гр.
ЛЕВСКИ, 29.10.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на трети
октомври
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Ваня Димитрова и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №161 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от „Е.” ООД, ***,
представлявано от управителя Р.С., с ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №23-2303905/07.11.2011 г. на Директор на „Инспекция по труда –
Софийска област” – гр.София.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Излага
съображения за недоказаност на вмененото нарушение, тъй като липсват
доказателства, които да удостоверяват изложеното в санкционния акт, че лицето Ц.П.
е бил в трудови правоотношения с дружеството. Сочи се, че липсата на доказателства
в тази насока не може да се преодолее, защото не е извършена проверка на място
от контролните органи, която да установява реално полагането на труд от
посоченото лице, а предвид сериозността на санкцията, налагането й не може да
се обосновава единствено от записа в книгата за начален инструктаж.
Дружеството – жалбоподател не отрича, че е извършвало
работа в обект – остров Персин, гр.Белене, но се сочи, че работите по
проправяне на просеки е било възложено на друга фирма – подизпълнител „Г.” ЕООД,
по силата на сключен граждански договор между тях. Сочи се, че лицето Ц.П. е
било наето, именно от фирмата – подизпълнител, а не от санкционираното
дружество – възложител.
Излагат се и съображения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление,
а именно на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 и т.5 от ЗАНН. Те са в насока, че
в наказателното постановление не е индивидуализирано нарушеното правило за
поведение, не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не
е посочено мястото на нарушението. Твърди се, че констативния протокол и акта,
против дружеството са съставени на място, което не съвпада с мястото на
извършване на нарушението, а наказателното постановление е издадено повече от
три месеца след съставяне на акта.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на санкционираното дружество, който след приключване на съдебното
следствие, на изложените в същата основания, моли съда да постанови решение, с
което да отмени издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата се представлява в няколко проведени съдебни заседания от
процесуален представител – юк Н.. Същата не се явява и не взема допълнително
становище по същество на делото, след приключване на съдебното следствие.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На
26.07.2011 г., свидетелката С.Ц., заемаща длъжността „главен инспектор” в
Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област” – гр.София, посетила
дружеството - жалбоподател по седалище и адрес на управление в ***. Поводът за
това посещение на място, бил постъпил сигнал от Дирекция „Инспекция по труда” –
гр.Плевен, касаещ неуредени трудови правоотношения с лица, наети от дружеството
да полагат труд на о.Персин, гр.Белене, към месец април на същата година. При
проверка на изисканата документация, свидетелката Ц. констатирала, че лицето Ц.П.
е записано в книгата за първоначален инструктаж от „Чез Разпределение България”
АД, като инструктиран работник на дружеството, който е следвало да полага труд
на о.Персин, считано от 04.04.2011 г., на длъжността *. Установила, че има
писмо от „Е.” ООД до „Чез Разпределение България” АД, с което първото дружество
уведомява второто, кои работници и служители следва да бъдат инструктирани, тъй
като ще бъдат ангажирани в изпълнението на работни дейности по въздушните
електропроводи на територията на о.Персин, гр.Белене, съгласно сключен договор
между двете дружества.
На
01.08.2011 г. и на 04.08.2011 г., управителят на санкционираното дружество бил
призован за извършване на документална проверка в Дирекция „Инспекция по труда
– Софийска област” – гр.София. На 04.08.2011 г., в негово присъствие,
свидетелките С.Ц. и Е.А., констатирали писмено в съставен протокол за извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство, че „Е.” ООД, в качеството му
на работодател, към 04.04.2010 г., не е уредил като трудови правоотношенията
при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена
форма с лицето Ц.П., ЕГН **********, на длъжност *, преди постъпването му на
работа. Отразили, че нарушението е установено от книгата за начален инструктаж,
където съгласно данните в последната, лицето П. е полагало труд на обект на
фирмата, находящ се в гр.Белене, о.Персенк, на длъжност * от дата – 04.04.2011
г., с което дружеството е нарушило чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
На
същата дата, на която бил съставен протокола за извършена проверка – 04.08.2011
г., свидетелката С.Ц., в присъствието на свидетелката Е.А., съставила против
дружеството – жалбоподател акт за установяване на административно нарушение
№23-2303905 за това, че „Е.” ООД, в качеството му на работодател по смисъла на
пар.1, т.1 от ДР на КТ, към 04.04.2010 г. не е уредил като трудови
правоотношения, отношенията при предоставянето на работна сила, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето Ц.П., ЕГН **********, на
длъжност *, преди постъпването му на работа. Отразено е, че извършеното
нарушение е видно от книгата за начален инструктаж, откъдето се установява, че
лицето е полагало труд на обект на фирмата, находящ се в гр.Белене, о.Персин,
на длъжността * от дата 04.04.2011 г., с което дружеството е нарушило
разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
На
основание констатациите, отразени в съставения акт, наказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ, наложил на дружеството – жалбоподател, в качеството
му на работодател, имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Съдът намира, че административно – наказателното
производство, образувано против жалбоподателя е опорочено, още в неговия
начален стадий с допускане на съществени процесуални нарушения, което е
достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да се
разглежда спора по същество.
На първо място, съдът констатира липса на териториална
компетентност на актосъставителя – С.Ц., изпълняваща длъжността „главен
инспектор” при Дирекция „Инспекция на труда – Софийска област” – гр.София. Същата
е отразила в съставения акт, че дружеството не е уредило отношенията като
трудови с лице, което е престирало работната си сила на обект на работодателя
на остров Персин, гр.Белене. Видно от приложената по делото Заповед
№0426/22.12.2010 г на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”
– гр.София, издадена в съответствие с изискванията на КТ, на служителите в
Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен е определен изрично териториалния
обхват на контролна дейност, включващ територията на обл.Плевен, с
административен център гр.Плевен, и териториалните граници на няколко общини,
сред които и Община – Белене. Следователно,
компетентно длъжностно лице да състави акт за нарушение на трудовото
законодателство, извършено на територията на Община – Белене, е съответно
длъжностно лице от Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен. Териториалната
некомпетентност на актосъставителя в конкретния случай е повлякло множество
процесуални нарушения, допуснати в хода на административно – наказателното
производство. Естеството на вмененото нарушения е такова, че докато не е
установено, чрез извършване на проверка на място от контролните органи, не е
възможно неговото доказване. А доказателствената тежест е възложена на
административно – наказващия орган. В конкретния случай, поради липса на
извършена проверка на място от компетентно длъжностно лице и заместването й с
извършена документална проверка по адрес на управление и седалище на
санкционираното дружество от служители на инспекция с различен териториален
обхват, е довело на първо място до затруднения при определяне на подсъдността
на делото при упражняване на съдебен контрол /делото е изпратено по подсъдност
от РС – Перник/, на второ място - до неустановеност на вмененото нарушение.
Във
връзка с горните констатации, липсата на извършена проверка на място е
обусловило съставяне на акт, освен от некомпетентно длъжностно лице, но и при
крайно неизяснена фактическа обстановка, и то четири месеца, след датата на
която се твърди, че е извършено нарушението. На практика е невъзможно при
извършена документална проверка да се установи, че посоченото лице е престирало
работната си сила, тъй като то въобще не е било заварено от контролен орган на
обекта да полага труд. А съгласно чл.1, ал.2 от КТ, като трудови отношения, чрез
сключване на трудов договор в писмена форма, се уреждат именно отношенията,
свързани с предоставянето на работна сила. Фактът, че в книгата за инструктаж,
проведен от „Чез Разпределение България” АД е вписано, като инструктирано
лицето Ц.П., не води на еднозначен извод, че това лице реално е полагало труд
като *, считано от 04.04.2011 г. на обект, находящ се в гр.Белене, остров
Персин. При това положение, наказващият орган не може да се позовава единствено
и само на данните от книгата за проведен инструктаж, без контролен орган да е осъществил
правомощията си по чл.405а от КТ, като с постановление обяви съществуването на
трудовото правоотношение с дадено лице и даде предписание на работодателя в
определен срок да му предложи сключване на трудов договор. Друг е въпроса, че
причината за неосъществяване на това правомощие в случая е неустановеност на
нарушението при проверка на мястото, където се полага наемен труд.
От
друга страна, констатираните по – горе съществени процесуални нарушения са
довели и до съставяне на акт, след изтичане на тримесечния преклузивен срок от
откриване на нарушителя по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен на 04.08.2011
г. за нарушение, което се твърди, че е установено на 04.04.2011 г. Поради
несвоевременно установяване на нарушението по надлежния ред и при липса на
представени доказателства, че същото действително е извършено, съдът намира, че
в конкретния случай не може да се приложи хипотезата, при която не се
преклудира възможността за образуване на административно – наказателно
производство до изтичане на една година от извършване на нарушението, поради
което наказващият орган само на това основание е следвало да прекрати
образуваното производство против жалбоподателя.
Освен
горното, изцяло в сферата на предположенията остава и качеството „работодател”
на санкционираното дружество. При извършената документална проверка не е бил изследван
в пълнота въпроса, ако лицето е било допуснато до работа в обекта, кой всъщност
не е изпълнил задълженията си в качеството на работодател. По делото е
представен сключен граждански договор от 01.02.2011 г. за възлагане извършване
на просеки ВЛ 20kV и
мрежи НН на територията на „Чез Разпределение България” АД – направление
Плевен. Видно от договора, санкционираното дружество, в качеството на
възложител и „Г.” ЕООД, в качеството на
изпълнител са се договорили, изпълнителят да извърши съответните дейности /СМР/
в обекта на възложителя срещу възнаграждение, като дружеството - изпълнител се е
задължило да извърши дейностите със свои служители, при спазване на всички
нормативни изисквания, включително и тези по КТ, а дружеството – възложител -
да поеме разходите за командироване на служителите на изпълнителя, в чиято
връзка е следвало да му бъде предоставен и поименен списък с имената им, за да
се съставят и заповедите за командироването на тези лица.
При така допуснатите съществени процесуални нарушения,
издаденият санкционен акт против дружеството – жалбоподател следва да бъде
изцяло отменен, като неправилен и незаконосъобразен.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №23-2303905/07.11.2011 г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област” – гр.София, с
което на „Е.” ООД, ***, представлявано от управителя Р.С., с ЕГН **********, в
качеството му на работодател, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3
от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на
чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: