирана поддържаща програма за лечение с метадон и субститол. Към специализираната й психиатрична практика подсъдимите П.К. и Г.Г. се водили на отчет в метадоновата програма, като лечението им се провеждало с метадон – силно действащо вещество. Лечението на подсъдимия К. започнало от 10.03.2011г., а на подсъдимия от 2010г. Двамата подсъдими били с поставена диагноза „синдром на хероинова зависимост”. Всички пациенти, включени в програмата я посещавали веднъж седмично, но двамата подсъдими ходели по – често, той като имали допълнително психологични консултации. Дневният прием на метадон на двамата подсъдими бил 9 или 10 мг. дневно, или 9 мл., съответно 10 мл. за вкъщи с етикети, обозначени с имената им и дозата, както и името на програмата. Когато посещавали клиниката, подсъдимите приемали дневната доза на място пред свидетелката А. или някоя от медицинските сестри. Останалите 6 дози получавали за вкъщи, като за удостоверяване на това обстоятелство се подписвали в две тетрадки – присъствена тетрадка, че са присъствали за деня в програмата и в тетрадка, че са получили метадон за вкъщи и носят отговорност за правилното му съхранение. Веществото метадон в програмата е разрешено да ес получава съгласно разрешение № РД – 26 – 26/30.12.2009г. на МЗ съгласно Наредба №24/31.10.2000г. за условията и реда за осъществяване на субституиращи и поддържащи програми за намаляване на здравните щети за лица, зависими от наркотични вещества.

Преди да започне метадоновата програма, подсъдимият Г. си закупил 100 куб.метадон от гр. Плевен, който след като започнал програмата, му останал. На неустановени дни в периода от 01.03.2011г. до 30.04.2011г. в гр. Левски, подсъдимият Г. предавал възмездно или безвъзмездно на свидетелите А.А. и Г.В. ***, както и на подсъдимия П.К. неустановено количество метадон, като свидетелят А.А. от месец юни 2011г. също бил на метадонова програма.

На 24.05.2011г. подсъдимият П.К. ***, за да си получи седмичната доза метадон. Вечерта между 19:00 – 20:00 часа в дома му пристигнал В.И. и го помолил да му даде метадон. Подсъдимият му дал първоначално 2 куб., който той си инжектирал, след което му дал още 2 куб. На следващия ден подсъдимият К. отново дал на В.И. 2.5куб., които той си инжектирал, след което си тръгнал. И двата пъти, в които подсъдимият предоставил метадон на В.И., последният му оставял пари, които според подсъдимия К. му дължал. На 28.05.2011г. подсъдимият К. разбрал за смъртта на В.И..

Подсъдимите и защитникът им са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимите Г.Г. и П.К. са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимите, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от тях самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимите Г.Г. и П.К.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици. Същите са съзнавали, че при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешение са предали на различни лица силно действащо вещество - метадон, което не е наркотично вещество, поставено под разрешителен режим - съгласно Наредба №24/31.10.2000г. за Условията и реда за осъществяване на субституиращи и поддържащи програми за намаляване на здравните щети за лица, зависими от наркотични вещества.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл.354, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

Причина за извършване на престъплението е слабо развитото чувство за отговорност и неспазване на установения в страната правов ред.

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до две година или с глоба от сто до триста лева.

Подсъдимият П.К. не е осъждан, видно от справката за съдимост. Не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност към момента на извършване на деянието.

От престъплението няма настъпили имуществени вреди.

Предвид изложеното съдът счита, че са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на подсъдимия К..

При определяне размера на наказанието по отношение на П.К. съдът взе предвид съдействието, което той е оказал на органите на досъдебното и съдебното производство за разкриване на обективната истина, обществената опасност на деянието и дееца, доброто му процесуално поведение, причините и мотивите за извършване на престъплението, семейното му положение, изразеното разкаяние, поради което счита, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства, а именно: наказание глоба в минималния предвиден от закона размер от хиляда лв.

При определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия Г.Г. съдът взе предвид мотивите за извършване на деянието, съдействието, което той е оказал на органите на досъдебното и съдебното производство за разкриване на обективната истина, обществената опасност на деянието и дееца. Съдът съобрази и доброто процесуално поведение на Г., изразеното разкаяние, поради което счита, че следва да му бъде наложено наказание глоба в размер на триста лв.

При този изход на делото следва подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят солидарно направените деловодни разноски в размер на 265.16 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: