гр.
ЛЕВСКИ, 26.11.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на тридесет
и първи октомври
Съдебни заседатели:
при участието
на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д.
№307 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от П.Б. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №533/17.01.2012 г. на Директор
на Регионална дирекция на горите – гр.Ловеч.
В жалбата се твърди, че случайно е разбрал за издаденото
против него наказателно постановление и го обжалва в срок. Счита, че не е
спазена формата на връчването му, тъй като не е променял адреса си и не е
пребивавал на неизвестен такъв, поради което е нарушена разпоредбата на чл.58,
ал.2 от ЗАНН. Твърди още, че за същия случай е било образувано досъдебно
производство в РП – Левски, което е прекратено.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя – адв.А.А. ***, който в представени писмени
бележки по делото, излага съображения за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление против Б.. На първо място счита, че от събраните по
делото доказателства не се установява, че на посочената дата – 27.08.2012 г. е
излизал на лов, поради това, че законно притежаваното му ловно оръжие е било поставено
в калъф. В тази насока се позовава на показанията на свидетеля – очевидец С.С..
Същевременно сочи, че не се потвърждават твърденията на актосъставителя и
свидетеля по акта, че по предоставената им преписка от прокуратурата се
съдържат данни за извършено от жалбоподателя административно нарушение на ЗЛОД.
Излага доводи, че към датата на деянието, Б. е работил в охранителна фирма и по
повод изпълнение на служебните си задължения, заедно със свидетеля С., се е
намирал в землището на ***. При обхода бил взел, наред със служебното си оръжие
– пистолет, и законно притежаваното си ловно оръжие, поставено в калъф, на
задната седалка на автомобила, тъй като в ***, където живеел нямал каса за
съхранението му. Излага съображения, че при слизане от МПС – то, ловното оръжие
на жалбоподателя по необясними причини е произвело изстрел само, като същото не
е изваждано, нито от автомобила, нито от калъфа.
На изложените в писмените бележки основания, защитата
моли съда да постанови решение, с което изцяло да отмени обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно, не само в частта по пункт 2,
посочена като обжалваема, но и по пункт 1 и 3, тъй като с последните изменения
в ЗЛОД е премахната долната граница, неподлежаща на обжалване.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище
по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Въпросът,
касаещ допустимостта на депозираната жалба, с оглед спазване срока за
обжалване, е решен с определение №427/10.09.2012 г. по ч.к.а.н.д. №767/2012 г.
по описа на Административен съд – гр.Плевен, постановено по повод депозирана
жалба от Б. срещу определението, с което е оставена без разглеждане жалбата му
срещу наказателното постановление в обжалваемата му част, като недопустима и е
прекратено производството по н.а.х.д. №307/2012 г. по описа на РС – Левски. Настоящият
съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, считано от датата на
узнаване за издаденото наказателно постановление, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С
оглед законодателните изменения в ЗЛОД с ДВ. бр.77, в законна сила от
09.10.2012 г., с които е отменена разпоредбата на чл.96, ал.3 от същия закон, съдът
счита, че при висящност на производството, жалбата е допустима във всички части
на атакуваното наказателно постановление, поради отпадане на визираните в тази
разпоредба пречки за обжалване и следва да бъде разгледана изцяло по същество и
на това основание.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С
трудов договор №12/28.02.2011 г., сключен между „Г.” ЕООД – * и жалбоподателя Б.,
последният бил назначен на длъжността „охранител”, считано от 01.03.2011 г. По
силата на граждански договор за възлагане №12 от 01.08.2011 г., на Агенция за
сигурност и охрана „Г.” ЕООД – * било възложено от ЧПТК „О.” – ***,
извършването на дейност по охрана и физическа защита на земеделски земи,
находящи се в землището на кооперацията, считано до 31.09.2011 г.
На
27.08.2011 г., около 05:00 часа, жалбоподателят, заедно със свой приятел - С.С.,
след предварителна уговорка, тръгнали на обход в землището на ***, със служебен
автомобил „Лада *” с рег. № *. Освен служебното си оръжие – газов пистолет, Б.
носел и ловното си оръжие – пушка „ЧЗ”, 22-ри калибър. Пушката била сглобена,
заредена с патрон и поставена, между двете предни седалки, извадена от калъф, с
цевта напред. При пристигане до блок с царевица, находящ се в землището на
селото, в местността *, в близост до *, жалбоподателят и свидетелят С. спрели
автомобила. В момента, в който двамата започнали едновременно да слизат от него,
от ловното оръжие на Б. се произвел изстрел, вследствие на което С. бил
прострелян в дясното бедро. Жалбоподателят транспортирал пострадалия до ЦСМП –
Левски за оказване на медицинска помощ, като преди това спрял пред дома си в ***,
за да остави пушката в каса, където я съхранявал. Пострадалият С. претърпял оперативна
намеса за фиксиране с метална плака на счупената му дясна бедрена кост, в
резултат на огнестрелната рана по дясното му бедро.
С извършване
на първото процесуално – следствено действие по случая: оглед на
местопроизшествие, било образувано досъдебно производство №ЗМ 218/27.08.2011 г.
по описа на РУП – Левски, срещу „неизвестен извършител” за това, че на същата
дата, в ***, по непредпазливост причинил на С.С., ЕГН **********, средна
телесна повреда – престъпление по чл.133 от НК.
С
постановление от 27.08.2011 г., в качеството на обвиняем бил привлечен П.Б. за
престъпление по чл.133 от НК, като спрямо него била взета мярка за неотклонение
„Подписка”.
С постановление от 23.12.2011 г. на прокурор в РП –
Левски, било прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№248/2011 г. по описа на РП – Левски и отменена взетата мярка за неотклонение
„Подписка” по отношение на привлечения като обвиняем П.Б.. Разпоредено е препис
от постановлението да се изпрати на Б., С. и на Началник РУП – гр.Левски.
На 21.09.2011 г. Началник на РУП-Левски уведомил с писмо Директора
на ДГС–гр.Плевен за случая от 27.08.2011 г., по повод на който било образувано
досъдебно производство в РП-Левски срещу Б., за престъпление по чл.133 от НК,
както и за обстоятелството, че същият е бил без разрешение за лов на вреден
дивеч по време на инцидента и оръжието му е иззето. На основание така
изпратеното писмо, и предвид служебните данни, че Б. е регистриран като ловец,
с издаден ловен билет и членска карта за членство в сдружение СЛРД-*, директорът
на ДГС–гр.Плевен възложил разглеждането на случая от УС на СЛРД-*, като уведомил
сдружението, че срещу техния член е образувано административно – наказателно производство
по ЗЛОД.
На 29.09.2011 г. било изпратено писмо до жалбоподателя, с
което бил поканен да се яви в 3-дневен срок от получаване му в ДГС-гр.Плевен,
за да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, във
връзка с констатирано от служители при РУП-Левски нарушение по ЗЛОД на
27.08.2011 г., изразяващо се в ловуване без писмено разрешително, с извадено от
калъф, сглобено и заредено ловно оръжие в землището на ***. Б. бил предупреден,
че при неявяване актът ще му бъде съставен при условията на чл.42, ал.2 от
ЗАНН.
Жалбоподателят получил писмото – покана на 03.10.2011 г.
/видно от приложената към преписката обратна разписка/, но не се явил в
указания срок, поради което на 12.10.2011 г., инж. Б.М., заемаща длъжността
зам. Директор на ТП-ДГС-гр.Плевен, в присъствието на свидетеля Я.П., заемащ
длъжността Директор на ТП-ДГС-гр.Плевен, съставила срещу П.Б. акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 27.08.2011 г. ловува с
извадено от калъф, сглобено и заредено ловно оръжие: карабина ЧЗ, кал.22, с №*,
без да притежава писмено разрешително за лов и без да е отстрелял дивеч, с
което виновно е нарушил разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗЛОД. Актосъставителят
отразил, че оръжието е задържано и описано от РУП-Левски, както и
обстоятелството, че акта е предявен и връчен на нарушителя лично, срещу подпис
в ОДП-гр.Плевен на 17.10.2011 г. Вписаният, като свидетел при съставяне на акта
отразил в него, че е съставен по официални документи на РУП-гр.Левски.
Жалбоподателят вписал саморъчни обяснения при предявяване на акта, че
написаното в него не отговаря на истината и получил копие от него лично, срещу
подпис.
На основание направените констатации в акта, наказващият
орган – Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, издал обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД, наложил на
П.Б. административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на
чл.57, ал.1 от същия закон. На основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, лишил П.Б. от право
на ловуване за срок от три години и отнел в полза на държавата на основание
чл.21 от ЗАНН и чл.95, ал.1 от ЗЛОД, един брой ловно оръжие – ловна карабина
ЧЗ, кал.22, с №*.
Съдът не констатира в хода на административно –
наказателното производство срещу Б. да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон, които да обуславят цялостна
отмяна на издадения санкционен акт. Както акта, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, при съблюдаване на материалната
и териториалната компетентност.
Не са допуснати нарушения при съставяне на акта. Същият е
съставен при условията на чл.42, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на Б., но след като
писмено е бил поканен и в 3-дневен срок от получаване на поканата не се е явил
в ДГС-гр.Плевен. Законосъобразно са взети мерки акта да бъде предявен и връчен
лично на жалбоподателя. Фактът, че това е станало в ОДП-гр.Плевен и на по –
късна дата от съставянето му, не опорочава производството, а напротив: гарантирало
е ненакърняване правото на защита на наказаното лице.
По същество на делото, защитата оспорва направената
констатация в акта и в наказателното постановление, че жалбоподателят е
„ловувал”, доколкото се е намирал в землището на ***, по повод изпълнение на
служебните си задължения, като охрана на земеделските земи, стопанисвани от
кооперацията в селото, а ловното му оръжие е било поставено в калъф.
Направените възражения в тази насока, съдът намира, че първо не почиват на събраните
по делото доказателства, и второ: не съответстват на целта и смисъла на ЗЛОД.
Легално определение на понятието „лов”, законодателят е
дал в разпоредбата на чл.43 от ЗЛОД, като по смисъла на ал.3, т.1 от същата,
под „ловуване”, освен описаните действия в преходните алинеи на чл.43 от
специалния закон, се разбира и само престоят или движението на лица, извън
населените места, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали
е заредено или не.
Видно от приетите писмени доказателства по делото е, че
началникът на РУП – гр.Левски е сезирал компетентните органи, именно за
извършено действие от жалбоподателя, попадащо в хипотезата на чл.43, ал.3, т.1
от ЗЛОД, след образуване на досъдебно производство по случая, при който е
прострелян човек с ловното му оръжие. При това положение, правилно
актосъставителят е съставил акт за установяване на административно нарушение на
чл.57, ал.1 от ЗЛОД, въз основа на официални документи, след като при така
получените данни от полицията и извършената справка в базата данни е
установено, че Б. е регистриран като ловец, но няма издадено разрешително за
лов.
От
приложеното по делото досъдебно производство по случая се установява по –
безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е „ловувал”, което прави констатацията
на актосъставителя и на наказващия орган, съответстваща на обективната
действителност. В хода на разследването са извършени две претърсвания и
изземвания, едното в дома, обитаван от Б. ***, а второто – в ***. И при двете процесуално
следствени действия, видно от съставените протоколи, на 27.08.2011 г., в ранния
следобед и няколко часа след инцидента, не са намерени и иззети веществени
доказателства от значение за делото. А съобразно фактологията по случая, такова
веществено доказателство, предмет на намиране и изземване, е именно средството
на престъплението – огнестрелното оръжие, с което причинено нараняването на
пострадалия. Логично е същото да се е съхранявало в касата, каквато
жалбоподателя твърди, че има само по настоящия си адрес в ***, в какъвто смисъл
са и обясненията му. С приемането на пострадалия в болница и транспортирането
му за операция в гр.Плевен, безспорно е установен факта, че на същия е
причинена огнестрелна рана по дясното бедро и счупване на дясната бедрена кост.
От събраните гласни доказателства се установява, че изстрелът е произведен от
законно притежаваното ловно оръжие на жалбоподателя, носено от него по време на
обхода в землището на селото и предадено от него лично на разследващите органи,
за което е съставен приемо – предавателен протокол. Безспорно се установява и
обстоятелството, че носеното ловно оръжие от жалбоподателя не е било поставено
в калъф. Последното явства от факта, че калъф нито е намерен, нито е доброволно
предаден. С постановлението за прекратяване на РП – Левски е постановено
връщане на всякакви видове вещи, предадено от обвиняемия /Б./ и от пострадалия
/С./, но не и калъфа на ловното оръжие. Поради това не може да се приеме, че
такъв съществува изобщо, дори като материален предмет. А липсата му не може да
обоснове нито логичен извод, нито дори предположения в горния смисъл. Очевидно
е, че версията за наличието на калъф, в който ловното оръжие е било поставено
на посочената дата е „съчинена” от жалбоподателя на доста по – късен етап, едва
в хода на съдебното следствие по настоящото дело. Към датата на деянието –
27.08.2011 г., в обясненията на Б., дадени на досъдебното производство пред
съдия, в качеството му на обвиняем, няма дори и индиция, че ловното му оръжие е
било поставено в калъф. И противоречията в показанията на свидетеля С. по
настоящото дело, относно твърденията му в този смисъл, водят на извод за
сглобено и заредено ловно оръжие, извадено от калъф. Друг е въпросът, че ако
ловното оръжие на Б. е било поставено сглобено и заредено в калъф, то неизбежно
е следвало да останат следи от преминалия през него патрон. Това би довело до
изменение на фактическите изводи по делото, но калъф липсва като предмет, а
липсата му налага да се приемат обясненията на жалбоподателя като защитна
версия, а показанията на С., като подкрепящи изцяло защитната версия на
нарушителя, с оглед на близките приятелски отношения между тях.
При
това положение, правилно актосъставителят е приел от изложените данни, с които
е сезиран, че е налице ловуване, без издадено писмено разрешително, а
наказващият орган правилно е санкционирал нарушителя за извършеното
административно нарушение на основание чл.84, ал.1, във вр. с чл.57, ал.1 от
ЗЛОД. С издаване на наказателното постановление, съдът намира, че правилно е
отчетено и обстоятелството, че осъществяваните от Б. трудови функции, като невъоръжена
охрана не променят факта, че е ловувал, като като се е движил извън населено
място, носейки ловното си оръжие, сглобено, заредено и непоставено в калъф, без
да има издадено разрешително за лов. И макар да не се установява отстрелване на
дивеч, законодателят е категоричен, че
става дума за лов, без да е необходимо да е убит, уловен, преследван или ранен
дивеч и т.н.
Що
се касае до разпоредбата на чл.43, ал.5 от специалния закон, съдът намира, че
тя изключва ловуване, само ако е извършвана охранителна или друга дейност от
длъжностни лица, но с пистолети и револвери с дължина до
Съдът
констатира, че в акта и в наказателно постановление подробно са описани
нарушенията и обстоятелствата, при които е извършено, както и, че не са
допуснати процесуални нарушения при съставянето им. При индивидуализиране на
наказанието, административно – наказващият орган е съобразил, че нарушението е извършено за първи път. В
границите на предвиденото в санкционната разпоредба на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, наказващият
орган е определил и наложил наказание глоба на Б. в минимален размер. Правилно
и в съответствие със закона, наказващият орган е наложил и кумулативно
предвиденото наказание – лишаване от право на ловуване за срок от три години, което
също е в минимален размер, като е постановено и отнемане в полза на държавата
ловното оръжие, собственост на Б..
Предвид
изложените по – горе съображения съдът приема, че не са налице основания за
отмяна на наказателно постановление, поради което същото следва да бъде
потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно издадено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №533/17.01.2012 г. на Директор на Регионална дирекция
по горите – гр.Ловеч, с което на П.Б.
***, с ЕГН **********, за нарушение на чл.84, ал.1, във вр. с чл.57, ал.1 от
ЗЛОД, са наложени кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 50
лева на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД и лишаване от право на ловуване за срок
от три години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, и на основание чл.95, ал.1 от
ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на 1 брой ловно оръжие – ловна
карабина ЧЗ, кал.22, с №*, КАТО ПРАВИЛНО
И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: