Р Е Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, 17.12. 2013 г.
Левченски
районен съд в съдебно заседание на пети декември две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Я.Д._ и в
присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова
н.а.х.дело №_452_ по описа за _2013_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен
съд гр. Левски е постъпила жалба от Б.М. ***, ЕГН **********, против НП №484/01.10.2013г.
на началник РУП – Левски.
Жалбоподателят
твърди, че му е наложено наказание за несъществуващо нарушение, затова, че е
спрял върху маркировка – лица с трайно увреждане, която не се виждала, или се
вижда под определен ъгъл. Сочи, че на мястото, където е спрял не съществува
знак Д 21 – инвалид и че по никакъв начин не се разбира, че това е място за
инвалиди, нито пък съществува разпоредба в ЗДП.
В съдебно
заседание по изложените съображения моли съда да отмени наложеното му с
наказателното постановление наказание.
За административно-наказващият
орган – редовно призован – не се явява представител,
не е изразено становище по жалбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство
е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
против жалбоподателя Б.М. затова, че на 05.09.2013г. около 11:50ч. в гр. Левски, по ул. „Ал.
Стамболийски” като водач на МПС – лек автомобил „Мазда *” с рег. № *, извършва
неправилно паркиране на автомобила на място, определено за превозни средства,
обслужващи хора с трайни увреждания. Констатирано е също, че при полицейската
проверка водачът не е представил свидетелство за управление на МПС и контролен
талон.
Посочено е, че е нарушена разпоредбата на
чл. 99а, ал.1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
За нарушенията, констатирани с АУАН, началник
на РУП гр.Левски е издал на 01.10.2013г. НП против жалбоподателя М., с което за
нарушение на чл. 98, ал.2, т.4, и чл. 100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, на
основание чл. 178Д от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложил
административно наказание глоба в размер на 10 лв.
В съдебно
заседание са разпитани свидетелите Н.Н. и И.И. – и двамата служители в РУП -
Левски.
От показанията на разпитаните свидетели
се установява, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил паркиран на
място, предназначено за превозни средства, които превозват инвалиди. Според
свидетелите Н. и И., на мястото, на което е бил паркиран автомобилът не е имало
пътен знак „Д21”, но не е задължително
да има пътен знак. По закон нямало изискване, че трябва да има и пътен знак, и
пътна маркировка. Според свидетелите това е пътна маркировка, предвидена в
правилника и задължителна за водачите.
Вменената като нарушена разпоредба в
наказателното постановление чл. 98, ал.2,т.4 от ЗДвП забранява паркирането на
места, определени за хора с трайни увреждания.
Съответната санкцията за неизпълнение на
това задължение е тази, предвидена в разпоредбата на чл. 178д от ЗДвП, която
санкционира лицата, които без да имат това право, паркират на място, определено
за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно
средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. В тази връзка
съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящи отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Както актът за установяване на
административно нарушение, така и издаденото въз основа на него наказателното
постановление не съдържат елемент от фактическия състав на твърдяното административно
нарушение – а именно – липсата на право за паркиране на такива места.
При извършената проверка съдът
констатира, че в АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 99а, ал.1 от
ЗДвП, която обаче урежда издаването на карта за паркиране на местата,
определени за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания. В
обжалваното наказателно постановление е вписано, че е нарушена разпоредбата на
чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Посочването на различни цифрови квалификации от ЗДвП
в АУАН и НП създава неяснота относно приетото от административно наказващия
орган за нарушение. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя,
който има право да узнае какво точно нарушение е извършил. Нарушаването на
правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение, което е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
На
следващо място следва да бъде отбелязано, че в Наредба №4/01.07.2009г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, вкл. за хората с увреждания е указано, че
местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен
знак Д21 „Инвалид” и с пътна маркировка с международния символ за достъпност,
т.е. двете предпоставки са дадени кумулативно. Ако една от тях не е налице, не
може да се приеме, че мястото е определено за престой и паркиране на превозни
средства, обслужващи хора с увреждания.
В случая от приетата от съда схема на разположението на всички пътни
знаци Д21 на ул.”Ал. Стамболийски” в гр. Левски, както и от показанията на
разпитания актосъставител, безспорно се установява, че мястото, на което е бил
паркиран лекият автомобил, управляван от жалбоподателя не е било обозначено с
пътен знак Д21.
На основание изложеното наказателното
постановление в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По отношение на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.1,
т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно – че не носи
свидетелство за управление на МПС.
Съдът приема за безспорно установено, че
жалбоподателят не е носел свидетелство за управление на МПС. Самият той не
оспорва констатациите в тази им част. Жалбоподателят е бил наясно, че докато
управлява автомобила, е бил длъжен да носи в себе си свидетелство за управление
на моторно превозно средство и контролен талон, поради което следва
наказателното постановление в тази му част да бъде потвърдено.
По изложените съображения
съдът
РЕШИ:
На основание
чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №484/01.10.2013г. на
началник РУП – Левски, в частта, в която на Б.М. ***, ЕГН **********,
на основание чл.178д от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в
размер на ДВЕСТА ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 484/ 01.10.2013г. на началник РУП –
Левски в частта, в която Б.М. ***, ЕГН **********, на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер
на ДЕСЕТ ЛЕВА, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: