гр.
ЛЕВСКИ, 25.10.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и шести септември
Съдебни заседатели:
при участието
на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д.
№370 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Сдружение
„Н.”, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от председателя на УС - В.С., с ЕГН **********, против наказателно
постановление №15-1501458/08.12.2011 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр.Плевен.
В
жалбата се твърди, че визираните в наказателното постановление вътрешни правила
за структурата и организацията на работната заплата са представени в Дирекция
„Инспекция по труда” – гр.Плевен в изискуемия срок, даден в предписанието от
контролните органи, връчено на управителя на сдружението на 29.11.2011 г.
В
приети по делото писмени бележки от санкционираното сдружение, поддържани в
съдебно заседание лично от законния му представител – В.С., в качеството й на
председател на УС, след приключване на съдебното следствие, са изложени
подробни съображения за незаконосъобразност на издадения санкционен акт. Сочи
се, че освен констатациите в протокола за извършена проверка от 29.11.2011 г.
липсват други доказателства в подкрепа на вмененото нарушение, обуславящи от
своя страна налагането на имуществена санкция в размер на 1500 лева. Наред с
горното счита, че протокола за извършена проверка има противоречиво съдържание,
тъй като в описателната му част е констатирано нарушение, изразяващо се в това,
че сдружението няма утвърдени вътрешни правила за структурата и организацията
на работната заплата, а дадените предписания са в друг смисъл, а именно: вече
утвърдените правила да се допълнят в съответствие със законовите изисквания в частта
за допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. В този смисъл се
твърди, че наказателното постановление е издадено при неизяснена по категоричен
и несъмнен начин фактическата обстановка, което е довело до нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон.
По
изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
издадения санкционен акт, като неправилен и незаконосъобразен.
Ответната
страна по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, излага доводи за неоснователност на депозираната
жалба. Счита, че по – безспорен начин се доказва извършването на вмененото
нарушение, констатирано при документалната проверка, но предвид
обстоятелството, че наказващия орган не е разполагал с доказателства за
отстраняването му, за да наложи имуществена санкция на основание
привилигированата разпоредба на чл.415в от КТ, моли съда да постанови решение,
с което да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, и като такава се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Актът
против сдружението – жалбоподател е съставен на основание направени констатации
от контролните органи при извършена документална проверка в Дирекция „Инспекция
по труда”, обективирани в изготвен протокол от 29.11.2011 г. Самата проверка се
е свеждала до проверка на представената от законния представител на сдружението
налична документация, касаеща спазване на трудовото законодателство. Една от описаните
констатации в т.2 от протокола се изразява в това, че сдружението няма
утвърдени вътрешни правила за структура и организация на работната заплата. Контролните
органи дали срок на сдружението до 29.12.2011 г. да допълни утвърдените
вътрешни правила в частта им за допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, в съответствие с изискванията на чл.22 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата.
На
датата на извършената документална проверка – 29.11.2011 г., Ж.И., на длъжност
„главен инспектор” при Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, в
присъствието на свидетелката В.В., на длъжност „старши инспектор” в същата
дирекция, съставила акт за установяване на административно нарушение
№15-1501458/29.11.2011 г., против Сдружение „Н.”, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от председателя на УС В.С., с ЕГН **********.
На сдружението жалбоподател, в качеството му на работодател, било вменено извършването
на административно нарушение на разпоредбата на чл.22 от Наредба за структура и
организация на работната заплата, изразяващо се в това, че на 29.11.2011 г., в
10:00 часа, при извършена документална проверка в Дирекция „Инспекция по труда”
– гр.Плевен е установено, че не е изготвило и утвърдило вътрешни правила за
структура и организация на работната заплата.
На
основание така съставения акт, наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, с което приел, че сдружението – жалбоподател, в качеството му на
работодател, по повод осъществяване на проекти на ЕСФ на територията на Община –
Левски, е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство, като не е
изготвило и утвърдило вътрешни правила за структурата и организацията на
работната заплата, с което е нарушило разпоредбата на чл.22 от Наредба за
структура и организация на работната заплата. С наказателното постановление на
сдружението - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева
на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ.
Съдът
констатира, че административно – наказателното производство е опорочено още в
неговата начална фаза. Опорочен е начина, по който е констатирано вмененото
нарушение, а именно при извършена документална проверка. Този подход е довел до
липса на дата и място на извършване на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено, както в съставения акт, така и в издаденото, въз основа на
него наказателното постановление.
От
друга страна, неспазването на процесуалните правила, установени в разпоредбите
на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, са довели до невъзможност да се прецени
териториалната компетентност на актосъставителя, като длъжностно лице към
Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен.
Актът
за установяване на административно нарушение е съставен против сдружението –
жалбоподател, в качеството му на работодател. Макар последното обстоятелство да
не се оспорва от жалбоподателя, съдът констатира, че по делото не се установява,
че сдружението има такова качество, доколкото дефинитивно понятието
„работодател” се свързва с мястото на работа /предприятието/, където се полага
наемен труд, при налични трудови правоотношения. В акта е констатирано само, че
нарушението е извършено от посоченото сдружение, което е със седалище и адрес
на управление в ***. Едва с издаването на наказателното постановление,
наказващият орган за първи път е приел, че сдружението е нарушило трудовото
законодателство, в качеството си на работодател, тъй като осъществявало проекти
на ЕСФ на територията на Община – Левски. В административно – наказателното
производство обаче не са събрани доказателства, че на територията на Община –
Левски, по повод осъществяване на проекти на ЕСФ, сдружението е обособило
обект, в който се полага труд по трудови правоотношения и се изплаща трудово
възнаграждение /работна заплата/. Само при наличието на тази предпоставка сдружението
може да се третира като работодател и да му бъде вменявано извършване на
нарушение на трудовото законодателство въобще. В тази връзка, доколкото от
показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че е получен конкретен
сигнал от работник на жалбоподателя, контролните органи е следвало да посетят мястото
на работа – конкретния обект, да констатират и съберат доказателства, че в него
действително се полага труд по трудови правоотношения, физическото или
юридическото лице, което стопанисва, управлява и представлява обекта, и едва
тогава да преценят дали документацията, която следва да води работодателя е в
съответствие със законовите изисквания.
Липсата
на такава проверка /на място в обекта/ е обусловила и неустановеност на
периода, през който е извършено описаното нарушение, доколкото изпълнителното
му деяние се изразява в бездействие, при предвидено в закона задължение за
действие. Вмененото нарушение е от категорията на продължените във времето и началната
му дата в конкретния случай съвпада единствено с датата, на която са възникнали
евентуални трудови правоотношения, и в тази връзка необходимостта от изготвяне
и утвърждаване на вътрешни правила за структурата и организацията на работната
заплата от работодателя.
Така
допуснатите процесуални нарушения са обусловили и невъзможността да се установи
едва в съдебната фаза на производството, извършено ли е описаното в санкционния
акт административно нарушение на трудовото законодателство от сдружението –
жалбоподател. Наказващият орган, налагайки на последното имуществена санкция,
се е позовал единствено на съставения констативен протокол по време на
извършената документална проверка на 29.11.2011 г. в Дирекция „Инспекция по
труда” – гр.Плевен. В тази връзка, съдът
изцяло споделя направеното възражение в представените писмени бележки,
че последният не може да бъде единствено и годно доказателство за извършване на
вмененото нарушение, предвид противоречията в описателната му част и дадените
указания, във връзка с констатираното нарушение в т.2 от същия. В описателната
му част е констатирано нарушение, изразяващо се в това, че сдружението няма
утвърдени вътрешни правила за структурата и организацията на работната заплата,
а дадените предписания са в друг смисъл, а именно: вече утвърдените правила да
се допълнят в частта си за допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, в съответствие със законовите изисквания. При наличието на тези
противоречия не става ясно дали, ако сдружението има качеството на
„работодател”, въобще не е изготвило и утвърдило правила за структура и
организация на работната заплата или има изготвени и утвърдени такива, но в тях
не са включени само някои от посочените задължителни реквизити по чл.22, ал.3
от посочената наредба, а именно – тези по т.4, касаещи редът и начинът за
определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения.
Констатираните
по-горе процесуални нарушения, в своята съвкупност са довели до грубо накърняване
правото на защита на сдружението – жалбоподател, тъй като последното не може да
разбере какво нарушение му е вменено, кога и къде го е извършило и в какво си
качество, за да организира адекватно защитата си. Последното е самостоятелно
основание за цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-1501458/08.12.2011 г. на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, с което на Сдружение „Н.”,
Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
председателя на УС - В.С., с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е
наложена на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ имуществена
санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.22 от Наредба за структура и
организация на работната заплата, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: