гр.
ЛЕВСКИ, 19.11.2012 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на
двадесет и четвърти октомври 2012 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря И.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №494 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от И.И. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №471/31.08.2012 г. на Началник
РУП – гр.Левски.
Жалбата съдържа само твърдения за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, без да се сочат конкретни основания за
това.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя – адв.А.А. ***. Последният, след приключване на
съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което изцяло да отмени
наказателното постановление на няколко основания. На първо място излага доводи,
че от събраните по делото доказателства се установява, че са взети мерки за
обезопасяване на автомобилното движение, чрез първоначално обозначаване на поставеното
препятствие на пътното платно, както и чрез последващото му отстраняване,
инициирано лично от жалбоподателя. На следващо място счита, че вмененото
нарушение на И. е несъставомерно от субективна страна, тъй като не
жалбоподателя е наредил поставянето на препятствието на пътното платно, а друго
лице, което е извършило действия, различни от първоначално уговорените. Поради тази причина сочи, че И. не е имал
умисъл за извършване на това нарушение. Излага доводи и за маловажност на случая,
предвид обстоятелството, че не е имало пречка за преминаване на автомобили по
свободната пътна лента за движение и наличието на видимо обозначение за
препятствието на пътя.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище
по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят поръчал на свидетеля И.Г. да му достави 30 тона пясък, като предварително
се уговорили, пясъкът да бъде разтоварен в съседната, напречна улица на
ул.”Крум Попов”, до пристигане на фадрома, която да го изтика от пътното
платно. На посочената в акта дата на нарушението, в отсъствието на
жалбоподателя, и не съобразно предварително уговореното, свидетелят Г.,
преценявайки, че тази улица е по – тясна и ремаркето на самосвала се вдига на
След
пристигането на полицейските служители на място, последните установили кой е
собственика на дома, пред който е стоварен пясъка. След пристигането на И., му
съставили акт за установяване на административно нарушение №471/13.08.2012 г.
за това, че на същата дата, в 18:15 часа, в ***, пред дом №*, като собственик е
наредил, пред домът му и на пътното платно, е поставил препятствие /пясък/, без
да вземе мерки за осигуряване безопасността на движението. Посочена е като
нарушена разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП.
На
основание така направените констатации в акта, наказващият орган е издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.178, ал.1, т.3,
предл.2 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в
размер на 2000 лева.
Съдът
констатира, че вмененото на И. административно нарушение е несъставомерно от
обективна и субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3,
предл.2 от ЗДвП, се наказва с глоба от 2000 лева до 7000 лева, всеки който
нареди да се постави на пътя съоръжение или препятствие, без да е взел мерки за
осигуряване безопасността на движението. От събраните по делото доказателства
не се установява И. да е осъществил състава на описаното нарушение.
При
така установената по непротиворечив начин фактическа обстановка от показанията
на всички разпитани по делото свидетели, включително и от обясненията на
жалбоподателя, наказващият орган е издал наказателното постановление при
неизяснена напълно фактическа обстановка. Не е взел предвид, че жалбоподателят предварително
е дал указания към доставчика да разтовари пясъка на друго място и при уговорено
вземане на всички мерки от страна на последния, за своевременното му отстраняване
от пътното платно, чрез ангажиране на фадрома. Във връзка с това не е взел
предвид и отсъствието на жалбоподателя в момента на разтоварването на пясъка,
както и, че разтоварването му не е било съобразно с предварителната уговорка
между тях, поради което последният е нямал и не е могъл да формира умисъл за
извършване на вмененото му нарушение. Наказващият орган не е взел предвид и
това, че препятствието е било своевременно обозначено, чрез поставяне на дървен
прът в пясъка с червен парцал, което от своя страна е кумулативно предвиден елемент
от обективна страна в състава на нарушението по чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП, но в
съзнанието на нарушителя са отсъствали представи за това. Не е взел предвид и
факта, че са взети и други мерки за осигуряване на безопасността на движението,
а именно прибиране на пясъка с лопати от работниците на жалбоподателя, без на
последния да му е било известно и това обстоятелство. Не е взел предвид, че
препятствието е пречело само да се разминават две насрещно движещи се превозни
средства, както и че при съобразяване със скоростта на движение в населено
място, преминаващите превозни средства са имали видимост и възможност да
реагират, което също не е било известно на И..
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че всички събрани по делото доказателства водят
само на един извод, а именно, че жалбоподателят е санкциониран за административно
нарушение, само защото е собственик на дома, пред който е наредил да бъде поставено
препятствието – пясък. Това обаче не е достатъчно да се ангажира административно
– наказателната му отговорност, тъй като не са налице каквито и да е
доказателства, че деянието е извършено от него виновно. Наличието на представи
у И. за други обстоятелства, различни от фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на вмененото умишлено нарушение, дават основание на
съда да приеме, че последният е действал при фактическа грешка по смисъла на
чл.14, ал.1 от НК, която е извинима.
В
този смисъл издаденото наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно,
и следва да бъде изцяло отменено като такова.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №471/31.08.2012 г. на
Началник на РУП – гр.Левски, с което на И.И.
***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.178, ал.1, т.3, предл.2 от ЗДвП,
административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на същия
текст от закона, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: