Срещу подсъдимия П.Х.
***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 20.05.2012 г., в
гр.Левски, обл.Плевен, по ул.”Александър Стамболийски”, управлявал МПС – лек
автомобил „Мерцедес *”, с рег. № *, собственост на В.Ц. от ***, без съответно
свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние с наказателно постановление
№189/06.04.2012 г. на Началник РУП – Левски, влязло в законна сила на
19.05.2012 г.
Престъпление по чл.343 в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия Х., при
условията на чл.269, ал.4, б.”а” от НПК. На подсъдимия Х. е назначен за
служебен защитник на основание чл.94, ал.1, т.8 от НПК, определеният за такъв с
писмо на ПлАК – адв.Ю.М..
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа
обвинението срещу подсъдимия, така както е предявено. Пледира Х. да бъде
осъден, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година
и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит
тип. Като мотиви за предложеното наказание сочи наличието на отегчаващи вината
и отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно многократните му осъждания
за същото престъпление с влезли в законна сила съдебни актове и недоброто му процесуално поведение, изразяващо се в
напускане пределите на страната, с цел да се укрие и да избегне наказателната
отговорност.
Защитникът
на подсъдимия Х. изразява несъгласие с предложеното от представителя на
прокуратурата наказание по вид и по размер. Пледира на същия да бъде наложено
минимално наказание. Счита, че цитираното от прокурора отегчаващо вината и
отговорността му обстоятелство, а именно отсъствието му от страната, не следва
да се отчита като такова, поради което не може да обуслови налагане на
наказание лишаване от свобода в такъв размер.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият П.Х. /със снета
самоличност на досъдебното производство/ е ***, с ЕГН **********.
На инкриминираната дата – 20.05.2012
г., около 09:40 часа, в гр.Левски, обл.Плевен, по ул.”Александър Стамболийски”,
подсъдимият Х., при управление на лек автомобил „Мерцедес *”, с рег.№ *, бил
спрян за проверка от полицейски патрул в екип – свидетелите Н.Н. и М.М.,
двамата служители при РУП – Левски. В хода на проверката Х. не представил свидетелство
за управление на МПС. Това наложило служебно извършване на справка в
информационните масиви на МВР, от която се установило, че подсъдимият е неправоспособен
водач, а управлявания от него автомобил е собственост на В.Ф. от ***. Свидетелят
М. му съставил акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП.
Подсъдимият подписал акта, без възражения по направените констатации в него.
При извършена служебна справка било
установено, че с влязло в законна сила на 19.05.2012 г. наказателно
постановление №189/06.04.2012 г., подсъдимият е наказан по административен ред за
същото деяние. По случая било образувано досъдебно производство, което
приключило с внасяне на обвинителен акт в РС – Левски против Х., за
престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от
приложените на досъдебното производство писмени доказателства и от показанията
на разпитаните в качеството на свидетели - полицейските служители М. и Н..
Видно от АУАН №334 от 20.05.2012 г. е, че такъв е
съставен на П.Х. *** за това, че на 20.05.2012 г., в 09:40 часа, в гр.Левски, по
ул.”Александър Стамболийски”, управлява МПС - лек автомобил “Мерцедес *”, с
рег. № *, без свидетелство за управление на МПС - неправоспособен.
По делото е приложена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №137/2004 г., видно от която е, че свидетелството за
управление на Х. е иззето на 23.06.2004 г., поради отнемане
на всички контролни точки. Това обстоятелство е отразено и в приложената към
досъдебното производство справка за нарушител от региона, издадена от Сектор
КАТ при ОДП – Плевен.
От приложеното към досъдебното производство
наказателно постановление №189 от 06.04.2012 г., издадено от Началник РУП - гр.Левски,
влязло в законна сила на 19.05.2012 г. се установява, че на подсъдимия Х. е
наложено административно наказание глоба за управление на МПС, без да притежава
свидетелство за управление на МПС.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните свидетели Н. и М., които кореспондират на събраните
писмени доказателства. Показанията им са непротиворечиви и последователни
относно обстоятелството, че на посочената в акта дата и час, при изпълнение на служебните
си задължения, са спрели за проверка именно подсъдимия, който познават лично.
От така събраните доказателства се установява по
безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият Х. в едногодишен срок от наказването
му по административен ред с влязло в законна сила наказателно постановление на
19.05.2012 г., отново е извършил същото деяние на 20.05.2012 г., поради което
съдът намира, че същото следва да се квалифицира като престъпление по чл.343в,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК. За извършеното престъпление закона предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от две години. Подсъдимият следва да носи
наказателна отговорност по цитирания текст от НК, като наказанието му следва да
се определи при условията на чл.54 от НК. Налице са отегчаващи вината и отговорността на Х.
обстоятелства. Като такива съдът отчита многократните му осъждания за
престъпления от общ характер с влезли в законна сила съдебни актове. Видно от
приложената на досъдебното производство справка за съдимост, освен за кражби и
измама, Х. е осъждан шест пъти за извършено престъпление по чл.343в, ал.2, във
вр. с ал.1 от НК, както и два пъти за друг вид транспортно престъпление – по
чл.345 от НК. За управление на МПС, без свидетелство в едногодишен срок от
наказването му по административен ред, на подсъдимия са налагани наказания
пробация, с различни пробационни мерки и за срок по – дълъг от минималния,
предвиден в закона. По едно от осъжданията му за същото по вид престъпление, Х.
е изтърпял и ефективно наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца в
затвор, при първоначален общ режим на изтърпяване. Само това обстоятелство само
по – себе си сочи на една по висока степен на обществена опасност на деянието и
на личността на неговия извършител. По отношение на подсъдимия очевидно не са
реализирани целите на наказанието с преходните му осъждания и същият си е
изградил трайни навици да управлява МПС, без да е придобил правоспособност по
съответния ред. На този извод води и многократното му санкциониране по
административен ред с влезли в законна сила наказателни постановление, видно от
приложената справка за нарушител от региона, което е довело да загубване на
всички контролни точки и изземване на свидетелството му за управление на МПС.
На посочените отегчаващи вината и отговорността на Х. обстоятелства противостои само едно
смекчаващо такова, а именно доброто му поведение по време на извършената
проверка от полицейските служители на инкриминирата дата, както се установява
от показанията им по време на съдебното следствие. При това положение, съдът е
определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода към средния размер на
предвиденото в състава на извършеното престъпление – лишаване от свобода за
срок от една година, което следва да изтърпи реално, при първоначален строг
режим в затвор от закрит тип. Съдът намира, че така определеното наказание ще
способства в пълна степен за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: