гр.
ЛЕВСКИ, 19.12. 2012 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на пети
декември 2012 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.дело №606 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
В
Районен съд - Левски е постъпила жалба от А.С. ***, с ЕГН **********, против
наказателно постановление №1466/02.09.2008 г. на Началник РУП – гр.Левски.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Жалбоподателят счита, че е изтекла абсолютната погасителна давност от три
години, поради което и на основание чл.11 от ЗАНН е налице обстоятелство,
изключващо отговорността му за извършеното нарушение, по смисъла на чл.80 и
чл.81 от НК. Излага доводи, че считано от датата на извършване и констатиране
на нарушението – 22.08.2008 г., абсолютната давност на административно –
наказателното производство е изтекла на 22.08.2011 г., от който момент са
налице основания за прекратяването му. Излага доводи, че поради изтичане на абсолютната
погасителна давност преди датата на връчване на наказателното постановление,
прекъсването на давността се изключва. Сочи, че в нарушение на императивните
правила и по специално тези по чл.58, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган не му е връчил
повече от четири години издаденото наказателно постановление. В тази връзка
твърди, че нито е търсен, нито е препятствал своевременното му връчване и, че
няма вина за неоправданото бездействие на наказващият орган. Моли съда да
постанови решение, с което на посоченото основание да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна на посочените в нея основания.
Видно от
приложения по делото акт за установяване на административно нарушение №1466/25.08.2008
г. е, че такъв е съставен против жалбоподателя С. за това, че на 22.08.2008 г.,
в 20:39 часа, в с.Българене, на ГП-Е83, километър 48+513, като водач на МПС –
лек автомобил „Ситроен *” с рег.№ *, управлява със скорост от 87 км./ч., при
допустима скорост от 50 км.ч. за населено място (превишение с 37 км./ч.). Отразено е, че скоростта е засечена, фиксирана и показана на
водача по дата и час с „Трафик радар – ТR4” с №126/97 г., както и че водачът управлява с изтекъл срок
на акт №906372. Посочени са като нарушени разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.157,
ал.6 от ЗДвП. Актът е предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис,
без възражения от негова страна по направените в него констатации.
Въз основа
на така съставения акт и за констатираните с него нарушения на ЗДвП,
наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление на 02.09.2008 г.,
с което на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП наложил на С. административно
наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец, и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му
наложил административно наказание глоба в размер на 10 лева.
Съдът
намира, че направеното възражение от жалбоподателя за погасяване на
наказателното преследване, поради изтичане на абсолютния давностен срок от три
години, считано от датата на извършване на деянието, е основателно. В
административно – наказателното производство, съгласно чл.11 от ЗАНН, по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, които изключват
отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този
закон не се предвижда друго. Препращането е общо и важи за всички
обстоятелства, които изключват административно – наказателната отговорност,
включително и давността. В ЗАНН няма изрична правна уредба на давността за
наказателно преследване. Съществува уредба единствено на давността за изпълнение
на вече наложено административно наказание с влязло в законна сила наказателно
постановление. По силата на субсидиарно приложимата разпоредба на чл.80, ал.1,
т.5 от НК за административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН, давността е
две години /в редакцията й към ДВ. бр.67 от 29.07.2008 г., която се явява по –
благоприятна за нарушителя, с оглед по – краткия давностен срок за наказателно
преследване/. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, тя започва да тече от довършването
им, а тези които траят непрекъснато или са продължавани – от прекратяването им.
При всички случай обаче, независимо от това колко пъти е спирана или прекъсвана
давността, съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80,
ал.1, т.5 от НК, т.е. наказателното преследване се погасява с изтичане на три
години, считано от датата на довършване на деянието.
В
конкретния случай, против жалбоподателя е съставен акт за извършени
административни нарушения на 22.08.2008 г. Следователно още към 22.08.2011 г. е
изтекъл тригодишния абсолютен давностен срок. С изтичането му, независимо от
спирането или прекъсването на давността, се изключва въобще административно –
наказателното преследване, включително и възможността да бъде реализирана в
бъдеще отговорността на нарушителя. В конкретния случай няма никакви данни по
делото, които да оправдават несвоевременното връчване на издаденото на
02.09.2008 г. наказателно постановление, а именно повече от четири години,
считано от датата на издаването му. И тъй като към датата на връчването му –
26.10.2012 г., вече е била изтекла абсолютната погасителна тригодишна давност
за наказателно преследване, не може да се приеме, че давността е била
прекъсната с това действие от страна на наказващият орган. Пропускането на
абсолютния давностен срок е заличило деянието, като единствено годно основание
за налагане на административно наказание. Следователно издаденото вече
наказателно постановление не може да служи за осъществяване на давностно
погасена административно – наказателна отговорност. Поради тази причина
обжалвания санкционен акт се явява незаконосъобразен на посоченото по – горе основание
и следва да бъде изцяло отменен, без да се проверява дали е извършено или не
процесното деяние от обективна и субективна страна.
Водим от
горните мотиви, съдът:
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН
наказателно постановление №1466/02.09.2008 г. на Началник РУП – гр.Левски, с
което на А.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
са наложени административни наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец, и на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева,
за нарушения на чл.21, ал.1 и на чл.157, ал.6 от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: