М О Т И В И към присъда, постановена по н.о.х.д. № 629/2012г. по описа на Районен съд гр. Левски

Обвинението, повдигнато от РП Левски по отношение на подсъдимата Ж.Я., ***, ЕГН **********, е по чл. 235, ал.2, във вр. с ал.1 от НК за това, че в периода 01.04.2011г. до 06.11.2012г. в дома си, находящ се в ***, съхранявала незаконно добит от другиго (неустановени лица) дървен материал - 8 /осем/ пространствени куб. метра дъбови дърва за огрев на стойност 560.00лв., без да притежава за това редовно писмено позволително.

Подсъдимата е получила препис от обвинителния акт, разбира обвинението, дава обяснения. Същата заявява, че дървата са ги докарали цели, платила е за тях, като не е знаела, че трябва да имат печат.

Представителят на РП гр.Левски поддържа обвинението против подсъдимата. Счита, че деянието е извършено от подсъдимата и същото е съставомерно по чл. 235, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като са налице самопризнания на подсъдимата, че е закупувала дървения материал от непознати за нея лица, на цена значително под себестойността на законно добитите дърва от лицензирани търговци. Сочи, че за да е законно добит от другиго дървения материал, трябва да има превозен билет и контролна горска марка.

Моли съда да признае за виновна подсъдимата и да й наложи наказание „пробация”, но ако съдът счете, че е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, предлага да й наложи наказание „глоба”, също в минимален размер.

Защитникът на подсъдимата адв. Р. счита, че в случая е повдигнато обвинение за деяние, което не осъществява състав на престъпление. Пледира доверителката й да бъде оправдана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата живеела заедно със съпруга си в дом на ***. В периода от 01.04.2011г. до 06.11.2012г. тя купувала дърва от за огрев от непознати за нея лица, преминаващи покрай дома й с каруци, натоварени с дърва. След заплащането им, дървата били разтоварвани в двора й, където складирани и съхранявани в помещение в двора на къщата.

На 06.11.2012г. свидетелите Р.Р. и А.В. – и двамата горски надзиратели в ДГС – Плевен, съвместно със служители на РУП – Левски, след получен сигнал посетили имота – жилищен дом, находящ се в ***, обитаван от подсъдимата Ж.Я.. Свидетелите намерили нарязани и нацепени осем пространствени метра дъбови дърва за огрев, които не били маркирани с контролна горска марка. Поискан й бил документ, доказващ произхода на дървата (превозен билет), като Я. не представила такъв.

С протокол за претърсване и изземване от 06.11.2012г. били иззети 8 пр. куб. м. дъбови дърва за огрев. С разписка веществените доказателства – дървата били предадени на съхранение на С.С. в двора на БКС – Левски.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – лесотехническа експертиза се установява, че пазарната цена на 8 пространствени куб.м. към 06.11.12г. е 560.00 лв.

Така възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Р., присъединените чрез прочитането им показанията на свидетеля А.В. и заключението на вещото лице, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят Р.. В показанията си същият заявява, че е участвал в извършената проверка в дома на подсъдимата, при която са установили нарязани дърва на по 30 см., от които някои били нацепени. Огледали дървесината, по която не са открили контролна горска марка. Дървесината била измерена и установено било, че същата е 8 пр. куб.м. Според свидетеля задълженията за контролна горска марка и превозен билет произтичат от Закона за горите. На поставените въпроси свидетелят заявява, че не знае откъде са добити дървата, нито дали са от горския фонд.

РП гр.Левски е повдигнала по отношение на подсъдимата обвинение по чл.235 ал.2 във вр. с ал.1 от НК – че съхранява незаконно добит от другиго дървен материал. Разпоредбата на чл. 235, ал.2 от НК препраща към чл. 235, ал.1 от НК. Това обуславя необходимостта деецът при престъплението по чл. 235, ал.2 от НК да съхранява дървен материал, добит при условията на чл. 235, ал.1 от НК – т.е. от другиго, който не е имал редовно позволително, или с редовно позволително, но извън указаните за това за това места, срокове и количества, е сякъл, събирал, добивал от горския фонд каквито и да било дървета или части от тях.

Безспорно е, че прокуратурата следва да докаже обвинението, повдигнато по отношение на подсъдимата.

По делото няма представени доказателства, че дървата, по отношение на които е повдигнато обвинение, са добити от гора, или горска територия по смисъла на Закона за горите. Самият разпитан в съдебно заседание свидетел Р. заявява, че няма представа от къде са добити дървата, нито дали са от горския фонд.

Представителят на РП – Левски счита, че няма изискване по ал.2 на чл. 235 от НК дървата да са добити от горския фонд, а какъв ще бъде дървеният материал е без значение.

Налице е противоречие в тезата на прокуратурата. В пледоарията си прокурорът поддържа становището, че за да е законно добит от другиго дървеният материал, трябва да има превозен билет и контролна горска марка.

Съдът не споделя становището на РП – Левски.

Тълкувайки нормата на чл. 235 от НК, се налага извод, че обект на защита са отношенията, свързани със защита на горския фонд.

Основният елемент на престъпния състав по чл. 235, ал.1 от НК е мястото и начина на придобиване на дървения материал, който обаче следва да е част от горския фонд. Това обстоятелство следва да е било известно на дееца, осъществил престъпния състав по чл. 235, ал.2 от НК към момента на придобиване на фактическа власт върху тези предмети със специален режим на придобиване.

В конкретния случай няма доказателства, че тези вещи са придобити от някого незаконно, и по – конкретно – че дървеният материал преди отсичането му е бил част от горския фонд по смисъла на чл. 2 от Закона за горите.

Няма представени доказателства, че на подсъдимата й е било известно, че дървесината е придобита по незаконен начин.

Безспорно осъдителната присъда не може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В конкретния случай такива изводи не могат да бъдат направени. Няма представени доказателства, които по несъмнен начин да водят до извода, че подсъдимата е съхранявала дървен материал, добит от другиго от горския фонд в нарушение на нормативно установените правила със знанието й за този произход на вещите.

Тъй като присъдата не може да почива на предположения и в съответствие със събраните по делото доказателства, съдът приема, че следва на основание чл. 304 от НПК да признае подсъдимата за невинна по повдигнатото обвинение затова, че е съхранявала незаконно добит от другиго (неустановени лица) дървен материал - 8 /осем/ пространствени куб. метра дъбови дърва за огрев на стойност 560.00 лв., без да притежава за това редовно писмено позволително, поради което я оправдава по повдигнатото обвинение по чл. 235, ал.2, във вр. с ал.1 от НПК.

На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените деловодни разноски остават за сметка на държавата.

При този изход на делото следва предметите, иззети като веществени доказателства 8 пространствени куб.метра дъбови дърва за огрев, намиращи се на съхранение в БКС гр. Левски, след влизане в сила на присъдата да се върнат на подсъдимата.

На основание изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: