МОТИВИ към присъда, постановена по н.д.о.х. № 21 по описа на РС гр.Левски за 2013 год.

Първоначалното повдигнато обвинение против подсъдимите В.Н., ***, ЕГН ********** и Г.М., ***, ЕГН **********, е по чл. 235, ал.1, пр.1, пр.5, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК затова че на 06.10.2012г. в землището на с.Асеновци, обл.Плевен, в отдел 363, подотдел Г, в съучастие като извършители, без редовно писмено позволително отсекли посредством моторен трион „Хускварна 242” с Ф №* и извозили посредством 2 бр. конски каруци, 2 пространствени куб.м. дърва за огрев от дъб, част от горския фонд /отдел 363 под.Г/ на стойност 140.00 лв.

По време на съдебното следствие РП – Левски е повдигнала ново обвинение по отношение на двамата подсъдими, прието от съда, като новото обвинение е по чл. 235, ал.6, във вр. с ал.1, пр.1 и пр.5, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК затова че на 06.10.2012г. в землището на с.Асеновци, обл.Плевен, в отдел 363, подотдел Г, в съучастие като извършители, без редовно писмено позволително отсекли посредством моторен трион „Хускварна 242” с Ф №* и извозили посредством 2 бр. конски каруци, 2 пространствени куб.м. дърва за огрев от дъб, част от горския фонд /отдел 363 под.Г/ на стойност 140.00 лв., като деянието представлява маловажен случай.

Подсъдимите са получили препис от обвинителния акт, разбират обвинението и признават вината си.

Представителят на РП гр. Левски счита, че по безспорен начин е доказано обвинението спрямо подсъдимите както от обективна, така и от субективна страна. Моли съда да ги признае за виновни по така повдигнатото ново обвинение. Счита, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 78а по отношение на В.Н., поради което предлага съдът да му наложи глоба в минимален размер. По отношение на подсъдимия М. предлага да му бъде наложено наказание глоба около средния размер на предвидения такъв в състава на престъплението.

Защитникът на подсъдимите адвокат A. счита, че безспорно е установено авторството на деянието и моли съдът да освободи от наказателна отговорност подсъдимия Н., като на основание чл. 78а от НК му наложи глоба в минималния размер. По отношение на подсъдимия М. предлага съдът да му наложи наказание глоба към минимума, предвиден в закона.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 06.10.2012г. подсъдимите отишли в гората, находяща се в с. Асеновци за да съберат дърва. Никой от подсъдимите не притежавал редовно писмено позволително. Гората представлявала част от горския фонд съгласно Закона за горите. Подсъдимите впрегнали собствените си каруци и отишли в землището на с. Асеновци. Там с помощта на моторен трион „Хускварна”, собственост на Н. нарязали дърва. Последните били натоварени в каруците. На излизане от гората срещнали служители на РДГ – Ловеч. Последните извършили проверка и установили, че подсъдимите не притежават разрешително за сеч и транспорт и сигнализирали в РУП – Левски да съдействие.

С протокол за доброволно предаване A.K. приел от В.Н. 1 куб.м. дърва без поставена на тях горска марка, нарязани на 1м., 1 бр. конска каруца с гумени колелета, 1 бр. моторна резачка „Хускварна”, които срещу разписка били предадени на домакина п ри РУП – Левски.

С протокол за доброволно предаване A.K. приел от Г.М. 1 куб.м. дърва без поставена на тях горска марка, нарязани на 1м., 1 бр. конска каруца с гумени колела, които срещу разписка били предадени на домакина при РУП – Левски.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – лесотехническа експертиза е видно, че пазарната стойност към 06.102012г. на незаконно добития и транспортиран с конски каруци дървен материал 2 пр. куб. м. дърва за огрев от двамата подсъдими е в размер на 140.00 лв.

Съгласно чл. 2, ал.2 от Закона за горите, „Горски фонд по смисъла на този закон е територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра”.

Според разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК, „маловажен случай този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.” Безспорно престъплението, извършено от подсъдимите представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, поради което и същото следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай”.

Подсъдимите и защитникът им са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимите В.Н. и Г.М. са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимите, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от тях самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимите В.Н. и Г.М.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици. Същите са съзнавали, че са секли и извозили от горския фонд 2 пр. куб. метра дърва за огрев от дъб, без да притежават редовно писмено позволително. Подсъдимите са съзнавали всички елементи от състава на извършеното престъпление

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл.235, ал.6, във вр. с ал.1 от НК.

Причина за извършване на престъплението е желание за облагодетелстване от страна на подсъдимите и неспазване на установения в страната правов ред.

Подсъдимият В.Н. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 235, ал.6 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. Имуществените вреди са възстановени. Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК, поради което освобождава от наказателна отговорност В.Н.. При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието, изразеното разкаяние. Съдът съобрази стойността на дървата, предмет на престъплението и социалното положение на подсъдимия. Като съобрази горното, съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия В.Н. следва да бъде наложено административно наказание глоба в минимален, предвиден в закона размер, а именно – 1000 лв.

При определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия Г.М. съдът съобрази признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт, имотното му състояние. Подсъдимият е съдействал на органите на досъдебното производство, както и на съдебното такова, поради което съдът счита, че следва да му бъде наложено алтернативно предвиденото наказание глоба в полза на държавата в размер на двеста лева.

Следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 53, ал.1, б. „а” от НК, поради което съдът отнема в полза на държавата 1 бр. конска каруца с гумени колелета и 1 бр. моторна резачка „Huskvarna - 242”, собственост на В.Н..

На основание чл. 53, ал.1, б. „а” от НК отнема в полза на държавата 1 бр. конска каруца с гумени колелета, собственост на Г.М..

Следва на основание чл. 235, ал.7 от НК да бъдат отнети в полза на държавата 2 пр. куб. м. дърва за огрев.

Тъй като подсъдимите са признати за виновни, следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да бъдат осъдени да заплатят солидарно направените деловодни разноски в размер на 70 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: