Мотиви към присъда №56/21.11.2012 г., постановена по НЧХД №379 по описа за 2012 г. на Районен съд - гр.Левски

Срещу подсъдимия A.M. ***, е повдигнато и предявено обвинение от тъжителя M.M. от ***, за това, че на 22.07.2012 г., около 02:00 часа, пред входа на дискотеката в ***, му нанесъл побой, с което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в рагада на носа, кръвонасядане на гърдите и охлузване на десния крак, довели до причиняване на болки и страдания.

Престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Тъжителят M.M., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, лично и чрез повереника си, поддържа обвинението срещу подсъдимия. Счита, че авторството на деянието се доказва от показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Й., П.А. и С.П., а получените телесни увреждания от тъжителя се установяват от издаденото медицинско удостоверение, при прегледа му на 25.07.2012 г. от съдебен лекар. Моли за осъдителна присъда, както и за налагане на подсъдимия на наказанието, предвиденото в състава на извършеното престъпление. Моли съда да уважи предявения граждански иск и да присъди направените от тъжителя деловодни разноски.

Подсъдимият A.M., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, лично и чрез упълномощения си защитник, моли съда да го признае за невинен по повдигнатото му с тъжбата обвинение и на основание чл.304 от НПК да го оправдае. Защитата излага доводи, че описаните в тъжбата обстоятелства, че именно подсъдимият е нанесъл побой над тъжителя на инкриминираната дата, не се установяват по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства. Позовава се в този смисъл на съществените противоречия в гласните доказателства, които опровергават обвинителната теза и фактите, изложени в тъжбата. Счита, че при наличието на противоречия, между показанията на свидетелите Й. и Т., и данните от показанията на свидетелите К. и П. за множество сбивания пред заведението същата нощ между различни групи, може да се направи извод за възприемане от последните двама свидетели на удари, отнасящи се до някой от другите инциденти. Моли съда да осъди тъжителя да му заплати направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият A.M. ***, с ЕГН **********.

Тъжителят М. твърди в тъжбата, че на 21.07.2012 г., около 22:30 – 23:00 часа, отишъл с приятели в дискотеката в *. Тръгнал си около 02:00 часа през нощта, заедно със свидетелите Б.Й. и П.Т., които вървели пред него, а той малко след тях. Когато излизал от дискотеката, забелязал групичка младежи на около 3-4 метра от входа й. От тази група се отделил подсъдимия, насочил се към него, подвикнал му „Ей тарикат! Ти дето защитаваш българите”, засилил се и го ударил с юмрук в лицето, в областта на носа. От силния удар паднал на земята. Тогава подсъдимия почнал да му нанася удари с крака по тялото, като единия от силните удари бил в областта на сърцето. Тъжителят твърди, че започнал да пълзи, за да се скрие във фоайето на дискотеката, но подсъдимият го ударил още 4-5 пъти по тила с ръка. След като успял да влезе във фоайето на дискотеката, намиращият се в близост свидетел И.К. му дал салфетка, за да избърши кръвта от лицето си и го уверил, че повече няма да го бият. Тогава тъжителя излязъл и седнал на пейка, пред заведението. Когато си тръгнал, заедно със свидетелите Й., Т. и К., подсъдимият отново се опитал да го ритне в областта на гърба, но не успял, тъй като свидетелят К. му попречил да стори това.

Безспорно се установява от приетото по делото, като писмено доказателство медицинско удостоверение, че на тъжителя са причинени травматични увреждания: рагада на носа, кръвонасядане на гърдите и охлузване на десния крак, които са довели до болки и страдания. Установява се и механизма на причиняване на получените външни увреждания, а именно от тъпа травма, вследствие на удари с ръце, крака и падане, както се съобщава. Безспорно причинените телесни увреждания на тъжителя представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

По делото не се установява по несъмнен и безспорен начин извършителят на деянието, а именно кой е причинил констатираните от съдебен лекар травматични увреждания на тъжителя. В тъжбата си, като свидетели – очевидци на извършеното от подсъдимия деяние, тъжителят сочи свои приятели - Й. и Т., с които същата вечер е бил в дискотеката. Като цяло, от техните показания категорично се опровергава това твърдение в тъжбата. Действително, първоначално, под формата на свободен разказ, двамата свидетели твърдят, че заедно с тъжителя напуснали заведението, но непосредствено след като се разделили, видели как подсъдимия безпричинно нападнал М., нанасяйки му удари с ръце и крака по тялото.

Впоследствие, свидетелката Т. отрича първоначално заявените от нея факти и обстоятелства, и изнася нови такива, които обаче липсват в тъжбата. Същата твърди, че след излизане от дискотеката са се разделили с тъжителя, който останал пред заведението. Тя и свидетелят Й. тръгнали да се прибират. Стигайки до училищната лафка, чули викове пред дискотеката, които ги принудили да се върнат, за да видят каква е причината за тях. Свидетелката Й. вече е категорична, че не е чула подсъдимия да казва нещо на тъжителя, което е в пълно противоречие с първоначално заявеното от нея, че преди да започне да бие тъжителя, чула как подсъдимия му казал: „Ей сега ще те пребия, задето защитаваш българите”. Свидетелката Й. вече е категорична и за това, че тъй като не са се намирали пред дискотеката, а на значително разстояние от нея /до училищната лафка/, изобщо не са видели как всъщност е започнал боя, което отново е в пълно противоречие с първоначално заявеното от нея, че непосредствено след чуване на словесната закана от страна на подсъдимия, и докато все още били пред дискотеката, видели с приятеля си – свидетелят Й., как М. е започнал да нанася удари на тъжителя в лицето и по гърдите. Според свидетеля Й., заедно със свидетелката Т. са били пред дискотеката, когато е започнал боя, но преди той да завърши, тръгнали да настигнат свидетеля К., с чиято помощ да бъде преустановен. От своя страна, свидетелят К. съобщава, че същата вечер него лично са го гонили тридесет човека, за да го бият с тръби, включително собственикът на дискотеката /свидетелят С.П./ и бодигардът. Съобщава и за още четири боя същата вечер пред заведението, между различни групи. Когато обаче се върнал с резачка, за да спасява тъжителя, първо твърди, че никой от гонилите го лица не бил вече пред дискотеката. Впоследствие заявява, че тези тридесет човека били още там, но при включване на резачката се разбягали. Останали няколко други момчета, тъжителят, който седял на пейка и подсъдимия, застанал настрани от него. От своя страна, свидетелите Й. и Т., при допълнителния им разпит, категорично отричат К. да се е върнал пред дискотеката, носейки резачка. Според показанията и на тримата свидетели, Й. и Т. не са придружили К. до входа на дискотеката, въпреки че са се върнали заедно, а останали на по - далечно разстояние от страх. Не става ясно как са възприели визуално, измежду другите присъстващи лица, от по – далечно разстояние и в тъмната част на денонощието, че точно подсъдимия е ударил тъжителя с крак в кръста, а при втория му опит да направи същото не успял, тъй като К. му попречил. Съвсем различни обстоятелства са изложени в тъжбата, относно присъствието на свидетеля К. на местопроизшествието. Според тъжителя, този свидетел му е дал кърпичка да се избърше от кръвта, но във фоайето на дискотеката, и не твърди, че го е заварил да седи на пейка пред заведението. Що се отнася до показанията на свидетеля С.П., съдът отчита невъзможността му да разпознае точно подсъдимия в съдебна зала като лицето, нанесло удари на тъжителя. Относно това обстоятелство показанията му са несигурни, колебливи и уклончиви. Следва да се отчете и факта, че свидетелят П. първоначално твърди, че последния инцидент пред дискотеката, който помни е бил преди десет години. Впоследствие си спомня, че същата вечер е било кошмар, предвид суматохата пред дискотеката, породена от няколко поредни сбивания отвън, включително и нападения над него самия, принудили го да търси съдействие от полиция. При наличието на тези данни по делото, напълно основателни са възраженията на защитата за породени съмнения, относно извършителя на престъплението.

При така установената противоречива фактическа обстановка от събраните по делото гласни доказателства, съдът счита, че свидетелите Й. и Т. изобщо не са възприели лично, пряко и непосредствено нанесен побой от подсъдимия над тъжителя. Това е логичното обяснение на съществените противоречия в техните показания, защото тези противоречия не касаят дребните детайли, което би било житейски обяснимо, с оглед преживяваните емоции при такъв инцидент, а касаят значими фактически положения. Без съмнение, последващото отричане от свидетелката Т. на първоначално заявеното от нея, на практика представлява признание на факта, че със свидетеля Й. не са били очевидци на описаното в тъжбата деяние. Що се отнася до първоначално дадените показания от тях, при свободния им разказ, съдът констатира, че са абсолютно идентични, но не само по смисъл, а по един и същ словоред и начин на изразяване. Това от гледна точка на обичайното възпроизвеждане на едни и същи събития по индивидуален начин от различни лица, ги прави абсолютно неубедителни. Останалите гласни доказателства, формирани от показанията на свидетелите К. и П., не допринасят за отстраняване на противоречията между вече събраните такива. Това е така, защото те не спомагат за премахване на породеното вече съмнение, че именно подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен, а го задълбочават. Непреодолимите противоречия в показанията на разпитаните свидетели правят обвинението недоказано по несъмнен начин, относно авторството на деянието.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че повдигнатото обвинение срещу подсъдимия A.M. почива единствено на предположения. Императивната разпоредба на чл.303 от НПК забранява съдът да формира вътрешното си убеждение, въз основа на предположения и в резултат да постанови осъдителна присъда. Съдът съобрази и императивната разпоредба на чл.304, предложение второ от НПК, а именно, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин, че престъплението е извършено от подсъдимия М., поради което го е признал за невинен и го е оправдал по повдигнатото с тъжбата обвинение.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

В наказателния процес, на основание чл.84 и следващите от НПК, е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от M.M., срещу подсъдимия A.M., за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на извършеното деяние, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2012 г., до окончателното й изплащане.

Тъжителят M.M. е конституиран в качеството на граждански ищец по делото.

Съдът счита, че предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Искът е предявен на основание - чл.52 от ЗЗД, което изисква претърпените неимуществени вреди да са причинени виновно от подсъдимия. Съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение, тъй като не е установено, че той е извършител на деянието, а това прави претенцията на гражданския ищец неоснователна, поради което съдът е отхвърлил изцяло и предявения граждански иск, като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото, съдът на основание чл.190, ал.1 от НПК, е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия направените деловодни разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: