Срещу
подсъдимия П.П. ***, е повдигнато и
предявено обвинение за това, че на 15.08.2012 г. от нива, находяща се в землището
на с.Обнова, сервитут язовир „Малчика”, собственост на „Напоителни системи”
ЕАД, чрез използване на техническо средство – комбайн „New Holland *” с рег.№ *,
отнел от владението на Л.Л. ***, чужди движими вещи в големи размери –
Престъпление по чл.195, ал.2,
във вр. с ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия П. и
назначеният му служебен защитник – адв.Ю.М. ***, производството по делото е
проведено по реда на глава 27, чл.370, т.1 от НПК – съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция. По време на откритата процедура по
предварително изслушване на страните е уважено направеното искане от защитата и
подсъдимия да се изслушат само заключенията
на вещите лица по двете изготвени на досъдебното производство експертизи:
съдебно – оценителна и комплексна психолого – психиатрична по отношение на
подсъдимия, след предварително съгласие на гражданския ищец делото да бъде
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция, без
разпит на свидетелите и с изслушване на вещите лица по двете експертизи.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия П.. Моли за осъдителна присъда, като предлага да му бъде наложено
наказание при превес на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства,
като се отчете най – вече тежкото му здравословно състояние.
Подсъдимият П.П., както лично, така и чрез защитника си, след приключване на съдебното
следствие, моли съда при определяне на размера на наказанието да съобрази
наличието на многобройните смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. П.
изразява съжаление за извършеното деяние.
Съдът,
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е
одобрил изразеното съгласие на страните за разглеждане на делото при условията
на чл.370, т.1 от НПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият П.П. ***, ЕГН
**********.
Подсъдимият П. страда от
параноидна шизофрения, съгласно заключението на вещите лица по назначената в
хода на досъдебното производство по реда на чл.70 от НПК комплексната съдебно
психолого – психиатрична експертиза. Към момента на деянието – 15.08.2012 г.,
според вещите лица, П. е в състояние на терапевтична ремисия и е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съгласно заключението, не съществува медицинска пречка, последният да участва в
наказателното производство, като разкрива достоверно факти и събития.
При изслушване на вещите
лица в съдебно заседание, същите не констатират липса на промяна в здравословното
състояние и поведението на подсъдимия, поради което поддържат становището си,
че и към датата на проведеното съдебно заседание П. е в състояние на
терапевтична ремисия, поради което е способен да участва в наказателното
производство, да разбира обвинението, да разкрива достоверни факти и събития,
да носи наказателна отговорност. Считат, че се касае за несполучил в живота човек,
чиито мотиви за извършване на престъпното деяние са продиктувани единствено от
опитите му за собствено оцеляване, а не от психотична продукция. Заключението
на вещите лица не е оспорено от страните и е прието в съдебно заседание, като
компетентно, обосновано и точно изготвено. Съдът изцяло възприема направени
изводите от експертите.
В хода на разследването по
досъдебното производство било установено, че на 14.08.2012 г., при свидетеля Г.И.
– управител на ЕТ „И.”, регистриран като земеделски производител, в стопанският
двор в *, пристигнал непознатият му до този момент - подсъдимият П.П..
Последният предложил на свидетеля И. да ожъне, с наличната си техника срещу
заплащане, нива със слънчоглед, намираща се в землището на с.Обнова,
обл.Плевен. П. не уточнил изрично чия собственост е нивата, но от проведения
разговор свидетеля И. останал с убеждението, че става въпрос за нива,
собственост на подсъдимия. И. се съгласил и казал, че комбайнер ще бъде Л.Г., а
нивата ще бъде ожъната с комбайн „New Holland *” с рег.№ *. При така
постигнатото съгласие, П. и И. сключили писмен договор за изработка на същата
дата – 14.08.2012 г. за извършване жътва на селскостопанска продукция в имоти,
притежавани от възложителя. Подсъдимият, в качеството на възложител, сключил
договора като законен представител на „Д.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, а свидетелят И., в качеството на изпълнител, като
управител на едноличния търговец, регистриран
като земеделски производител. На същата дата, между страните били подписани и
два приемо – предавателни протокола, с които се уточнявали действията по въвеждането
в имота и срока за изпълнение от 10 дни.
Междувременно на свидетеля И.
предстояло пътуване до Гърция. Предвид вече сключения договор, същият се
свързал със свидетеля Т.В. ***, който помолил за съдействие при жътвата на
нивата. Във връзка с това му оставил договора и двата приемо – предавателни
протокола. От тях обаче, свидетелят В. не могъл да разбере къде точно се намира
нивата със слънчоглед, чието жънене било възложено от дружеството, управлявано
от подсъдимия, който лично не познавал и едноличния търговец, представляван от И..
На следващият ден, подсъдимият лично се обадил на В., за да го уведоми, че ще
докара нафта за комбайна. Последният изпратил комбайнера да отиде да я вземе и
да зареди комбайна. Комбайнерът – свидетелят Г. заявил, че е получил горивото,
а на следващият ден ще му покажат и нивата, която следва да се ожъне.
На 15.08.2012 г.,
подсъдимият П. завел свидетелят Г. в нива, находяща се в землището на с.Обнова,
обл.Плевен. Показал му откъде до къде да жъне и си тръгнал. Свидетелят Г. жънал
през целия ден, като товарил на неустановени по делото МПС и водач, но не му
станало известно къде след натоварването се откарва ожънатата продукция.
Вечерта прибрал комбайна в база в с.Обнова.
На 16.08.2012 г., около
09:30 часа, свидетелят Л.Л., в качеството на управител на „Напоителни системи”
ЕАД – Плевен, бил уведомен от началника на район Летница към дружеството –
свидетелят П.П., че е ожънат слънчогледа в една от техните ниви, находяща се в
землището на с.Обнова, сервитута на язовир „Малчика”. Свидетелят Л.
сигнализирал веднага на тел.112, след което заедно със служители на РУП –
Левски, посетили нивата. На място заварили свидетеля П., Г.Г. и други техни
колеги, както и непознати за него лица. Цялата площ на нивата била 360 декара.
Своевременно бил извършен оглед на местопроизшествие. По време на огледа
присъствал и свидетеля Т.В., който представил договора и двата приемо –
предавателни протокола, въз основа на които са го наели да ожъне нивата, като
не знаел къде било закарано зърното.
Впоследствие, свидетелят Л.,
в качеството му на управител на „Напоителни системи” ЕАД – гр.Плевен,
представил заверени копия от Акт за държавна собственост №245 от 18.01.2000 г.
на язовир с площ 1 967 014 кв.м., към сервитута на който спадали ожънатите
ниви със слънчоглед в землището на с.Обнова, обл.Плевен, ведно със скици на
имотите, както и карта на блокове на земеделско стопанство.
Повдигнатото обвинение се
доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Че подсъдимият съзнателно и в условията на посредствено извършителство,
чрез наетия от него комбайнер, е отнел от владението на другиго чужди движими
вещи, без знанието и съгласието на собственика, се установява от показанията на
разпитаните в качеството на свидетели лица в хода на досъдебното производство,
както и от неговите обяснения, дадени на разпита пред съдия. Гласните
доказателства напълно кореспондират на писмените такива, поради което съдът ги
кредитира изцяло с доверие. Представени са писмени доказателства, от които се
установява и точното местонахождение на инкриминираната нива, описана в
протокол за оглед на местопроизшествие – в сервитута на язовир Малчика, както и
нейния собственик, а именно „Напоителни системи” ЕАД – гр.Плевен. От
назначената на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза се
установява, че ожънатото количество слънчоглед от
Съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, предвид
направеното самопризнание от подсъдимия, изцяло подкрепящо се от доказателствата,
събрани на досъдебното производство.
Деянието
е извършено от подсъдимия П. умишлено, при форма на вина пряк умисъл. То следва
да се квалифицира, като престъпление по чл.195, ал.2, във вр. с ал.1, т.4, във
вр. с чл.194, ал.1 от НК. За извършеното престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години, както и възможност съдът да
постанови конфискация до ½ от имуществото на виновния. Подсъдимият
следва да носи наказателна отговорност по горепосоченият текст от НК. При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия П., съдът съобрази
особените правила в разпоредбата на чл.58а, ал.4, във вр. с ал.1 от НК за
определяне на наказанието при разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие, а именно обстоятелството, че разпоредбата на чл.55 от НК се
явява по – благоприятна за подсъдимия. Несъмнено са налице многобройни
смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства. В конкретния случай
като такива следва да се отчетат: доброто му процесуално поведение, чистото му съдебно
минало, тежкото му имотно състояние, изразяващо се както в липсата на каквито и
да е доходи, така и в обстоятелството, че подсъдимият дори е и бездомен. Горното
е мотивирало съда да наложи на П. предвиденото в състава на извършеното
престъпление наказание лишаване от свобода, именно при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, т.е. под три години, който размер е и най – ниския предел на
този вид наказание в състава на чл.195, ал.2 от НК. В случая разпоредбата на
чл.55 от НК се явява по – благоприятна за подсъдимия, в сравнение с хипотезата
на редуциране на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на
чл.54 от НК и намалено с 1/3-та. При това положение, съдът е определил на П.
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при
отчитане наличието и на едно изключително по своя характер смекчаващо
обстоятелство, а именно заболяването от което страда П. – параноидна
шизофрения, при което последният осъществява едно постоянно, поддържащо лечение
с медикаменти, в амбулаторни условия, при специалист – психиатър.
Тъй като съдът е определил
на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода до три години, същият не е
осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, и
предвид обстоятелството, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК,
и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително същият да изтърпи
ефективно определеното му наказание лишаване от свобода за срок от една година
и шест месеца, е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК неговото изтърпяване,
но за един по – дълъг изпитателен срок от четири години. Последното е
наложително за оказване, както на поправително въздействие по отношение на
подсъдимия, така и на възпиращо такова. Съдът намира, че определеният по –
дълъг изпитателен срок ще съдейства за постигане на тези цели, тъй като същия
ще мотивира подсъдимия да се въздържа от извършване на престъпни посегателства
в бъдеще, продиктувани единствено от опитите му за собствено оцеляване.
Съдът
не е наложил на подсъдимия П. предвиденото като възможност в състава на
извършеното престъпление наказание – конфискация до ½ от имуществото му.
Както на досъдебното, така и в хода на съдебното производство не са събрани
доказателства същият да притежава някакво налично имущество – движимо или
недвижимо, което да бъде отнето. Данните по делото са в друга насока, а именно,
че П. няма такова, което от своя страна прави безпредметно дори обсъждането на
тази възможност.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В
наказателния процес срещу подсъдимия П.П. е предявен граждански иск от
ощетеното юридическо лице „Напоителни системи” ЕАД – гр.Плевен, представлявано
от управителя Л.Л. от ***, за сумата от 42 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 15.08.2012 г., до
окончателното изплащане на сумата.
В качеството на граждански
ищец по делото е конституирано ощетеното юридическо лице „Напоителни системи”
ЕАД – гр.Плевен.
Гражданският
ищец, както лично, така и чрез процесуалния си представител, молят съда да
уважи изцяло предявения граждански иск, като основателен и доказан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за безспорно установено,
че на ощетеното юридическо лице, в резултат на извършеното от подсъдимия
престъпление са причинени имуществени вреди в размер на 42 000 лева, определени
по размер с експертното заключение по съдебно – оценителната експертиза, които
не са възстановени на собственика.
Съдът,
като е признал подсъдимия П. за виновен по повдигнато му обвинение счита, че
следва и предявения иск да бъде уважен в пълен размер, като основателен и
доказан.
Върху
уважения размер на гражданския иск, съдът е осъдил подсъдимия П. да заплати
държавна такса в размер на по 1680 лева.
При
този изход на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия
да заплати направените деловодни разноски в общ размер на 631,90 лева, от които
450 лева – на досъдебното производство и сумата от 226,90 лева, направени в
съдебната фаза на процеса.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: