МОТИВИ към присъда, постановена по н.д.о.х. № 25 по описа на РС гр.Левски за 2012 год.

Повдигнатото обвинение против подсъдимия И.Д.: ***, ЕГН **********, е по чл.235, ал.6, във вр. с ал.1 от НК, затова 03.10.2011г., в землището на с.Асеновци, общ. Левски, обл.Плевен, без редовно писмено позволително сякъл и извозил с конска каруца и товарен автомобил „Фолксваген *”, с рег. № *, собственост на ЕТ „В.К.”***, от горския фонд 4,5 куб. метра дъбови дърва за огрев на стойност 270 /двеста и седемдесет/ лева, като деянието представлява маловажен случай.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Представителят на РП гр. Левски счита, че по безспорен начин е доказана вината на подсъдимия. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като предлага да му бъде наложено наказание глоба в размер на 150 лв. и да постанови на основание чл. 235, ал.7 от НК отнемане в полза на държавата на 4.5 куб.м. дъбови дърва за огрев, както и връщане на собственика на ЕН „В.К.”*** товарен автомобил „Фолксваген *” с рег. № *, заедно с акумулатора.

Защитникът на подсъдимия адвокат А. счита, че безспорно е установено авторството на деянието и моли съдът да определи наказание глоба в минимално определения в закона размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 03.10.2011г. подсъдимият И.Д. отишъл с конска каруца в гора, намираща се в землището на с. Асеновци, обл. Плевен. От горския фонд изсякъл дърва, които извозил с каруцата до дома си в ***. По – късно същия ден подсъдимият И.Т. отишъл в заведение, намиращо се в центъра на с. Асеновци. Тогава там пристигнало непознато за него лице, което впоследствие било установено, че е св. В.С.. Последният попитал има ли някой да продава дърва за огрев. Подсъдимият го уведомил, че има 4.5 кубика дърва и ги продава. Двамата се договорили свидетелят С. да заплати на подсъдимия Д. сумата от 170 лв. За целта подсъдимият Д. поискал от свидетеля Л.М. ключовете за товарен автомобил „Фолксваген” с рег. № *, на който да натоварят дървата. Свидетелят Л.Д. му разрешил да вземе автомобила, като му обяснил, че ключовете били на таблото. С помощта на братовчед си – свидетелят Т.Х. натоварили дървата, закарали ги в дома на свидетеля С. ***, след което започнали да ги разтоварват.

На 04.10.2011г. свидетелят Д.Т. – горски инспектор при РДГ – Ловеч съставил на подсъдимия И.Д. акт №432/05.10.2011г. и акт №431/05.10.2011г. Иззети били 1 бр. товарен автомобил марка „Фолксваген” и 4.5 куб.м. дъбови дърва за огрев. Срещу разписка И.П. *** получил от Д.А. *** 1 бр. товарен автомобил, 4.5 куб.м. дъбови дърва за огрев и акумулатор.

С протокол за доброволно предаване от 03.10.2011г. С.М. предал на В.К. товарен автомобил марка „Фолксваген” с рег. № *, * на цвят, ведно с превозвания товар от дървесина без ЕГМ.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – лесотехническа експертиза е видно, че пазарната стойност на 4.5 куб. м. дървен материал – дъбови дърва за огрев, е 270.00 лв.

Съгласно чл. 2, ал.2 от Закона за горите, „Горски фонд по смисъла на този закон е територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра”.

Според разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК, „маловажен случай този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.”

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият И.Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия И.Д.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Същият е съзнавал, че е сякъл и извозил от горския фонд 4.5 куб. метър дъбови дърва за огрев, без да притежава редовно писмено позволително. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на извършеното престъпление.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.235, ал.6, във вр. с ал.1 от НК.

Причина за извършване на престъплението е желание за облагодетелстване от страна на подсъдимия и неспазване на установения в страната правов ред.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия И.Д. съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието, изразеното разкаяние. Съдът съобрази стойността на дървата, предмет на престъплението и социалното положение на подсъдимия. Като съобрази горното, съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия И.Д. следва да бъде наложено алтернативно предвиденото наказание глоба в полза на държавата в размер на минимално предвидения в закона размер, а именно – сто лева.

Тъй като подсъдимият е признат за виновен и осъден, следва на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.Д. да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 60.00 лв.

След влизане в сила на присъдата следва товарен автомобил „Фолксваген *”, с рег. № * и акумулатор, собственост на ЕТ „В.К.”***, намиращи се на отговорно пазене в с. Сливек, да се върнат на собственика.

Следва на основание чл.235, ал.7 от НК да бъдат отнети в полза на държавата 4.5 куб.м. дърва за огрев, намиращи се на отговорно пазене в с. Сливек.

При този изход на делото следва подсъдимият И.Д. да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 60.00 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: