гр.
ЛЕВСКИ, 27.12.2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на осемнадесети
декември 2013 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №416 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от И.И. ***, ЕГН
**********, против наказателно постановление №18/10.03.2013 г. на Началник
Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно. В тази насока жалбоподателя навежда доводи,
че към момента на извършената проверка е управлявал товарен микробус, отговарящ
на всички изисквания на ЗДвП, със необходимите светлини и регистрационни
табели, което не е причинявало затруднение на движението. Жалбоподателят сочи
още, че и тегленото от микробуса ремарке, при потегляне от гр.Варна е
отговаряло на всички изисквания – светещи габаритни светлини и номер, но при
придвижването му, между гр.Бяла и гр.Попово, при преминаване през дупка на пътя
се е откачила задната каната на ремаркето, на която е бил поставен
регистрационния му номер и кабела за светлините. Твърди, че тъй като това се е
случило в полунощ, не е било възможно отстраняването на аварията на пътя, че
откачената каната е показана на проверяващите в хода на извършената му
проверка. Счита, че в хода на същата е било установено и това, че ремаркето е с
по – малки габарити и не е скривало светлините на микробуса, поради което
същото не е представлявало опасност и предпоставка за ПТП. Твърди, че освен
това по препоръка на контролните органи е поставил на ремаркето светлоотразяващ
триъгълник, след което е продължил движението си, поради което е останал с
убеждението, че полицейските органи му помагат и станалото не е нарушение или
поне не е значително. Предвид изложеното, жалбоподателят счита, че с издаденото
против него наказателно постановление са му наложени прекомерни наказания, а
наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца”, би го
оставило без работа и без препитание за семейството му, предвид професията,
която упражнява – шофьор. Излага съображения, че наказващият орган, като не е
проверил налице ли са условията за приложението на чл.28 от ЗАНН, не е изпълнил
задължението си да провери, дали случая не е маловажен. В тази връзка сочи, че
досега не е извършвал други нарушения на ЗДвП, деянието не е с висока степен на
обществена опасност и от него обективно не са настъпили никакви неблагоприятни
последици. Моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото
наказателно постановление и наложените с него наказания.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя. В представени по делото писмени бележки,
последният моли съда да отмени издаденото наказателно постановление, като
неправилно и некореспондиращо с установената от събраните доказателства
фактическа обстановка, която от своя страна дава основание за приложение на чл.28
от ЗАНН.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище
по същата. В писмото, с което е изпратена административно – наказателната
преписка по случая, моли съда да остави жалбата без последствия и да потвърди
наложеното наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съдът
счита, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против И.И. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №18/28.02.2012 г. за това, че на
28.02.2012 г., около 01:00 часа, на ПП-3, км. 49+000, в с.Българене посока
гр.Плевен, управлява товарен автомобил „Фолксваген *” с ДК № *, с прикачено към
него туристическо ремарке, без регистрационен номер и без да представя при
проверката свидетелство за регистрация на МПС за ремаркето, както и за това, че
не работят габаритни светлини, стоп – светлини, ляв и десен пътепоказател на
ремаркето, което е с фабричен номер *.
Посочени
са като нарушени разпоредбите на чл.140, на чл.100, ал.1, т.2 и на чл.101,
ал.3, т.7 от ЗДвП. Описано е изземването на контролен талон №* на водача, като
доказателство за констатираните нарушения. Актът е връчен лично на
жалбоподателя на 28.02.2013 г., срещу подпис, без възражения от негова страна.
Въз
основа на направените констатации в акта, наказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление против И., с което му наложил административни
наказания, както следва:
1. На основание чл.175, ал.1, т.1,
предл.1 от ЗДвП му наложил кумулативно две административни
наказания – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1, предл.4 от ЗДвП, изразяващо се в управление на процесния
товарен автомобил с прикачено туристическо ремарке, без регистрационен номер.
2. На основание чл.179, ал.1, т.4
от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 100
лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП, изразяващо се в неработещи габаритни светлини, стоп светлини и пътепоказатели
на ремаркето.
По отношение на първото нарушение,
за което е санкциониран жалбоподателя съдът констатира, че са допуснати
множество съществени процесуални нарушения, които са опорочили
административно–наказателното производство и са довели до неправилно приложение
на материалния закон.
Видно
от съставения акт против И. е, че констатираното нарушение е цифрово
квалифицирано, като такова по чл.140 от ЗДвП. Но разпоредбата на чл.140, ал.1
от ЗДвП съдържа две изисквания, на които трябва да отговарят МПС и ремаркетата,
движещи се по пътищата, отворени за обществено ползване – да са регистрирани и
да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места,
като неизпълнението на всяко едно от тях, съставлява самостоятелно основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност при нарушение. В
съставения акт не е посочено цифрово в коя от двете хипотези на посочената
правна норма попада констатираното нарушение – предложение първо:
нерегистрирано ремарке, или предложение второ: липса на регистрационна
табела. Само от обстоятелствената част
на акта може да се направи извод, че се касае до липса на единствената регистрационна
табела на тегленото ремарке, поставена на определеното за това място. Този
извод следва и от правната квалификация на второ нарушение по чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП констатирано в акта, но невъзпроизведено в наказателното постановление,
изразяващо се в неносене на свидетелството за регистрация на ремаркето, с което
актосъставителя очевидно е приел, че ремаркето е регистрирано по надлежния ред.
Не
е ясно по какви причини, наказващият орган е посочил като нарушена същата
правна норма, която е отразена и в акта, но е конкретизирал, че е осъществен
състава на предложение 4, на ал.2, на чл.140 от ЗДвП, каквото предложение не
съществува в тази разпоредба. Същевременно, наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, която разпоредба
също визира няколко хипотези, съставляващи самостоятелни състава на административни
нарушения. В предл.1 е уредена хипотезата, при която се ангажира отговорността
на водач, който управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС. Следователно на
жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което въобще не е било
констатирано с акта. Събраните по делото писмени и гласни доказателства водят
на еднозначен извод, че табелата с регистрационния номер на тегленото ремарке е
била налична, но не е била поставена на определеното за това място, при
хипотезата на чл.175, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП.
Констатираните
по – горе съществени нарушения, обуславящи несъответствие между фактическото и
юридическото формулиране на вмененото първо нарушение на И., е довело до накърняване
правото му на защита до степен да не може да разбере за какво точно нарушение е
ангажирана отговорността му. Това от своя страна съставлява самостоятелно
основание за отмяна на санкционния акт в тази му част, без да се разглежда
спора по същество.
И по отношение на второто нарушение,
за което е санкциониран жалбоподателя съдът констатира, че са допуснати
множество съществени процесуални нарушения, които са опорочили
административно–наказателното производство и са довели до неправилно приложение
на материалния закон.
Видно
от съставения акт против И. е, че третото констатирано нарушение е описано в
обстоятелствената част като: „Не работят габаритни светлини, стоп светлини, лев
и десен пътепоказател на ремаркето”. Така описаното нарушение цифрово е
квалифицирано, като такова по чл.101, ал.3, т.7 от ЗДвП. Като цяло тази правна
норма урежда задълженията на водачите, при възникване на повреда или
неизправност в ППС по време на движение, което застрашава безопасността на
движението. Едно от задълженията на водачите, предвидено в ал.2 на чл.101 от
ЗДвП, е придвижването на ППС на собствен ход до мястото за отстраняване на
повредата или неизправността, когато отстраняването им на място е невъзможно.
Разпоредбата на чл.101, ал.3 от ЗДвП, изключва приложението на ал.2 при изрично
изброените повреди или неизправности, едно от които изключения е: липсата или
неизправността на предвидените светлинни устройства или светлоотразители при
движение през нощта, посочено в т.8. Посочената обаче от актосъставителя като
виновно нарушена т.7, на ал.3, на чл.101 от ЗДвП касае друга неизправност, която
не е описана в акта, а именно: изтичане на гориво. Безспорно от събраните по
делото гласни доказателства се установява, че е настъпила техническа повреда на
тегленото ремарке, вследствие откачане на задната каната на ремаркето, което е
довело до неизправност на предвидените светлинни устройства, доколкото на
канатата на ремаркето са били поставени кабелите за тях. Тези факти не са
описани в съставения акт против жалбоподателя. Те явстват от наведените доводи
в жалбата, подкрепени от показанията на разпитаните по делото в качеството на
свидетели полицейски служители. Липсата им е равнозначно на липса на описание
на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, което съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, уредени в ЗАНН. То от своя
страна не само е повлякло, но и задълбочило опорочаването на
административно-наказателното производство и във фазата на издаване на
наказателното постановление.
В заключителна
фаза по издаване на наказателното постановление, наказващият орган е прецизирал
нарушената правна норма, и като такава е посочил съвсем различна от отразената
в акта разпоредба, а именно тази на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същата съдържа
изискване движещите се по пътя ППС да са технически изправни. При липса на
пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено и в
обстоятелствената част на наказателното постановление, не става ясно дали
светлинните устройства на ремаркето „не работят” поради това, че не са включени
или са механично премахнати. Същевременно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя на основание чл.179, ал.1, т.4 от ЗДвП – за управление на
технически неизправно МПС, на което поради характера на неизправността е
забранено движението по пътя, включително и до мястото на нейното отстраняване.
При това положение не е ясна волята на наказващия орган за какво точно
нарушение е наложил на И. административно наказание глоба в размер на 100 лева
– за това, което е посочил: по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП или за това, което е
посочено в акта, макар и невярно, но установено от събраните по делото
доказателства - по чл.101, ал.3, т.8 от ЗДвП.
Констатираните
по – горе съществени нарушения, обуславящи същото несъответствие между
фактическото и юридическото формулиране на вмененото второ нарушение на И., е
довело до накърняване правото му на защита, до степен да не може да разбере за
какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. Това от своя страна
съставлява самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт и в тази му
част, без да се разглежда спора по същество и без да се преценяват наведените
доводи в жалбата относно наличие на предпоставките за приложение на чл.28 от
ЗАНН.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №18/10.03.2013 г. на Началник
Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, с което на И.И. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания,
както следва:
- на основание чл.175, ал.1, т.1, предл.1 от
ЗДвП са му наложени кумулативно две административни наказания – глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1, предл.4 от ЗДвП;
- и на основание чл.179, ал.1, т.4 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: