гр.
ЛЕВСКИ, 19.12.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на дванадесети
декември
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №582 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от А.К. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №176/05.04.2012 г. на Началник
РУП – гр.Левски.
Жалбата е бланкетна. В нея се съдържа само твърдение за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, без да се навеждат
конкретни аргументи в тази насока. В съдебно заседание, след приключване на
съдебното следствие, жалбата се поддържа от процесуалния представител на К..
Счита, че въведеното ограничение на скоростта на движение от 40 км./ч. със знак
„В26”, поставен непосредствено след кръстовището на ул.”Никола Вапцаров” и
„Елин Пелин” е отпаднало, поради наличието на следващо кръстовище, образувано
от уширение на пътя, т.нар. забавителна лента, която служи за вход и изход на и
от обект - „Газстанция”. Сочи, че това уширение на пътя се съединява с
ул.”Никола Вапцаров”, поради което представлява път по смисъла на ЗДвП, а
съединяването му с главната улица покрива характеристиките за кръстовище.
Излага доводи, че скоростта на движение на жалбоподателя е засечена след това
кръстовище, образувано именно от входно – изходните пътища на газстанцията,
след което максимално допустимата скорост при липса на знак, ограничаващ
скоростта е до 50 км./ч. Следователно и превишението на скоростта на К. е по –
малка от посочената в акта. Защитата се позовава и на съществуващата разлика,
между посоченото превишение на скоростта, което в акта е 58 км./ч., а в
наказателното постановление е 55 км./ч., като основание за незаконосъобразност
на санкционния акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление на изложените основания.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против А.К. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №176/08.03.2012 г. за това, че на
08.03.2012 г., в 16:44 часа, в гр.Левски, по ул.”Никола Вапцаров”, като водач
на МПС – лек автомобил „Ауди *” с рег. № *, движейки се сам по пътното платно и
сам в МПС – то, управлява със скорост от 98 км./ч., при допустима скорост 40
км./ч., означена с пътен знак „В26”, превишение с 58 км./ч. Отразено е, че
скоростта е засечена и фиксирана с „Трафик Радар TR4” с №126/97 г., показана и видяна
от водача по дата и час на засичането. Посочена е като нарушена разпоредбата на
чл.21, ал.2 от ЗДвП, а като доказателство за извършеното нарушение е иззето
наказателно постановление №3511/2011 г. на Началник РУП – гр.Свищов. Актът е
предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис, без възражения от
негова страна по направените в него констатации.
Въз
основа на така съставения акт, наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, наложил на К. на
основание чл.182, ал.1, т.6 от същия закон кумулативно два вида административни
наказания: глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца.
Съдът
намира, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи и при спазване на установените в ЗАНН процесуални правила. Въпреки това,
обжалвания санкционен акт следва да бъде отменен, предвид обстоятелството, че
вмененото на К. административно нарушение е несъставомерно от обективна и
субективна страна.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в акта дата, автопатрул
в състав М.А. и Н.Н., изпълнявали служебните си задължения по изграден КПП на
един от изходите на града. Патрулния автомобил се намирал на ул.”Никола
Вапцаров”, на около 20-30 метра, преди разклона от гр.Левски за с.Аспарухово. По
същото време и по ул.”Никола Вапцаров”, в посока от града се движел процесния
автомобил, преминал покрай общинската болница и кръстовището на ул.”Никола
Вапцаров” с ул.”Елин Пелин”, след което имало поставен знак „В26”, ограничаващ
скоростта на движение до 40 км./ч. Водачът преминал и покрай намиращата след
това кръстовище газстанция и продължил към кръстовището с разклона за
с.Аспарухово. Тогава свидетелите А. и Н. засекли с техническо средство „Трафик
Радар TR4” скоростта му на движение от
98 км./ч. Полицейските служители спрели автомобила за проверка, и след като
установили самоличността на водача, а именно жалбоподателя К., съставили на
същия акт за установяване на административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Видно
от приетата по делото справка от Община – Левски и схема на местата, където са
поставени знаците „В26” по ул.”Никола Вапцаров” е, че след кръстовището на
ул.”Никола Вапцаров” с ул.”Елин Пелин”, което е преди мястото на извършена
проверка, има поставен знак за ограничение на скоростта на движение до 40
км./ч., който е последния такъв знак, преди разклона за с.Аспарухово. Също от
справка, предоставена от Община – Левски се установява, че ул.”Елин Пелин” е
последната улица, свързваща ул.”Цар Иван Асен ІІ” с ул.”Никола Вапцаров”, в
посока гр.Плевен. Видно от представените от защитата писмени доказателства /транспортно
- комуникационен план на част от гр.Левски, карта за организация на движението
на обект – Газстанция в гр.Левски и технически проект относно организацията на
движението за обекта/ е, че след така формираното от посочените улици
кръстовище и непосредствено, след ограничаващия скоростта на движението пътен
знак, е разположен обект – Газстанция, изграден в УПИ ІV, кв.1а, по плана на
гр.Левски. Влизането и излизането от обекта е проектирано и изградено, като
триклонно кръстовище, с канализирани потоци, чрез разделителен остров. Самият
вход и изход на обекта, представлява изградена забавителна лента за движение,
свързваща се с ул.”Никола Вапцаров”, регулирана с пътните знаци „Б2” и „Г2”. С
подзаконовите нормативни актове, уреждащи планирането и проектирането на
комуникационно – транспортните системи на населените места, в съответствие с
които е реализиран техническия проект за организация на движението на
газстанцията, изрично е разширено
понятието улично кръстовище, което включва, освен основните му характеристики
по ЗДвП, но и свързването на вход и изход на даден обект с улица, когато е
сигнализирано с пътни знаци. По смисъла на легалната дефиниция на понятието
„кръстовище”, дадена в параграф 6, т.8 от ЗДвП, това е мястото, където два или
повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. В конкретния
случай, входа и изхода на обекта – „Газстанция”, представлява изграден път,
свързващ се в улица в града, регулиран с пътни знаци.
При
това положение, съдът приема, че след като преди мястото на проверката, и след
ограничаващия скоростта на движение знак „В26” има кръстовище, формирано от
съединяването на входно – изходния път на газстанцията с ул.”Никола Вапцаров”,
по която се е движел лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, то
поставения пътен знак не е създал специално ограничение в зоната, където е
установено нарушението. Ограничението, въведено с пътен знак „В26” е отпаднало
по силата на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ППЗДвП, а именно: зоната на
действие е до следващото кръстовище, при липса на нарочен знак, който да отменя
ограничението. След кръстовището, важи общата забрана за ограничаване на
скоростта до 50 км./ч. за населено място, въведена с разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Такова административно нарушение обаче не е предявено на
жалбоподателя по съответния ред, предвиден в ЗАНН. Съдът не може да се
произнася по непредявено административно нарушение, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено на това основание, като
неправилно и незаконосъобразно издадено.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №176/05.04.2012 г. на Началник РУП – гр.Левски, с което
на А.К. ***, с ЕГН **********, за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от същия
закон, са наложени кумулативно две административни наказания: глоба в размер на
400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: