гр.
ЛЕВСКИ, _16.11.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на шестнадесети
октомври
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа
докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. №221 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила
жалба от Д.Н., в качеството на управител на „М.” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: *** против наказателно постановление
№33/16.09.2011 г. на Директора на Регионалната инспекция по околна среда и
води – Плевен.
В жалбата се излагат доводи за
допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в несъответствие между
описаното в наказателното постановление нарушение и приложената санкционна
разпоредба. По същество се оспорват изводите на административно - наказващия
орган, че площадката, стопанисвана от санкционираното дружество, находяща се в *,
не е изпълнила условията за предварително третиране на излязло от употреба
електрическо и електронно оборудване и на излезли от употреба моторни превозни
средства, определени в т.ІІІ от Решение №00-159-03 от 20.09.2010 г. на
Министъра на околната среда и водите. В тази връзка се излагат съображения, че
дружеството е имало вече получено разрешение от компетентните държавни органи,
удостоверяващо пригодността на площадката със всички законови и подзаконови
изисквания за извършване на заявените дейности с отпадъци, следователно и
цитираните условия в наказателното постановление за осъществяване на дейността
са съществували към момента на издаване на разрешението, налични са били и към
момента на извършване на проверката, не са били впоследствие променяни или
премахнати от дружеството. Оспорва се истинността на отразените в съставения
констативен протокол факти и обстоятелства, установени по време на проверката
от съответните длъжностни лица. Излагат се доводи и за допуснати нарушения на
процесуалните правила. Сочи се като нарушена разпоредбата на чл.42, т.4 от
ЗАНН, тъй като в съставения акт не са описани обстоятелствата, при които е
извършено деянието, което от своя страна е довело до нарушаване правото на
защита на санкционираното дружество.
Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Процесуалният представител на
ответника изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение,
а издаденото наказателно постановление - потвърдено. Представя писмена защита,
в която излага съображения, че административно наказателната отговорност е
реализирана по отношение на дружеството за неизпълнение на условия, определени
в Решение №00-159-03 от 20.09.2012г. на министъра на околната среда и водите и
отнасящи се до площадка №13, поради неизпълнение на условията, определени в
посоченото в наказателното постановление решение, което от своя страна е в
нарушение на чл.106, ал.2, т.4 от Закона за управление на отпадъците.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
С решение от 10.05.2012г. ПАС е отменил решението, постановено
по н.а.х.д. 370 /2011г. и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно – наказателното производство против „М.” ЕООД
е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение,
вследствие на установените констатации от длъжностни лица при РИОСВ – Плевен,
при извършена проверка на 12.07.2011 г. на площадка №13, стопанисвана от
дружеството, находяща се в *. На същата дата е съставен констативен протокол. В
него е отразено, че при осъществения текущ контрол по управление на дейностите
с отпадъци е установено, че площадката за третиране на ИУМПС има обособен
участък за разкомлектоване, представляващ закрито хале със сух канал за
извършване на R12, че складовите зони за извършване на R13 не са с
цялостна непропусклива /бетонирана и/или асфалтирана повърхност/, че няма
съоръжение за третиране на отпадъчни води, че има контейнери за съхранение на
демонтираните части и отпадни флуиди – масла, антифриз, маслени филтри, но складовата зона за опасни отпадъци е
разположена на открито. Констатирано е още, че има разположени 31 броя ИУМПС
извън площадката, а обособеният участък за предварително третиране на ИУЕЕО,
представляващ открита площадка е без непропусклив под и без съоръжение за
третиране на отпадъчни води. Видно от приложения по делото констативен протокол
е, че на управителя са дадени предписания да представи в РИОСВ – Плевен,
информация за допуснатите нарушения на нормативните екологични изисквания,
описани в констативната част, както и мерките за тяхното отстраняване.
Въз основа на констатациите в цитирания протокол №УО-44/НД от
12.07.2011 г., против дружеството е съставен акт за установяване на административно
нарушение №33/02.09.2011 г. за това, че не е изпълнило условията, определени в
т.ІІІ на решение №00-159-03/20.09.2010 г. на Министъра на околната среда и
водите, за площадка №13, на която се извършват дейности по предварително
третиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване – ИУЕЕО и
предварително третиране на излезли от употреба моторни превозни средства –
ИУМПС. Визираното в акта неизпълнение на условията, определени в цитираното
решение са формулирани от актосъставителя, чрез дословно възпроизвеждане на
текста на решението на Министъра на околната среда и водите, касаещ
изискванията, на които следва да отговарят площадките за третиране на ИУЕЕО и
ИУМПС. Измежду тези цитати са отразени описаните в протокола от извършената проверка
констатации, а именно: складовите зони за извършване на предварително третиране
не са с цялостна непропусклива /бетонирана и/или асфалтирана/ повърхност;
складовата зона за опасни отпадъци е разположена на открито; няма съоръжение за
третиране на отпадъчни води; обособеният участък за третиране на УИЕЕО
представлява открита площадка, без непропусклив под и без съоръжения за
третиране на отпадъчни води. В акта е посочена като нарушена от дружеството
разпоредбата на чл.106, ал.2, т.4 от ЗУО – не изпълнява условията, определени в
разрешението от компетентния орган.
На основание така съставения акт, административно –
наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което е
санкционирал дружеството с имуществена санкция в размер на 5000 лева за
нарушение на чл.106, ал.2, т.4 от ЗУО.
Съдържанието на наказателното постановление изцяло възпроизвежда съдържанието
на акта.
От показанията на свидетелката Н.Д. се установява, че при
огледа на площадката фирмата е имала закрито хале, в което се разкомплектовали
колите, но за съхранението на излезлите от употреба МПС, площадката трябва да е
с трайна настилка, като в случая площадката е била без трайна настилка. Според
свидетелката е имало протокол от 16.03.2011г., предшестващ настоящата проверка, като и в него са дадени указания за
привеждане на площадката към минималните технически изисквания за излезлите от
употреба МПС.
Според показанията на самата улица пред площадката е имало 31
бр. излезли от употреба МПС, като не е имало и съоръжение за третиране на
отпадните води. Установено било при проверката, че не всички опасни отпадъци са
се намирали на закрито.
На проверката е присъствал и свидетелят В.Б.. Освен
документална, била извършена и проверка на място на площадката на дружеството.
Констатациите, които са направени са, че за дейността „временно съхранение”
площадката не отговаря на техническите изисквания на Наредбата за третиране и
транспортиране на този вид масово разпространение отпадъци. По протежение на
улицата е имало разположени ИУМПС, които по дадени устни обяснения от
управителя на площадката са техни, от което следвал извод, че дружеството
извършва временно съхранение на ИУМПС на територия, за която няма издадено
разрешително за съхранение на отпадъци по смисъла на Закона за управление на
отпадъците. Констатирано било и съхранение на течности: масла, антифриз и
спирачни течности на площадка, която не отговаря на нормативните изисквания –
липсвал е навес, ограда, която да обозначава площадката за съхранение на този
вид опасни отпадъци. Свидетелят сочи, че за излязлото от употреба електрическо
и електронно оборудване констатацията била, че се извършвало съхранение на този
вид отпадъци в противоречие с минималните технически изисквания на наредбата.
Свидетелят В.Я. – главен експерт КОС в РИОСВ – Русе по време
на проверката, също е участвал в нея. Дружеството
има издадено разрешение за дейност за отпадъци, което му дава право да извършва
дейности по транспорт, предварително третиране, и приемане и съхранение на два
основни отпадъка - отпадъци от ИУМПС и ЕЕ. При извършената проверка е
констатирано, че няма пречиствателни съоръжения за третиране на водите; на
цялостната площадка не е имало цялостна твърда подова настилка - бетонна или асфалтирана,
както и част от опасните отпадъци са били разположени във варел на открито, а
изискването е да бъде на закрито.
Свидетелката Т.Ц. е извършила проверка на 16.03.2011г. на
площадка на „М.”, намираща се в *. При проверката е констатирано, че няма
непропусклива настилка. Имало е само на места, където са се намирали
отработените масла, за които са били осигурени варели, но там е нямало
обваловка. От свидетелката е било дадено предписание за привеждане на площадката
към минималните технически изисквания за извършване на тази дейност със срок
16.05.2011г. Даденото предписание не е било изпълнено, което пък е констатирано
с последващата проверка.
Показанията на свидетелите са последователни, логични,
непротиворечиви, дадени въз основа на непосредствените възприятия на
служителите, получени в резултат на извършената проверка. Показанията
съответстват на събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът
ги кредитира като достоверни.
Свидетелката Р. е била бивш служител на дружеството.
Установява се от показанията й, че на площадката няма съоръжение за третиране
на отпадъчни води. В участъците, в които са складовите зони за опасните
отпадъци е имало навес – халето, които са закрити – с покрив и бетонирани
отдолу. Според свидетелката бетонната настилка е на половината от площадката,
като останалата част е покрита с трошен асфалт.
Според свидетелката Б.М. – бивш главен счетоводител в
дружеството, понятието съоръжение за третиране на отпадъците е разтегливо и тя
не го разбира според изискванията на РИОСВ.
По искане на ответната страна по жалбата е разпитан свидетелят
С.Т. – бивш управител на дружеството до 06.04.2011г., като заявява, че
площадката отговаря на всички изисквания на РИОСВ относно дейността. Според
показанията на свидетеля има обособен участък за разкомплектоване на автомобили
– закрито хале с непропусклива повърхност, където се извършва
разкомплектоването. Имало контейнери за омаслени части, както и съдове за течности
на автомобилите – всички течности, съдържащи се в автомобил. Имало контейнери
за държане на демонтираните части, където се съхраняват в закритото хале в
съответни съдове. Според свидетеля няма съоръжение за третиране на отпадъчни
води няма тъй като халето е закрито и идващите дъждовни води се отвеждат извън
територията. До мястото, където се разкомплектоват автомобилите, няма допир
дъждовната вода. Дейността по разкомплектоването се извършвала ръчно, като се
използвали ръкавици, поради което не се използвала вода. Омаслените части от
разкомплектоването и опасните отпадъци стояли вътре в самото хале на закрито, в
съдове – във варели.
Назначена е съдебно инженерно – техническа експертиза от
заключението на която се установява, че е извършен оглед на място на настилките
на площадките за предварително третиране и съхранение на ИУМПС и ИУЕЕО.
Сградите са стари производствени халета с под бетонова настилка, върху
която са складирани голямо количество метални части. Откритата част от
площадката е с покритие от трошен камък със зърнометрия от 0 до 25-30мм, примесен със земна почва, неуплътнен, без
сцепление между минералните частици. Установява се от заключението, че няма
изградени съоръжения за отпадни и дъждовни води.
Като компетентно, обективно и неоспорено от страните по делото
заключението е прието от съда.
Показанията на свидетеля Т. не кореспондират с писмените
доказателства, събрани по делото, както и на показанията на свидетелите, чиито
показания съдът кредитира като достоверни, поради което съдът не дава вяра на
показанията му.
Административнонаказателната отговорност е реализирана по
отношение на дружеството за неизпълнение на определените в решение №00-159-03
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.2 от ЗУО действаща по
време на извършване на деянието, в решението, с което се издава разрешение за
дейности с отпадъци, компетентният орган определя условия за извършване на
дейностите по отпадъците с цел съобразяването им със закона.
Съдът счита за неоснователни възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя, че щом е получил разрешение на РИОСВ за
извършване на тази дейност, са налице всички изискуеми условия за
законосъобразното функциониране на площадката в *, които са ирелевантни за
спора. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е необходимо
снабдяване със съоръжение за третиране на води, щом се извършва ръчно
разкомплектоване на ИУМПС. Констатирано е липса на такова съоръжение при
изрично вписано условие в решението.
Нарушението е безспорно доказано и установено от контролните
органи. Административнонаказателната отговорност е реализирана съобразно
действащия към момента на извършване на нарушението законова разпоредба.
Съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган при
спазване на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН, без да са допуснати нарушения
на административно производствените правила, водещи до отмяната на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Следва да се има предвид, че с наказателното постановление е
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, на
което е наложено административно наказание „имуществена санкция”. Отговорността
на юридическите лица е безвиновна и за да бъде ангажирана тя е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на определено задължение, поради
което и не следва да бъде изследван въпроса за вината.
С оглед на изложеното като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено наказателното постановление.
При този изход на делото следва М.” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.Н. да бъде
осъден да заплати направените в полза на РС гр. Левски деловодни разноски в
размер на 172.80 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление
№33/16.09.2011 г. на Директора на Регионалната инспекция по околна среда и
води – Плевен, с което на „М.” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Д.Н., е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лева, за нарушение на чл.106, ал.2, т.4 от ЗУО, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на „М.” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Д.Н. да заплати направените в
полза на РС гр. Левски деловодни разноски в размер на 172.80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14
– дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: