Срещу
подсъдимия Н.И. ***, е повдигнато и
предявено обвинение за това, че в периода от 17.08.2011 г. до 03.11.2011 г., в
землището на гр.Левски, от км.39+000 до км.47+000, в междугарието Левски –
Морава на ж.п.линия Свищов – Троян, при условията на продължавано престъпление,
през непродължителни периоди от време, при една съща обстановка и еднородност
на вината, отнел от владението на Ц.К. – Началник ***, при ж.п.секция – Горна
Оряховица, без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужди
движими вещи – 12 броя лубрикатори тип 49 – механични, на обща стойност 4765.67
лева, собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура” – гр.София, Железопътна секция – гр.Горна Оряховица, като
случаят е немаловажен и деянието извършил при условията на повторност.
Престъпление
по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия И. и
служебно назначеният му защитник – адв.Ю.М. ***, производството по делото е
проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция, като е открита процедура по
предварително изслушване на страните.
Подсъдимият Н.И. по време
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от
НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. С протоколно
определение на съда, производството по делото е продължило по реда на
съкратеното съдебно следствие, при наличието на законовите предпоставки за
това.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия. Счита, че обвинението се доказва по безспорен и несъмнен начин от
всички събрани по делото доказателства. Моли за осъдителна присъда, като предлага
по отношение на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Н.И., в съдебно заседание,
след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез назначеният му
на основание чл.372, ал.2 от НПК, служебен защитник, молят съда, след като го
признае за виновен по повдигнатото му обвинение, да му определи наказание при
условията на чл.55 от НК, съобразно предложението на прокурора, а именно лишаване
от свобода, но в размер близо до минималния, предвиден в закона за този вид
наказание, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността
на И. обстоятелства.
Съдът,
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е
обявил, че ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия при постановяване
на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият Н.И. ***, с ЕГН **********.
В средата на месец август
Изложената фактическа обстановка се подкрепя
от събраните на досъдебното производство, при условията и реда предвиден в НПК,
писмени и гласни доказателства.
Приложени са шест броя покупко
– изплащателни сметки, видно от които е, че на 25.08.2011 г., на 29.08.2011 г.,
на 13.10.2011 г., на 27.10.2011 г., на 02.11.2011 г. и на 03.11.2011 г.,
подсъдимият Н.И. е предал желязо, като вторичен отпадък в пункта за изкупуване
на вторични суровини „Ф.” ЕООД – *, с площадка в гр.Левски. Според показанията
на свидетеля П.А., на длъжност касиер - изкупчик в пункта, предаденото от И. желязо
по вид и тегло, съответства на описаните му от полицейските служители в хода на
разследването части за ж.п.линия. Приложена са и пет броя покупко –
изплащателни сметки, издадени от „Б.” ЕООД – *, подписани също от подсъдимия за
предадено от него желязо и в този пункт, което според разпитания като свидетел
на досъдебното производство общ работник в пункта – Т.Т., предаденото желязо по
вид и тегло, съответства на описаните му от полицейските служители в хода на
разследването части за ж.п.линия. Съдът кредитира с доверие показанията на
посочените по – горе двама свидетели, дадени пред орган на досъдебно
производство, тъй като те кореспондират, както на събраните писмени
доказателства, така и на назначената съдебно – графична експертиза, съгласно
която подписите върху представените покупко – изплащателни разписки, са
положени от подсъдимия Н.И.. В подкрепа на обвинението са и показанията на
всички разпитани по делото свидетели. Обясненията на подсъдимия, дадени пред
съдия на досъдебното производство се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства, поради което съдът им
дава вяра и приема за безспорно установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, предвид направеното от него самопризнание.
От приложената на
досъдебното производство счетоводна справка, издадена от ощетеното юридическо
лице се установява, че предмета на престъплението – 12 броя лубрикатори тип 49,
находящи се в междугарие Левски – Морава, район ж.п. участък – Левски, за
счетоводно заведени като дълготраен материален актив на дружеството. Видно от
доклад №93-АЦ-5279 от 16.11.2011 г., материално – отговорно лице е началника на
*** – свидетелят Ц.К.. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената на
досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза, стойността на 12 броя
лубрикатори тип 49, собственост на ДП „НКЖИ” – гр.София, ж.п. секция – Горна Оряховица,
с тегло
От изложената фактическа
обстановка се установява, че подсъдимият И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението квалифицирана кражба – чл.195,
ал.1, т.7 от НК. Деянието е извършено при условията на повторност. С влязла в
законна сила на 26.11.2007 г. присъда, постановена по НОХД №120/2007 г. по
описа на РС - Левски, на подсъдимия е наложено наказание пробация за извършено
от него престъпление от същия вид – кражба и не са изтекли пет години до датата
на извършване на деянието по настоящото дело. Всички обстоятелства по делото
водят на извод за немаловажност на случая и разкриват по – висока степен на
обществена опасност на деянието и на дееца. Следва да се приложи и разпоредбата
на чл.26, ал.1 от НК, тъй като И. е извършил престъплението и при условията на
продължавано престъпление: за периода от 17.08.2011 г. до 03.11.2011 г., като
всяко едно от деянията е осъществявал при една и съща обстановка и при
еднородност на вината.
Съдът счита, че подсъдимия И.
следва да носи наказателна отговорност по посочените текстове от НК, като наказанието
му следва да се определи при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, а именно, под
най – ниския предел, предвиден в състава на извършеното престъпление. За
извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от
една до десет години. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода
на подсъдимия И., съдът съобрази високата степен на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите и мотивите за неговото извършване, както и наличието
на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива следва
да се отчетат: доброто му процесуално поведение, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, тежкото му имотно състояние,
изразяващо се в липсата на постоянни доходи, тъй като е безработен, както и
изразеното съжаление за извършеното. Налице са и отегчаващи вината и
отговорността на И. обстоятелства, а именно: високата стойност на предмета на престъплението,
обстоятелството, че инкриминираните вещи не са възстановени на техния
собственик и предишното му осъждане със споразумение на наказание глоба за
престъпление по чл.197, ал.1, т.1 от НК, което води на извод за личност с трайно
изградени навици да извършва посегателства от този вид и разкрива една по –
висока степен на обществена опасност, както на извършеното престъпление, така и
на неговия извършител.
Съобразявайки наличието на
изброените по – горе многобройни смекчаващи вината и отговорността на
подсъдимия И. обстоятелства, съдът е определил на същия наказание лишаване от
свобода под най – ниския предел от една година – в размер на шест месеца. Наличието
и на отегчаващи вината и отговорността му обстоятелство са пречка за постигане
целите на наказанието по отношение на И. с налагане на наказание към минималния
размер от три месеца, предвиден в закона за този вид. Определеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода е за срок от шест месеца, т.е. до три години. Същият не е
осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Видно
от справката му за съдимост за условното осъждане, с влязла в законна сила на
10.12.1984 г. присъда, постановена по НОХД №234/1984 г. по описа на РС –
Левски, е направено служебно отбелязване за настъпила реабилитация по право на И..
С присъда, постановена по НОХД №71/1997 г. по описа на РС-Левски, на подсъдимия
е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с три годишен изпитателен
срок. Присъдата е влязла в законна сила на 09.12.1997 г. и от изтърпяване на
така наложеното наказание на 09.12.2000 г. до довършване на престъплението
03.11.2011 г., са изтекли повече от десет години, през който интервал от време
на И. не е налагано друго наказание лишаване от свобода. По последващите му две
осъждания са му наложени наказания глоба и побация. При това положение и след
като са изтекли, предвидените в чл.82 от НК срокове, съдът намира, че следва да
се отчете настъпила реабилитация по право на основание чл.88а от НК по
отношение на условното осъждане на подсъдимия с присъдата, постановена по НОХД
№71/1997 г. по описа на РС-Левски. При наличието на предпоставките на чл.66,
ал.1 от НК и предвид обстоятелството, че за постигане целите на наказанието по
чл.36 от НК, и преди всичко за поправянето на И., не е наложително същият да
изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, съдът е отложил неговото изтърпяване с тригодишен изпитателен срок.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателния процес, срещу подсъдимия И. е приет за
съвместно разглеждане предявения граждански иск от ощетеното юридическо лице,
за сумата от 4765.67 лева, представляваща обезщетение за претърпените в
резултат на престъплението имуществени вреди. Претендира се и законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане,
както и направените деловодни разноски.
В качеството на
граждански ищец по делото е конституирано ощетеното юридическо лице – ДП „НКЖИ”
– гр.София, ЖС – Горна Оряховица.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за безспорно установено,
че на дружеството – собственик на инкриминираните вещи, в резултат на
извършената от подсъдимия кражба, са причинени имуществени вреди в общ размер
на 4765.67 лева, представляващи стойността на движимите вещи, предмет на
престъплението. Стойността на противозаконно отнетите от подсъдимия И. чужди
движими вещи – 12 броя лубрикатори, тип 49, предмет на престъплението, според
оценката на вещото лице е в размер на 4765.67 лева. От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установи, че след отнемането на вещите,
подсъдимият ги е предавал в пунктове за изкупуване на вторични суровини и същите
не са възстановени на техния собственик – ощетеното юридическо лице.
При
това положение съдът, като е признал подсъдимия И. за виновен по повдигнатото
му обвинение, го е осъдил да заплати на ощетеното юридическо лице сумата от
4765.67 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането – 03.11.2011 г. /когато е довършено
продължаваното престъпление/, до окончателното й изплащане.
Доказателства
за направени деловодни разноски не са представени от гражданския ищец, поради
което такива не следва да се присъждат.
Върху
уважения размер на гражданския иск, съдът е осъдил подсъдимия да заплати държавна
такса в размер на по 190.63 лева.
При
този изход на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия
да заплати направените деловодни разноски в размер на 112.10 лева.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: