МОТИВИ към решение, постановено по н.а.х.д. №69/2012г. по описа на РС гр. Левски.

В РС гр.Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на П.Д. ***, ЕГН ********** от наказателна отговорност за извършено деяние по чл.209, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, затова че на 19.03.2011г. в гр. Белене, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 300 лв., използвал неосведомеността на А.Д., че „човекът от когото зависи скъсването на жалба вх.№741/02.03.2011г., подадена в РУП – Белене и който трябвало да оправи нещата, иска посочената сума” и с това й причинил имотна вреда в размер на 300 лв., като случаят е маловажен.

Обвиняемият Д. не се явява в с.з.

Защитникът на обвиняемия адв. С. счита, че искането на РП гр. Левски е законосъобразно и следва да бъде уважено, като подзащитният му бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба. С оглед всички обстоятелства по делото моли съдът да определи глобата към минималния законов минимум.

Представителят на РП - Левски моли съдът да признае за виновен обвиняемия и с решението си да наложи глоба по преценка на съда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият П.Д. ***, ЕГН **********.

Свидетелката А.Д. работела в *. През месец ноември 2010г. се запознала с обвиняемия П.Д. във връзка с поръчителство на заем с титуляр свидетелката Д.Я.. За целта обвиняемият Д. отишъл в ***, където свидетелката А.Д. му поискала личната карта и го накарала да попълни декларация, за да може банката да го проучи. Св. Д. го уведомила, че отговорът за договора за поръчителство трябвало да пристигне за одобрение или отхвърляне до три седмици. След като одобрението за заема пристигнало, св. Д. се обадила на титуляра св. Я. да отиде да го подпише и да внесе необходимата сума. Тогава потърсила по телефона обвиняемия Д., за да го уведоми, че трябвало да се яви в банката, за да подпише и той договора. Тъй като св. Д. не успяла да се свърже с него, се обадила на титуляра – св.- Я., за да я уведоми. Свидетелката Я. обещала, че ще предаде на обвиняемия да се яви в банката. Същият ден обвиняемият не посетил банката и свидетелката Д. докладвала на мениджърката – свидетелката Л.В., че титулярът се подписал на договора, но не можела да се свърже с поръчителя. След това свидетелката Д. решила да се подпише на договора за поръчителство на мястото на „поръчител” и на декларацията.

През месец март 2011г. на служебния телефон се обадил Г.А. – служител при РУП – Белене, който казал на свидетелката Д., че трябвало да се яви в полицията. На същия ден тя отишла и разбрала, че обвиняемият П.Д. на 02.03.2011г. депозирал жалба в РУП - Белене за това, че бил поръчител по заем на който не се бил подписвал, поради което в полицията била образувана проверка. Тогава свидетелката Д. се обадила на обвиняемия по телефона, като му казала, че желаела да говори с него. След като се срещнали тя го попитала защо е подал жалба, а той отговорил, че имал братовчед в полицията /като не му казал името/, който го посъветвал да подаде жалба в полицията срещу банка *. Казал й още, че говорил с адвокат и му дал сумата от 600 лв., за да го представлява. Тогава тя го помолила да си оттегли жалбата, като му предложила да погаси заема, по който той бил поръчител. Той отговорил, че това не го устройва. Тогава тя го попитала какво иска, а той казал - сумата 5000 лв., тъй като имал заем в друга банка и те ще му стигнат, за да го погаси. Свидетелката Д. му отговорила, че в момента нямала толкова пари и засега може да му даде само 1000 лв. При срещата между двамата свидетелката Д. се съгласила да даде сумата от 5000 лв., поискана от обвиняемия, за да си оттегли жалбата. Същата била с вх. № 741/02.03.2011г. След като му дала първоначално сумата от 1000 лв., обвиняемият Д. депозирал в РУП - Белене на 11.03.2011г. молба, че желаел да оттегли първоначално подадената жалба, като същевременно приподписал договорите за поръчителство. На 19.03.2011г. свидетелката Д. и обвиняемият Д. се срещнали, тъй като случаят не бил приключен. Тогава обвиняемият Д. с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 300 лв., използвал неосведомеността на А.Д., че „човекът, от когото зависи скъсването на жалба вх. № 741/02.03.2011г., подадена в РУП - Белене и който трябвало да оправи нещата, иска посочената сума”. Около 15:32 часа на 19.03.2011г. тя изтеглила сумата от 300 лева и му я дала, като смятала, че той ще изпълни обещанието си и документите по проверката ще бъдат унищожени. По-късно осъзнала, че била измамена, тъй като по случая срещу нея било образувано досъдебно производство в РП-Левски с № ДП 115/2011г. по чл.310, ал.1 във вр. с ал.1, във вр. с чл.308, ал.1 от НК, което приключило с внасяне на предложение по чл.78а от НК.

На Д. с решение №92/30.09.2011г. по н.а.х.д. №329/2011г. по описа на РС-Левски, влязло в сила на 17.10.2011г., било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв., за извършеното от нея престъпление по чл.310, ал.2 във вр. с чл.308, ал.1 от НК.

С протокол за доброволно предаване от 07.07.2011г. А.К. приела от А.Д. от *** вещи, подробно описани в протокола.

С протокол от 07.07.2011г. е извършен обиск и изземване на вещи, подробно описани в протокола, приложен е фотоалбум към протокола за обиск на лице, извършен на плажа в гр.Белене - 07.07.2011г.

С приемо-предавателен протокол от 08.07.2011г. А.К. - разследващ полицай при РУП - Белене предала на Н.П. - домакин в РУП - Белене следните вещи: 1 бр. хартиен плик с надпис „Уникредит Булбанк” със сумата от 1000 лв.; 1 бр. кутия от цигари „Марлборо риджинал”; 1 бр. мобилен апарат марка „Самсунг” със СИМ карта.

С протокол от 10.10.2011г. е извършен оглед на веществени доказателства, приложен е фотоалбум към протокола за оглед на веществени доказателства - GSM - апарат „Samsung”, РУП - Белене - 10.10.2011г.

На 13.12.2011г. в РП-Левски постъпила молба от А.Д. от ***, завръщане на предадените като веществено доказателство банкноти с протокол за доброволно предаване от 07.07.2011г. С постановление на РП-Левски от 16.12.2011г. били върнати веществените доказателства, описани в протокола. С разписка от 22.12.2011г. А.Д. получила от П.П. - ст. разследващ полицай при РУП - Белене, веществени доказателства по досъдебното производство - сумата от 1000 лв. в банкноти, подробно описани в разписката.

При така установената фактическа обстановка е видно, че с деянието обвиняемият П.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.209, ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” до една година или пробация.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия Д. при пряк умисъл, като форма на вината - съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Така описаната фактическа обстановка се установява от представените по досъдебно производство №193/2011г. по описа на РП гр.Левски доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото.

От така установената по несъмнен начин фактическа обстановка и доказателствата по делото се налага изводът, че с деянието обвиняемият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до една година, или пробация.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като форма на вина.

Обвиняемият П.Д. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, което се изяснява от приложената справка за съдимост. Причинените с деянието имуществени вреди са възстановени, видно от разписка от 15.12.2011г. за пощенски запис за преведена сума от 300 лв. с подател П.Д. и получател А.Д..

Деянието представлява маловажен случай, тъй като с оглед на незначителността на вредните последици, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

От изложеното съдът приема, че са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на обвиняемия Д..

При определяне размера на наказанието по отношение на обвиняемия П.Д. съдът взе предвид съдействието, което е оказал на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, обществената опасност на деянието и дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението.

Предвид изложеното съдът счита, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства.

Предвид изложеното съдът приема, че следва по отношение на обвиняемия Д. да бъде наложена глоба в минималния размер, предвиден в НК, а именно – ХИЛЯДА ЛЕВА.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на решението веществените доказателства: 1 бр. хартиен плик с надпис: „Уникредит Булбанк”, 1 бр. кутия от цигари „Марлборо риджинал” да бъдат предадени за унищожаване.

Веществено доказателство: 1бр. мобилен апарат марка „Самсунг” със СИМ карта собственост на Ц.Д., да се върнат на собственика им Ц.Д..

Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: