гр.
ЛЕВСКИ, 14.10. 2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на осемнадесети
септември 2013 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.дело №319 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от М.З. ***, ЕГН
**********, чрез адв.М.С. ***, против наказателно постановление №180/25.05.2013
г. на Началник Група „ОП” в РУП при ОД на МВР – Плевен.
В жалбата се твърди, че както съставения акт за
установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, са незаконосъобразни.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя, който моли за цялостна отмяна на обжалваното
наказателно постановление, позовавайки се на няколко конкретни основания за
това.
Излага
съображения, че не се доказва описаната в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка, а именно: настъпило пътнотранспортно произшествие,
съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в параграф 6, т.30 от
допълнителни разпоредби на ЗДвП. В тази връзка сочи, че нито в акта, нито в
наказателното постановление са описани настъпили в резултат на произшествието
вреди на хора или материални щети на процесния автомобил, на пътни съоръжения,
или на друго превозно средство. Излага доводи, че дори и да са били описани
такива имуществени вреди в санкционния акт, то вмененото деяние е несъставомерно,
предвид доказания факт, че описаното МПС е собственост на жалбоподателя. Счита, че недоказани се явяват и твърденията в
акта и в наказателното постановление, че пътнотранспортното произшествие се
дължи на несъобразена скорост, доколкото няма доказателства за настъпило
такова. Сочи още, че описаното в акта като второ нарушение, текстуално и
формално не отговаря на състава по чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП, който
визира поведение на водач на ППС, когато при произшествието са пострадали хора.
Пледира за нарушено право на защита на З..
Защитата моли алтернативно съда, ако не намери основания
за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, да постанови
решение, с което да намали наложените административни наказания на З., към предвидения
в закона минимум.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против М.З., е започнало със съставяне на АУАН
№180/23.04.2013 г. за това, че на 21.04.2013 г., около 02:30 часа, в с.Изгрев,
на изхода за с.Трънчовица, като водач на МПС – лек автомобил „Опел *” с рег. № *,
е извършил четири административни нарушения на ЗДвП, както следва:
Нарушение на разпоредбата на чл.20,
ал.1 от ЗДвП: Управлява с несъобразена скорост и на прав
участък от пътя излиза вдясно от пътното платно, като се удря в крайпътно дърво
и прави ПТП с материални щети;
Нарушение на разпоредбата на
чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП: Напуска мястото на
произшествието, без да уведоми компетентните органи на МВР и изоставя
автомобила на произшествието;
Нарушение на разпоредбата на
чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП: При
извършената полицейска проверка, водачът не представя свидетелство за
управление на МПС, контролен талон към него и свидетелство за регистрация на
МПС;
Нарушение на разпоредбата на
чл.147, ал.1 от ЗДвП: Водачът не представя знак за
годишен технически преглед.
Актът
е връчен лично на нарушителя, срещу подпис.
Въз
основа на направените в него констатациите, административно наказващият орган е
издал наказателното постановление, с което наложил на З. административни
наказания в пет пункта, както следва:
1. На основание чл.179, ал.2,
предл.1 от ЗДвП – административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП;
2. На основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на
чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП;
3. На основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на
10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП;
4. На основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.3 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на
10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП;
5. На основание чл.181, т.1,
предл.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на
40 лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Съдът
намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения, както на установените в ЗАНН процесуални
правила, така и при приложението на материалния закон, които са абсолютно
основание за цялостна отмяна на санкционния акт.
По
отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП
съдът констатира, че същото е несъставомерно, тъй като няма настъпило пътнотранспортно
произшествие, по смисъла на ЗДвП. Основен обективен признак на нарушението, изразяващо
се във виновно причинено пътнотранспортно произшествие, съгласно легалната
дефиниция на това понятия, дадена в параграф 6, т.30 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП, е настъпването на някой от изброените резултати: нараняване
или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. По смисъла на ЗДвП, изчерпателно изброените вреди от
пътнотранспортно произшествие, трябва да са настъпили за друг участник в
движението, който е различен от нарушителя. По настоящото дело е установено по
несъмнен начин, че такъв друг участник липсва. Декларативно отразените само в
акта, но не и в наказателното постановление - материални щети, ако въобще са
причинени такива, то вероятно произтичат от щети по процесния автомобил, лична
собственост на жалбоподателя. Друг е въпросът, че липсва конкретизация на
обстоятелството: в какво точно се изразяват описаните в акта материални щети и
на кого са причинени, което е задължително, с оглед пълното изясняване на механизма
на причиняване на пътнотранспортното произшествие. Предвид липсата на
доказателства за настъпило пътнотранспортно произшествие, остава недоказана и
причината, която според наказващият орган е предизвикала настъпването му, а
именно – несъобразена скорост. Безспорно е нарушено правото на защита на
наказаното лице, тъй като последният не може да разбере, срещу какво нарушение
да се защитава, и съответно да организира защитата си.
Несъставомерно
е и второто, вменено на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.123,
ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП. Тази разпоредба вменява в задължение на водачите на
ППС - участници в пътнотранспортно произшествие, при което са пострадали хора да
останат на мястото на произшествието и да изчакат пристигането на МВР или на следствието.
Събраните по делото доказателства не дават възможност на съда да приеме дори,
че жалбоподателят е имал качеството на водач на ППС. Обстоятелството, че при
посещение на местопроизшествието, както се установява от показанията на
актосъставителя, е заварен само заключен лек автомобил, чиято собственост е
установена, чрез извършване на последваща служебна проверка, само по себе си не
съставлява доказателство, че процесния автомобил е бил управляван, именно от неговия
собственик - жалбоподателя. Друг е въпросът, че за да му бъде вменено нарушението,
описано в посочената правна норма, жалбоподателят следва да има още едно
качество - на участник в пътнотранспортно произшествие. Както бе посочено по-горе, З. не е
имал това качество, дори и да е бил водач, при установената липса на друг
участник, на който да е причинил виновно каквито и да е вреди, поради което не
е бил и длъжен да остава на мястото на произшествието. Поради тази причина
неоснователно му е наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Неустановената
по безспорен и непротиворечив начин фактическа обстановка е довела, освен до
вменяване на несъставомерни деяния, но и до погрешно посочване на нарушените
правни норми. Това прави крайно неразбираема волята на наказващият орган, за
какви конкретни нарушения е санкционирал жалбоподателя. ЗДвП е ясен и
категоричен, че участник в пътнотранспортно произшествие, при което са
настъпили само имуществени вреди има задължение да окаже съдействие за
установяването им, като при неизпълнение на това задължение, деянието
съставлява нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП. В конкретния случай,
на жалбоподателя е вменено в нарушение неизпълнение на задължение от участник в
пътнотранспортно произшествие, при което са пострадали хора. По делото липсват
доказателства да има пострадали хора, поради което формулираното задължение в
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП, и на това основание, не може
да се вмени на З. във виновно неизпълнение.
По пункт 3, пункт 4 и пункт 5, обжалваното наказателно
постановление също е незаконосъобразно. Жалбоподателят е санкциониран за още
три нарушения, които също като първите две, не съответстват на обективните
факти по делото.
Съдът
констатира, че актът е съставен на 23.04.2013 г. за нарушения, които се твърди,
че са извършени от жалбоподателя няколко дни по-рано - на 21.04.2013 г., /доколкото,
съдът отчита посочената в акта дата и година – 21.04.2012 г., като допусната
техническа грешка, поправена при издаване на наказателното постановление/. Но
не така констатираната техническа грешка е опорочила цялото административно –
наказателно производство против жалбоподателя, още в неговата начална фаза. Събраните
по делото гласни доказателства водят на извод, че местопроизшествието е
посетено само от актосъставителя, като на място е заварен процесния автомобил, но
не и лицето, което го е управлявало. Както актосъставителят, така и посочените в
акта свидетели – Н. и Д., твърдят, че жалбоподателят, като собственик на заварения
лек автомобил е поканен в полицейското управление, където му е съставен акт. Но
нито в акта, нито в наказателното постановление са описани така установените от
показанията на свидетелите обстоятелства, при които са извършени нарушенията по
пункт 3 и пункт 4. Това навежда на извод, че за да санкционира З. за тях,
наказващият орган очевидно се е позовал на извършена полицейска проверка от
актосъставителя, но към датата на съставяне на акта, доколкото жалбоподателя се
е явил в полицейското управление, след като е поканен да му бъде съставен такъв,
очевидно само в качеството му на собственик на МПС. Неносенето на визираните
документи - свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него и на
свидетелството за регистрация на МПС /вероятно на процесния автомобил/, може да
бъде констатирано само при извършена полицейска проверка на водачи, по повод
управлението на МПС. Събраните по делото гласни доказателства не водят на извод
за извършена полицейска проверка на жалбоподателя на инкриминираните място, дата
и час, поради което е обективно невъзможно да бъде установено извършването на
тези нарушения към този момент.
Не
става ясно от направеното словесно описание в акта и в наказателното
постановление: кога и за кое пътно превозно средство, жалбоподателят не е представил
знак за годишен технически преглед. Няма събрани доказателства по делото, че
към 21.04.2013 г., жалбоподателят като собственик на процесния автомобил не го
е представил на задължителен технически преглед в определения срок. Касае се за
срочно задължение – веднъж годишно, чието неизпълнение е обвързано с изтичането
срока на извършения технически преглед от преходната година, поради което вменяването
и на това административно нарушение на З. почива изцяло на предположения.
Констатираните
по-горе нарушения на процесуалния и материалния закон са съществени. Те са
довели до липса на предмет на доказване в съдебната фаза на процеса, което
съществено е накърнило правото на защита на жалбоподателя. Поради тази причина,
обжалваното наказателно постановление е необосновано, неправилно и незаконосъобразно
издадено, и следва да бъде изцяло отменено на посочените основания.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №180/25.05.2013 г. на Началник
Група „ОП” в РУП при ОД на МВР – гр.Плевен, с което на М.З. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания,
както следва: на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП – административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП; на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 1 от ЗДвП – административно наказание глоба в
размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП; на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер
на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП и на основание
чл.181, т.1, предл.1 от ЗДвП– административно наказание глоба в размер на 40
лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: