гр.
ЛЕВСКИ, 10.12.2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на четвърти
декември 2013 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №427 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от „Д.” АД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК: *********, представлявано от
изпълнителния директор Р.Й., чрез пълномощника си – адв.И.И. ***, против
наказателно постановление №819/13.09.2013 г. на Директор на Басейнова дирекция
за управление на водите Дунавски район с център Плевен.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
На
първо място се визира допуснато нарушение на чл.42, т.4, респективно на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че според административно–наказващия орган,
санкционираното дружество на 25.07.2013 г. е извършвало дейност по изземване на
наносни отложения от р.Дунав, без да притежава действащо разрешително за
ползване на воден обект, издадено по реда на Закона за водите, с което е
нарушило чл.46, ал.1, т.4 от ЗВ. В тази връзка се излагат доводи, че отразената
в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на
действителната, така както е констатирана в момента на извършената проверка,
съобразно отразеното в изготвения от съответните длъжностни лица констативен
протокол №1-РЗ-48/25.07.2013 г. Позовава се на направеното описание в посочения
протокол, където е описано бездействие, а не констатирано от проверяващите
действие, изразяващо се в изземване на наносни отложения, посредством дълбачка „М.”
и шлеп. Счита, че съставът на вмененото нарушение се осъществява само чрез
действие и предположението, че в друг преходен период е било извършвано такова
е неирелевантно, тъй като ЗАНН предвижда всяко нарушение да бъде конкретизирано
по време, място и субект.
Твърди
се още, че не отговаря на действителността и отразеното в акта и в
наказателното постановление обстоятелство, че санкционираното дружество не
притежава действащо разрешително за ползване на воден обект, издадено по реда
на Закона за водите на основание чл.46, ал.1, т.4 от ЗВ. В този смисъл се сочи,
че дружеството има издадено такова със срок на валидност от 11.01.2013 г. до
31.12.2015 г.
Твърди
се още, че в санкционната норма на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ се съдържат две
хипотези: ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи или
изграждане на такива, без необходимото за това основание или отклонение от
предвидените условия в разрешителното. Излагат се съображения, че отговорността
на дружеството е ангажирана на основание първата хипотеза, а именно, че изземва
наносни отложения, без да има необходимото разрешително, а не, че изземва
наносни отложения в отклонение на условията на разрешителното, което притежава.
Жалбата
се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя
на всички основания, посочени в нея. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата се представлява в съдебно заседание и взема становище по същата.
Депозирани са и писмени възражения, в които се оспорват твърденията на
жалбоподателя, че проверяващите не са констатирали действие, изразяващо се в изземване
на наносни отложения. В тази връзка счита, че описаните констатации в
съставения протокол при проверката, в акта и в наказателното постановление
напълно си съответстват, поради което се явява доказано извършеното от
дружеството нарушение, изразяващо се в изземване на наносни отложения. Излага
съображения, че по време на съставяне на акта, жалбоподателят не се е
възползвал от правото си на възражения, нито го е упражнил в тридневен срок от
връчване на АУАН. Счита, че едва при обжалване на наказателното постановление
се твърди от него, че притежава валидно разрешително за ползване на воден
обект, но то дава право на изземване на наносни отложения в друг участък,
различен от този, описан в акта и в наказателното постановление, което от своя
страна съставлява основание за налагане на санкция по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.
Писмените
възражения се поддържат в съдебно заседание от процесуалния представител на
ответната страна по жалбата на всички основания, посочени в тях. Допълнително
се излагат доводи, че описаната в акта и в наказателното постановление
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Счита, че събраните доказателства налагат извод за преустановяване
на дейността от дружеството, когато е забелязало пристигането на проверяващите.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като законосъобразно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против „Д.ф.– И.” АД – г. е започнало със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение №885/23.08.2013
г. за това, че на 25.07.2013 г. е извършена проверка на място по Закона за
водите от експерти на БДУВДР – Плевен, съвместно с представители на Община –
Белене и Гранична полиция – Свищов,
относно постъпил сигнал в дирекцията с вх.№С-49/24.07.2013 г. Отразено е, че е
съставен констативен протокол от същата дата, като в момента на проверката е
констатирано, че в речното корито на р.Дунав, при км. 579+200, в участък,
находящ се на разстояние около 80 м. от българския бряг към речното течение при
гр.Белене, общ.Белене, обл.Плевен, се извършва изземване на наносни отложения,
чрез плаващо средство – дълбачка „М.” и шлеп, натоварен с наносни отложения,
иззети от р.Дунав. Посочено е, че са заснети географските координати на точка
при мястото на изземване на наносните отложения в момента на проверката, чрез GPS 60 CS „GARMIN”, както и, че дейностите по
изземване на наносните отложения от р.Дунав в гореописаното място се извършват
от дружеството, без да се притежава действащо разрешително за ползване на воден
обект, издадено по Закона за водите на основание чл.46, ал.1, т.4 от ЗВ, а
именно: разрешително за ползване на воден обект се издава за изземване на
наносни отложения от повърхностни водни обекти.
В
акта е посочена като нарушена разпоредбата на чл.46, ал.1, т.4 от Закона за
водите. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, поради неявяването на
представител на дружеството, след отправена писмена покана. Същият е изпратен и
връчен на 04.09.2013 г., чрез администрацията на Община – Белене, лично на
законния представител на дружеството Р.Й., срещу подпис.
Актът
е съставен, въз основа на направени констатации в хода на извършената проверка,
отразени в приложения по делото констативен протокол №1-РЗ-48 от 25.07.2013 г.
Въз
основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на „Д.ф.–
И.” АД – г. на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е наложено административно
наказание: имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.46, ал.1,
т.4 от ЗВ.
Съдът констатира, че отразените в акта и в
наказателното постановление фактически констатации, не се подкрепят от събраните
по делото доказателства. Последните не могат да наведат на категоричен и
несъмнен извод, че контролните органи са констатирали извършено действие от
санкционираното дружество, изразяващо се именно в изземване на наносни
отложения на посочените дата и място, посредством дълбачка „М.” и шлеп,
собственост на „Д.ф.- И.” АД – г.
Противоречиви
са показанията на разпитаните по делото свидетели, относно конкретно
установеното в хода на проверката. Длъжностните лица при БДУВДР – Плевен –
свидетелите З. и М. твърдят, че при забелязване на тяхното пристигане,
дълбачката е преустановила дейността си. В същото време твърдят, че в момента
на проверката дълбачката „М.” не е работела, но нейни служители са декларирали,
че тя е извършвала дейност по вземане на пясък от реката. Предвид факта, че
шлепа е бил натоварен с наносни отложения, двамата свидетели З. и М. излагат
предположения, че дружеството е извършило такава дейност, без действащо
разрешително за този участък, поради което съставили констативен протокол, в
който описали констатациите си, а впоследствие и акт за установяване на административно
нарушение против дружеството. Разбираеми са уклончивите показания на двамата
свидетели, относно действително констатираното в хода на проверката и това,
което излагат под формата на свои собствени изводи. Очевиден е стремежът им, в
качеството си на служители към дирекцията, да подпомогнат доказването на
описаното в акта, и възпроизведено в наказателното постановление,
административно нарушение.
За
разлика от показанията на длъжностните лица при БДУВДР – Плевен, свидетелите П.,
П. и И. не са забелязали дълбачката да работи, преди пристигането на
проверяващите. Капитанът на дълбачката – свидетеля П. е категоричен, че същата
и шлепа, които не са самоходни, а плавателни средства, придвижвани с кораб, са
били на котва в този участък, поради което дълбачката не е извършвала дейност.
Доколкото и свидетелката И. не е видяла дълбачката да вади материали при
пристигането си, заедно с проверяващите, в качеството си на представител на
Община - Белене, съдът счита, че и нейните показания в смисъл, че е извършено
нарушение от дружеството, тъй като шлепа е бил натоварен с материали, които
вече са били извадени, не са израз на непосредствените й възприятия за
извършена такава дейност в този участък, а почиват на собствените й
предположения и изводи.
Императивните
процесуални разпоредби на ЗАНН забраняват административно – наказателното
обвинение да почива единствено на предположения. Затова тежестта да докаже
вмененото нарушение е възложена на наказващия орган. В тази връзка е
основателно направеното възражение в жалбата, че съставът на вмененото
нарушение се осъществява само чрез действие и предположението, че в друг
преходен период е било извършвано такова в този участък е неотносимо към
предмета на доказване, тъй като ЗАНН предвижда всяко нарушение да бъде
конкретизирано по време, място и субект.
Основателно
се явява и възражението в жалбата, че не отговаря на действителността отразеното
в акта и в наказателното постановление обстоятелство, че санкционираното
дружество не притежава действащо разрешително за ползване на воден обект,
издадено по реда на Закона за водите, на основание чл.46, ал.1, т.4 от ЗВ. Видно
от приложеното по делото разрешително за ползване на повърхностен воден обект №
РВО-28/11.01.2013 г. е, че такова е издадено на санкционираното дружество за
изземване на наносни отложения от р.Дунав с плаващи средства, със срок на
валидност от 11.01.2013 г. до 31.12.2015 г. Вярно е, че то дава право на дружеството
да изземва наносни отложения в друг участък на р.Дунав, различен от този,
описан в акта и в наказателното постановление, в какъвто смисъл са наведените
доводи от процесуалния представител на ответната страна по жалбата. Поради
недоказаност обаче на вмененото деяние съдът намира, че на общо основание
наличието на издадено разрешително за извършване на същата дейност, би могло да
наведе и на предположение в обратна насока, а именно, че натоварените наносни
отложения на шлепа са извадени от участъка на р.Дунав, за който дружеството има
разрешително, а не от мястото, където дълбачката и шлепа са заварени на котва
от контролните органи.
Макар
и безпредметно следва да се отбележи, че е основателно направеното възражение в
жалбата за неправилно приложение на материалния закон. В санкционната
разпоредба на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е предвидена санкция за два отделни
състава на административни нарушения: ползване на водни обекти, водностопански
съоръжения и системи или изграждане на такива, без необходимото за това
основание или отклонение от предвидените условия в разрешителното. Отговорността
на дружеството е ангажирана на основание първата хипотеза, а именно, че изземва
наносни отложения, без да има необходимото разрешително. Безспорно установено е
обаче, че дружеството има необходимото разрешително, поради което за
предполагаемото нарушение, на същото е следвало да бъде наложено
административно наказание за това, че изземва наносни отложения в отклонение от
предвидените условия в разрешителното, което притежава, т.е. на основание
втората хипотеза на посочената санкционна разпоредба.
Предвид изложеното по – горе съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно издадено, поради
което следва да бъде отменено като такова.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №819/13.09.2013 г. на
Директор на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център
Плевен, с което на „Д.” АД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК: *********, представлявано от
изпълнителния директор Р.Й., на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е наложено
административно наказание: имуществена санкция в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл.46, ал.1, т.4 от ЗВ, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: