МОТИВИ към присъда постановена по н.о.х.д. №658/2012 година по
описа на РС гр. Левски
Обвинението против подсъдимия Н.А., ***, ЕГН **********, е по чл.194, ал.3, във вр. с
ал.1 от НК, затова, че на
04.05.2012 г. в гр.Белене, обл.Плевен, от дом, находящ се на ***, отнел чужди
движими вещи – пари на обща сума 180 лв., от владението на собственика И.Г. ***,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
маловажен.
Представителят на РП гр. Левски поддържа обвинението по
отношение на подсъдимия, като счита че от събраните в съдебно следствие
доказателства безспорно е потвърдена описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка, деянието и участието на подсъдимия в него. Моли съда да го признае
за виновен, като по отношение индивидуализацията на наказанието предлага на
същия да бъде наложено от алтернативните наказания най – лекото – глоба към
горния размер на същата.
Подсъдимият при настоящото разглеждане на делото в обясненията, които
дава, завява, че по молба на съседа си е влязъл в двора на къщата, за да
нахрани козите му. Направил го и впоследствие съседът му заявил, че са му
изчезнали пари. Заявява, че няма желание вече да върне парите на
пострадалия.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Подсъдимият
А. и съседът му И.Г. се намирали в близки приятелски отношения.
През
зимата на 2012г. подсъдимият бил без работа и средства за препитание. Неговият
съсед го приютявал през зимните месеци и двамата се хранели заедно.
На
04.05.2012г. подсъдимият отишъл до съседа си Г., за да му поиска пари назаем.
Било през светлата част от денонощието. Къщата не била заключена, но св. Г. не
бил там. Подсъдимият А. не си тръгнал, а решил да вземе пари от съседа си.
Предположил къде държи парите си съседът му – под дюшека на леглото. Проверил
на предполагаемото място и наистина открил портфейла със сумата от 180.00 лв. в
него. Подсъдимият взел парите и ги използвал за свои потребности, като не
уведомил затова съседа си.
След
завръщането му вечерта вкъщи свидетелят Г. се усъмнил, че някой е влизал в дома
му. Проверил под дюшека дали парите са там. Констатирайки липсата на парите,
помолил сестра си от негово име да напише жалба до полицията.
В качеството на свидетели в хода на съдебното следствие са
разпитани свидетелите И.Г., М.П. и И.Б..
Съдът приема за безспорно установено, че към 04.05.2012г.
пострадалият е имал сумата от 180лв., която сума е събирал от възнаграждението
му на пастир.
От показанията на свидетеля Б. се установява, че му е
възложена проверка по сигнал от страна на сестрата на пострадалия. От снетите
от подсъдимия сведения станало ясно, че подсъдимият е взел парите, за да
направи разплащане. Станало е през деня, през което време пострадалият е бил
зает с работата си, като намерението на подсъдимия е било до вечерта да върне
парите. Впоследствие някакво пътуване го възпрепятствало да направи разплащането
и да го уведоми за взетите пари. Подсъдимият е заявил пред свидетеля Б., че е
намерил вратата отключена.
Установи се, че единствено лицето, което е посещавало
пострадалия Г. е подсъдимият.
Поради противоречие в показанията на свидетеля Г. в
показанията му, дадени пред друг състав на съда при предходното разглеждане на
делото, показанията му са присъединени чрез прочитането им. Пред друг състав на
съда пострадалият е заявил, че е показвал парите на подсъдимия. Пред настоящия
съдебен състав той заяви, че не си спомня, предвид изминалия период от време.
Констатира се противоречие и в показанията на свидетеля Г.
и относно това дали вратата е била заварена от него отключена, когато се е
прибрал и е констатирал липсата на парите, или е била заключена.
Но противоречията в показанията на свидетеля са обясними с
оглед на изминалия период от време, като логично е да има по – пресни спомени
по време на предходното разглеждане на делото поради по – малко отдалечената във
времето дата на деянието. Следва да се кредитират показанията на свидетеля,
дадени при предходното разглеждане на делото
освен по съображенията, посочени по – горе и поради факта, че същите кореспондират
с показанията на свидетеля Б.. Последният няма родствени връзки със страните по
делото, в този смисъл не е заинтересован от изхода му. Показанията му са
последователни, логични, кореспондират с писмените доказателства по делото,
поради което съдът ги кредитира като достоверни.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и писмените
доказателства по досъдебното производство, присъединени на основание чл. 283 от
НПК.
Съдът приема, че обясненията на подсъдимия са защитна теза.
Същите не са логични в частта им, в която подсъдимият обяснява причините за
посещението в дома на свидетеля Г..
От така изложената фактическа
обстановка съдът приема, че безспорно се установява, че подсъдимият А. е
извършил инкриминираното деяние. Доказателство в тази посока е изразеното желание на подсъдимия да
възстанови сумата на подсъдимия.
Безспорно е, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.194 ал.3, във вр. с
ал.1 от НК. Подсъдимият е отнел от владението на свидетеля И.Г. движими вещи –
пари на обща сума 180.00 лв., собственост на Г., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като е осъществил фактическа власт
върху същите.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вината пряк умисъл. Деецът е имал съзнанието за
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че парите, които
отнема са чужда собственост и собственикът не е съгласен същите да бъдат
отнети.
С оглед на незначителността на
вредните последици, както и на други смекчаващи обстоятелства деянието представлява
по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Причини за извършване на престъплението са незачитане на
установения в страната правов ред и стремеж за облагодетелстване.
При определяне вида и размера на наказанието по отношение
на подсъдимия Н.А. съдът взе предвид чистото му съдебно минало, причините и
мотивите за извършване на престъплението, обществената опасност на деянието и
дееца. При определяне на наказанието съдът взе предвид стойността на вещите,
предмет на кражбата.
С оглед на изложеното съдът счита, че наказанието което би
оказало поправително и превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимия е
глоба в размер на сто и петдесет лева.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане
предявеният от И.Г. ***, ЕГН **********, срещу
подсъдимия Н.А. граждански
иск за
сумата от 180 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултата на деянието.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства е
признал подсъдимия за виновен в извършване на престъплението кражба.
В
резултат на виновното поведение на подсъдимия за гражданския ищец са настъпили
имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да
обезщети вредите, които виновно е причинил другиму. В конкретния случай са
налице деяние, вреда, противоправност на деянието и причинна връзка между
деянието и вредата.
Вредите
подлежат на обезщетяване към датата на причиняването им – 04.05.2012г.
С оглед
на изложеното гражданският иск се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен. Следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на
гражданския ищец сумата от 180.00 лв. – обезщетение за причинените имуществени
вреди.
При
този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден да заплати държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск от 50 лв.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: