В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _пети декември_ две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Я.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_484_ по описа за _2013_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Я.Р., ЕГН**********,***, против НП №431/09.09.2013г., издадено от началник група ОП в РУП при ОДМВР - Плевен.

Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал.1, пр.1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДвП наказание глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и на основание Наредба Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.

Счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, както и че отразените констатации не кореспондират с обективната истина. Сочи, че в обстоятелствената част на наказателното постановление не е посочена никаква фактическа обстановка, при която са извършени нарушенията, не са посочени в какво се изразяват от фактическа страна изпълнителните деяния.

Счита, че атакуваното НП се явява незаконосъобразно в частта, в която му е наложено наказание на основание чл. 177, ал.1,т.2, педл. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лв., за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Твърди, че е правоспособен водач и че притежава съответно СУМПС, като същото не му е било отнемано във връзка с изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС. И в АУАН, и в НП се твърдяло, че е неправоспособен водач, което не кореспонидрало с истината. От друга страна бил санкциониран на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като в АУАН и НП не било описано че свидетелството за управление му е отнето или че не притежава такова, за да е приложима в случая посочената по – горе норма. Излага доводи, че му е нарушено право на защита.

Моли съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно издаденото при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон НП №431/2013г.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

Административнонаказателното производство е започнало с издаване на АУАН №431/2013г. против жалбоподателя затова, че на 15.08.2013г. около 11:45ч. в с. Градище, ул. „Генчо Кинчев”, пред дом №*, като водач на МПС – лек автомобил „БМВ *” с рег. № *, управлява без свидетелство за управление на МПС (неправоспособен) и без да е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. Констатирано е, че водачът не представя свидетелство за управление на МПС и му е издаден образец №26. Вписано е, че са нарушени разпоредбите на чл. 137а, ал.1, чл. 150 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

За констатираните с АУАН нарушения е издадено и обжалваното наказателно постановление №431/09.09.2013г. от началник група ОП в РУП при ОДМВР - Плевен, с което е наложена на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал.1, предл. 1 от ЗДвП – не използва обезопасителен колан; на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДВП – глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП – управлява без да е правоспособен водач и по чл. 183, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗДвП – не носи свидетелство за регистрация на МРС, което управлява.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят Н.Н.. От показанията му се установява, че работи в РУП – Левски. В с. Градище е бил спрян автомобил, управляван от жалбоподателя за извършване на полицейска проверка. При извършената проверка водачът е представил само лична карта, но не и свидетелство за управление, като е заявил, че е неправоспособен. Същият не е използвал и обезопасителен колан. Водачът е обяснил, че свидетелството му е отнето за неплатени глоби. Установява се, че водачът е бил в движение, преди да бъде спрян за проверка.

Показанията на свидетеля – служител в РУП - Левски са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на негови непосредствени възприятия на фактите.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни.

Наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. 1 от ЗДвП. Според цитираната разпоредба, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответно свидетелство за управление, или то е отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4. Прието е от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 150 от ЗДвП, съгласно която разпоредба всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

Наказващият орган следва да опише конкретното нарушение и съответно да подведе дееца под правилната санкционираща норма. В противен случай се нарушава правото на защита на дееца да научи в какво нарушение е обвинен и за какво нарушение му се налага наказание. Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е неправоспособен водач, поради което му е наложил наказание по чл. 177, ал.1, т.2, предл. 1 от ЗДвП, според която разпоредба се налага административно наказание глоба на водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответно свидетелство за управление. От изпратения отговор от сектор КАТ при ОДМВР Габрово справка се установява, че жалбоподателят Я.Р. е правоспособен водач и притежава валидно свидетелство за управление на МПС, което е иззето поради неплатени глоби на 25.03.2013г. и на 04.11.2013г. след отпадане на основанието СУМПС му е върнато. Непритежаването на свидетелстнво за правоуправление не означава задължително, че лицето не е правоспособно. Разпоредбата, на основание на която е наложено административното наказание глоба на жалбоподателя се отнася за две алтернативни хипотези – управление на МПС бе да притежава свидетелство за управление на МПС, т.е въобще няма издадено свидетелство за управление на МПС – т.1 и т.2 – когато то е отнето по реда на чл. 171, т.1 или т.4. В обстоятелствената част на АУАН и НП не е описано, че свидетелството за управление е отнето. Налице е разминаване в описаното нарушение и основанието за налагане на административно наказание, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление в тази му част, тъй като се нарушава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае какво точно административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

По изложените съображения наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По отношение на жалбоподотеля е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал.1, пр.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв.

В тази им част съдът намира доводите нажалбоподателя дза неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От разпита на свидетеля се установява, че при извършената проверка жалбоподателят е управлявал без поставен обедопасителен колан, както и че е представил само лична карта. В АУАН е констатирано, че жалбоподателят не представя свидетелство за регистрация на МПС. На Р. е предявен АУАН, същият се е запознал с констатациите в АУАН и е имал възможност да посочи възраженията си, но такива не са направени.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 137а, ал.1, пр.1 и на чл. 100, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, поради което същиятт следва да понесе административнонаказателната отговорност. Размерът на наложените на жалбоподателя наказания са в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатите нарушения.

По изложените съображения съдът намира, че следва да потвърди атакуванато наказателно постановление в тази му част, като законосъобразно и обосновано.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №431/09.09.2013г., издадено от началник група ОП в РУП при ОДМВР – Плевен, с което на Я.Р., ЕГН**********,***, на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на ТРИСТА ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №431/09.09.2013г., издадено от началник група ОП в РУП при ОДМВР – Плевен, с което на Я.Р., ЕГН**********,***, на основание чл.183,ал.4,т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА, и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на ДЕСЕТ ЛЕВА, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: