РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, 03.12. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на седми ноември 2012 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №231 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Б.Л., ЕГН **********,***, в качеството й на законен представител на ЕТ „Б.”, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление в ***, против наказателно постановление №15-1501805/05.04.2012 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен.

В жалбата се твърди, че издаденото наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Като такова сочи липсата на място на издаване на документа и несъобразяване на наказващия орган с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН при налагане на имуществена санкция в максимален размер. Съдържат се твърдения за допуснати нарушения и на материалния закон. В тази връзка счита, че посочената като нарушена разпоредба на чл.244, т.2 от КТ съдържа правомощия и/или задължения на МС, поради което няма как да е нарушена от санкционирания търговец, в качеството му на работодател. Сочи, че и посочената в наказателното постановление, като нарушена разпоредба, тази на чл.12 и ал.9 от НСОРЗ, съдържа десет отделни хипотези, без да се конкретизира нито една от тях, като по отношение и на посочената алинея счита, че липсва конкретизация на коя точно разпоредба от наредбата принадлежи. Излагат се доводи, че не санкционирания търговец носи вина за извършеното нарушение, а длъжностно лице – специалист, на което е възложено начисляването и изплащането на работната заплата във фирмата, за което са били представени писмени доказателства /ведомост за заплати/, още при извършената проверка. В жалбата се излагат аргументи и относно допустимостта й, предвид цитираната в наказателното постановление необжалваемост на основание чл.416, ал.7 от КТ. Жалбоподателят счита, че всички посочени пороци, допуснати в хода на административно – наказателното производство, са нарушили правото му на защита, поради което моли съда да разгледа делото по същество и да постанови решение, с което да отмени издадения санкционен акт.

В допълнително представено писмено становище по делото от законния представител на едноличния търговец, се сочат същите основания за отмяна на издаденото наказателно постановление. Допълнително, във връзка с недопустимостта й, предвид цитираната необжалваемост, се излагат съображения за разглеждане на спора по същество, поради отпадане на пречката, визирана в чл.416, ал.7 от КТ, със законодателните изменения в ДВ. бр.77/09.10.2012 г.

Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че вмененото нарушение на едноличния търговец, в качеството му на работодател се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Сочи, че се касае за период от шест години, през който работодателят не е начислявал допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на лицето В.С.. Наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като маловажен случай по смисъла на чл.415в от КТ, тъй като след установяване на нарушението със съставяне на акта, санкционираният търговец го е отстранил и не са настъпили вредни последици. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че не е посочено мястото, където е извършено нарушението, тъй като последното се извършва чрез бездействие, което от своя страна не позволява да има конкретно място.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима. Тя е такава, и с оглед отпадане на пречката за обжалване, визирана в разпоредбата на чл.416, ал.7 от КТ по силата на законодателните изменения с ДВ. бр.77/09.10.2012 г., поради което и на това основание, при висящност на производството, следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно – наказателното производство против ЕТ „Б.”, представлявано от управителя Б.Л., е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №15-1501805/16.03.2012 г. за това, че при извършена проверка на място на 07.03.2012 г., в 11:10 часа, в обект – *, намиращо се в ***, стопанисван от едноличния търговец, и при извършена на 16.03.2012 г. документална проверка в офис на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, е констатирано нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: ЕТ „Б.”, представлявано от Б.Л., в качеството си на работодател, не е заплатил допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на В.С., ЕГН **********, на длъжност „общ работник”, за месец януари 2012 г., с което виновно е нарушен чл.244, т.2 от КТ и чл.12, ал.1 и ал.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Актът е предявен и връчен на упълномощено от санкционирания търговец лице – Б.Л., срещу подпис, на основание делегираните му в тази насока права с пълномощно №271/12.03.2012 г.

На основание направените констатации в акта, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415в от КТ, наложил на едноличния търговец, в качеството му на работодател, имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.244, т.2 от КТ и чл.12 и ал.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Съдът намира, че е неоснователно направеното възражение в жалбата, че не санкционирания търговец носи вина за извършеното нарушение, а длъжностно лице – специалист, на което е възложено начисляването и изплащането на работната заплата във фирмата. Няма данни по делото санкционирания търговец изрично да е възложил на назначено от него с трудов договор лице, начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения на работниците и служителите във фирмата, за да бъде субект на нарушението и същото да му бъде вменено във вина.

Неоснователно е и направено в жалбата възражение, че липсата на място на издаване на документа съставлява съществено процесуално нарушение. Действително се касае до наличието на такъв пропуск, видно от наказателното постановление, но с посочването на длъжността и местоработата на наказващия орган, са отстранени всякакви съмнения относно компетентността на органа, който го издава и мястото, където е издадено. Поради тази причина, съдът счита, че допуснатото нарушение не е съществено, не е нарушило правото на защита на санкционирания търговец и не съставлява самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. В тази връзка, съдът констатира, че ответната страна оспорва възражение, каквото не е направено в жалбата, тъй като направеното такова не касае липса на мястото на извършване на нарушението, а липса на посочено място на издаване на наказателно постановление. Макар и безпредметно, /защото е посочено мястото на нарушението в санкционния акт – адреса на проверения обект, стопанисван от търговеца/, следва да се отбележи, че не характера на нарушението и начина на извършването му са определящи за наличието на такъв реквизит. В конкретния случай, разпоредбата на чл.270 от КТ предвижда, че мястото, където се изплаща трудовото възнаграждение е предприятието, където се извършва работата.

Съдът намира за основателни останалите направени в жалбата възражения, касаещи допуснати в хода на административно – наказателното производство съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Посочената, както в акта, така и в наказателното постановление нарушена разпоредба, а именно тази на чл.244, т.2 от КТ, съдържа единствено правомощия и/или задължения на МС, поради което няма как да е нарушена от санкционирания търговец, в качеството му на работодател. Другата посочена в наказателното постановление като нарушена разпоредба – тази на чл.12 и ал.9 от НСОРЗ, не съответства на признаците от състава на нарушението, така както то е описано в обстоятелствената му част. Нормата на чл.12 от НСОРЗ съдържа десет отделни хипотези, от които само хипотезата на ал.1 на чл.12 вменява задължение на работодателя да заплаща, освен основното трудово възнаграждение на работниците и служителите си, но и допълнително такова за придобития от тях трудов стаж и професионален опит. Тази алинея обаче липсва в санкционния акт. А по отношение на единствено посочената алинея в наказателното постановление – тази на ал.9 от НСОРЗ, липсва конкретизация на коя точно разпоредба от наредбата принадлежи. При това положение, наказващият орган не може да се позове на допусната техническа грешка. Разпоредба на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН е императивна, и като такава предвижда като задължителен реквизит в акта и в наказателното постановление законовите разпоредби, които са били виновно нарушени. И тъй като те съставляват правното основание, от които следва постановения от наказващия орган резултат, не могат да се предполагат или да бъдат извличани по тълкувателен път. Безспорно следва да е налице и съответствие в акта и в наказателното постановление по отношение на вменените като нарушени правни норми, за да предизвика санкционния акт целените с издаването му правни последици. И такова съответствие в конкретния случай липсва, защото в акта са посочени други нарушени разпоредби - на чл.12, ал.1 и на ал.9 от НСДРЗ. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на санкционирания търговец, до степен на невъзможност да разбере какво точно нарушение на трудовото законодателство е извършил, в качеството си на работодател.

Съдът констатира, че правото на защита на жалбоподателя е било ограничено и поради липсата на друг задължителен реквизит в акта и в наказателното постановление, а именно: на периода на извършване на деянието, което от своя страна съставлява нарушение на чл.42, т.2 и чл.57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН. В обстоятелствената част и на двата акта са посочени две дати – 07.03.2012 г. и 16.03.2012 г., като първата е датата на констатиране на нарушението, а втората – на извършената документална проверка в офис на Дирекция „Инспекция на труда” – гр.Плевен. В обстоятелствената част и на двата акта е отразено още, че едноличния търговец не е заплатил допълнително трудово възнаграждение на работника за месец януари 2012 г. Никъде обаче не е посочена датата на извършване на описаното нарушение. А както следва от направеното словесно описание на нарушението, последното се изразява в неизпълнено задължение от страна на работодателя да заплати допълнително трудово възнаграждение на свой работник. Безспорно това задължение е периодично и възниква, когато се изплаща основното трудово възнаграждение, освен ако не е уговорено друго между страните. Неизпълнението му съставлява едно продължаващо във времето бездействие, което трае до изпълнението му. Следователно именно от датата, от която за търговеца, в качеството му на работодател възниква задължението да изплати този вид възнаграждение за съответния отработен месец, съставлява и началната дата на нарушението, а датата на изпълнението му е края на периода, през който работодателя е бездействал. Поради тази причина не може да се приеме, че посочения в обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление: месец януари 2012 г., съставлява началото на периода на извършване на нарушението, защото всъщност това е месеца, за който се твърди, че не е изплатено допълнително трудово възнаграждение на лицето. Чрез точното и недвусмислено посочване на този задължителен и абсолютно необходим реквизит, се индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване по делото. Неизясняването му препятства и проверката по чл.34 от ЗАНН. Липсата на този реквизит не може да се отстрани в съдебната фаза на процеса, чрез извличане на данни от други документи и от показания на свидетели. Пропускът в тази насока е съществен, тъй като е довел до невъзможност на санкционирания търговец да разбере кога е извършил нарушението, което пряко накърнява правото му на защита. Индиция, че санкционирания търговец не е разбрал не само какво нарушение е извършил, но и кога го е извършил, е представения по делото разходен касов ордер, удостоверяващ извършено плащане за период от шест години, т.е. значително по – дълъг от този, който се извлича от словесното описание на нарушението в санкционния акт.

Така констатираните по – горе съществени процесуални нарушения на императивните правила, установени в ЗАНН, са абсолютно основание за цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление, без да се разглежда спора по същество.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-1501805/05.04.2012 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, с което на ЕТ „Б.”, с Булстат: *********, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Б.Л., с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложена на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415в от КТ имуществена санкция в размер на 300 лева /ТРИСТА ЛЕВА/, за нарушение на чл.244, т.2 от КТ и чл.12 и ал.9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /изменена и допълнена с ДВ бр.9/2007 г./, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: