гр.
ЛЕВСКИ, 27.12.2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на единадесети
декември 2013 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №464 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от И.И. ***, ЕГН
**********, против наказателно постановление №1522/07.10.2013 г. на Директор
РДГ – Ловеч.
Жалбата е бланкетна. Жалбоподателят моли съда да отмени
обжалваното наказателното постановление, с което му е наложено административно
наказание глоба в размер на 450 лева, тъй като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбата се поддържа изцяло в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя. В представени по делото писмени
бележки, последният сочи конкретни основания за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Излага доводи за безспорно установено от събраните
по делото доказателства количество дърва за огрев, под отразеното в
наказателното постановление. В този смисъл счита за установено и
обстоятелството, че контролните органи реално не са извършили измерване на
дървесината в хода на проверката. Позовава се на липса на умисъл от страна на
жалбоподателя за извършване на вмененото нарушение, предвид наличието на
предварителна уговорка с горския на селото. Като доказателство за наличие на
такава уговорка сочи, освен събраните гласни доказателства, но и представените
превозни билети, удостоверяващи факта, че И. многократно е заплащал събиране на
дървесина по един пространствен кубичен метър, като е използвал същата каруца.
Счита, че административно – наказващият орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли съда на
посочените основания да го отмени, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище по
същата.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Административно
– наказателното производство срещу И.И. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №1522/02.09.2013 г. за това, че на
28.08.2013 г., в землището на с.Асеновци, по черен път от отдел 362, по посока
за с.Асеновци, транспортира 1,5 пространствени кубични метра дъбови дърва за
огрев с конска каруца, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка.
Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. Описано е
изземването на вещите – предмет и средство на нарушението, а именно: един брой
конска каруца, както и 1,5 пространствени кубични метра дъбови дърва за огрев.
Актът е връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис. И. е вписал и възражение,
във връзка с отразените констатации в акта, а именно: че горският му е
разрешил.
Въз
основа на така съставения акт, компетентният административно - наказващ орган
издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.266, ал.1,
предл.4, във вр. с чл.272 от ЗГ, наложил на И. административно наказание глоба в
размер на 450 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от ЗГ.
Съдът
намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление, наказващият
орган неправилно е приложил материалния закон. Словесно описаното
административно нарушение в обстоятелствените части на акта и на наказателното
постановление, не кореспондира с приложените от наказващия орган две санкционни
разпоредби – тази на чл.266, ал.1 от ЗГ и на чл.272 от същия закон.
В
конкретния случай за вмененото нарушение на И. по чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от
ЗГ, следва да се наложи само едно наказание глоба, предвидено в санкционната
разпоредба на чл.266, ал.1 от ЗГ, което варира в границите от 50 до 3000 лева. Наложеното
административно наказание на жалбоподателя действително е само едно – глоба в
размер на 450 лева. Макар и в границите на предвидения размер в разпоредбата на
чл.266, ал.1 от ЗГ, с посочване в наказателното постановление и на разпоредбата
на чл.272 от ЗГ, като основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя,
напълно неясна остава волята на наказващия орган дали не е наложил глоба на И.
в троен размер. Санкция в троен размер по чл.272 от ЗГ се налага само в
случаите, когато нарушението е извършено в едногодишен срок от наказването на
извършителя му с влязло в законна сила наказателно постановление за друго
такова нарушение, т.е. при условията на повторност. Не става ясно, въз основа
на какви точно доказателства в тази насока се е позовал наказващия орган при
обективна липса на такива, приложени към преписката по случая. Единствено от
приложения на лист 9 от делото Рапорт до директора на РДГ-Ловеч, изготвен от
актосъставителя Д.Т. е видно, че против И. са съставени два акта: единият с
бланков №4626 - за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ / и това е настоящия
акт, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление/, и
вторият с бланков №4627 - за друго нарушение, а именно на чл.213, ал.1, т.2 от
ЗГ. Тези данни обаче обективно не могат да наведат на извод за извършено деяние
при условията на повторност, тъй като видно от данните в рапорта и двата акта против
жалбоподателя са съставени за констатирани нарушения на една и съща дата –
28.08.2013 г., т.е. преди да има влязло в законна сила наказателно
постановление, за което и да е от тях. Същевременно няма данни И. да е извършил
вмененото му нарушение в едногодишен срок от наказването му с влязло в законна
сила, преди датата на деянието - 28.08.2013 г., наказателно постановление за
същото административно нарушение, тъй като заверено копие от такова не е
приложено към административно – наказателната преписка, не е представено по
делото от ответната страна и в съдебната фаза на процеса.
Същевременно
и в обстоятелствените части на двата акта липсва словесно описание на
нарушение, извършено от И. при условията на повторност, което от своя страна да
може да обуслови налагане на санкцията на разпоредбата на чл.272 от ЗГ. Във
всички случаи последното съставлява съществено процесуално нарушение на
императивната правила, уредени в ЗАНН, свързани с изискването за наличие на
идентичност, между направеното словесно описание на нарушението и цифровата му
квалификация, като последните следва да съответстват и на приложената
санкционна разпоредба.
Констатираните
по – горе нарушения при приложение на материалния и процесуалния закон са
довели до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, до степен
последното да не може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административно
– наказателната му отговорност. Обжалваното наказателно постановление се явява
неправилно и незаконосъобразно издадено на посочените основания, и следва да се
отмени изцяло като такова, без да се разглежда спора по същество.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №1522/07.10.2013 г. на
Директор РДГ – Ловеч, с което на И.И.
***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.266, ал.1, предл.4, във вр. с
чл.272 от ЗГ административно наказание глоба в размер на 450 лева, за нарушение
на чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от ЗГ, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: